Определение № 1073 от 17.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 49/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу решение №580/11.08.2022 г. по т.д. №332/22 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №261490/11.11.2021г. по т.д.№2636/19г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от агенцията срещу „Еуроетил“ЕООД/н/ установителен иск с правно основание чл.694 ал.2 т.1 ТЗ - за установяване съществуването на предявени от НАП,но неприети в производството по несъстоятелност на „Еуроетил“ЕООД/н/ вземания за местни данъци и такси в размер на 20 064,07 лв. и за лихва за забава в размер на 5 157,70 лв., начислена върху главницата до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност - 20.05.2014г., ведно със законната лихва до датата на окончателното погасяване на главното вземане. С касационната жалба въззивното решение е оспорено като неправилно, поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. В оспорване направените от въззивната инстанция изводи, се излагат съображения, че предявените от НАП публични общински вземания са установени по основание и размери, като възможността за предявяването им в производството по несъстоятелност не е преклудирана, независимо от факта,че вземанията са възникнали преди датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. По подробно изложени в касационната жалба съображения в този смисъл се претендира отмяна на обжалвания въззивен съдебен акт и установяване с решение по същество съществуването на вземанията,предмет на предявения иск. В представеното с касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът обосновава приложимост на общата предпоставка за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК с въпроса Следва ли публичните задължения, възникнали до датата на откриване на производство по несъстоятелност, но установени с влязъл в сила акт след изтичането на сроковете по чл.685 ал.1 и чл.688 ал.1 ТЗ да бъдат предявени от НАП в рамките на тези преклузивни срокове, респективно дали непредявяването на тези вземания в преклузивните срокове по чл.685 ал.1 и чл.688 ал.1 ТЗ има за правна последица погасяване възможността за тяхното удовлетворяване? В обосноваване на сочената от касатора като приложима във връзка с така поставения въпрос допълнителна предпоставка на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК се цитира практика на ВКС, обективирана в решение №179/18.03.21г. по т.д.№15/2020г. на ВКС ІІ т.о. и решение №43/20.06.14г. по т.д.№2471/2013г. на І т.о., в която, според касатора, на посочения въпрос е дадено разрешение в обратен на възприетия от въззивния съд смисъл. Ответникът по касационната жалба „Еуроетил“ЕООД /с прекратено по реда на чл.740 ТЗ производство по несъстоятелност/ не е представил отговор. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Софийски градски съд е бил сезиран с иск по чл.694 ал.2 т.1 ТЗ, предявен от Национална агенция за приходите за установяване съществуването на неприети в производството по несъстоятелност на „Еуроетил“ЕООД/н/ публични вземания за местни данъци и такси, предявени от НАП след изтичането на сроковете по чл.685 ал.1 и чл.688 ал.1 ТЗ. В исковата молба са поддържани аргументи за служебно задължение на синдика да приеме възникналите по силата на съставен след изтичането на сроковете по чл.685 ал.1 и чл.688 ал.1 ТЗ акт за установяване на публични общински вземания от 29.11.2019г., с позоваване на разпоредбите на чл.164 ал.4 ДОПК и чл.687 ал.2 ТЗ. С постановеното от него решение първоинстанционният съд е констатирал,че в производството по несъстоятелност на „Еуроетил“ЕООД/н/, открито с решение на СГС от 20.05.2014г., ищецът е предявил на 22.07.2019г. публични общински вземания за местни данъци и такси за битови отпадъци за два недвижими имота на дружеството, дължими за 2013 и 2014г., както и данъци за притежавано от него МПС за 2011,2012 и 2013г. – всички в общ размер 20 064,07 лв., както и лихва за забава за плащането им, начислена към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството – 20.05.2014г. в размер на 5 157,70 лв., за които вземания е бил съставен акт за установяване на публични общински вземания от 29.11.2019г. Съдът е приел,че правният спор, доколкото вземанията са предявени от агенцията след изтичането на законоустановените срокове по чл.685 ал.1 и чл.688 ал.1 ТЗ, е свързан с момента на възникването на предявените вземания и необходимостта от установяването им с нарочен акт на общинската администрация, предвид разпоредбата на чл.164 ал.4 ДОПК, според която в случай,че публичното задължение е установено с влязъл в сила акт, синдикът го включва незабавно в списъка на приетите вземания така, както е предявено, а в случай,че актът не е влязъл в сила, то се включва в списъка под условие /чл.164 ал.5 ДОПК/. Позовавайки се на разпоредбата на чл.166 ДОПК, препращаща по отношение реда и органа за установяване на публичните вземания към съответните специални закони, като е взел предвид вида на процесните вземания – за местни данъци и такси, съдът е приел,че приложимият в случая закон е ЗМДТ. Посочил е като основна характеристика на вземанията тяхната законоустановеност по основание, размер и субекти, доколкото ЗМДТ урежда както фактическите им състави, които са правопораждащи, така и компетентните за установяването на размерите им органи, без да е необходимо издаването от данъчните органи на нарочен административен акт за тяхното установяване. Приел е,че в случая се касае за предварително установяване на данъци и такси на база подадени от данъчно задължените лица декларации, въз основа на които размерът на задълженията се определя от компетентния орган и същите са платими в законоустановени срокове, а разпоредбата на чл.107 ал.3 ДОПК посочва случаите,в които може /но не е задължително/ да бъде издаден впоследствие акт за установяване на задължението. От това,че срокът за плащане на задължението е определен в закона и плащането не е поставено в зависимост от някакво действие на органа по приходите, съдът е извел становище,че за възникването на процесните задължения не е необходимо издаването на нарочен акт за установяването им,а с неизпълнението на задължението в установения срок, длъжникът изпада в забава,поради което и по отношение на предявените в производството по несъстоятелност вземания на държавата, като възникнали преди решението за откриване на производство по несъстоятелност, са приложими сроковете по чл.685 ал.1 и чл.688 ал.1 ТЗ. Допълнително съдът е развил съображения,че от разпоредбата на чл.164 ал.4 ДОПК не може да бъде направен обратен извод, тъй като тя, както и разпоредбата на ал.5 на същия член диференцират начина, по който се приемат от синдика публичните вземания, предявени от НАП – ако вземането е възникнало и установено преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, вземането се включва незабавно в първоначалния списък по чл.687 ал.2 ТЗ; ако вземането е възникнало преди решението, но е установено след постановяването му – то следва да се предяви в срока по чл.688 ал.1 ТЗ, като в този случай синдикът или го включва незабавно в списъка на приетите вземания по чл.688 ал.1 ТЗ, ако актът за установяването му е влязъл в сила, или го включва под условие,в случай че не е; вземане,възникнало след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност се предявява и се приема по реда на чл.688 ал.3 ТЗ при спазване правилата на чл.164 ал.4 ДОПК. Извършвайки този анализ на нормативната уредба, съдът е заключил,че нормите на ДОПК не влизат в колизия с императивната забрана да се предявяват и приемат вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, без оглед вида им, след изтичането на установените в чл.685 ал.1 и чл.688 ал.1 ТЗ срокове и тъй като в случая вземанията са възникнали преди решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Еуроетил“ЕООД/н/, независимо от съставянето на акт за установяването им след тази дата, са могли да бъдат предявени в законоустановените срокове,а обстоятелството,че органът по приходите не е предприел своевременни действия в тази насока, не предполага възникването на процесуални привилегии за този кредитор спрямо останалите кредитори на длъжника, поради което вземанията следва да се счетат за преклудирани. Сезиран с въззивна жалба на НАП, съставът на Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение, като се е възползвал от възможността, предоставена му с разпоредбата на чл.272 ГПК, да приобщи изложените от Софийски градски съд мотиви към своите, препращайки към тях. Като е констатирал,че спор относно установените факти и обстоятелства липсва, съдът е изложил своите съображения за неоснователност на предявения иск, приемайки, че предявените от НАП в производството по несъстоятелност на „Еуроетил“ЕООД/н/ след изтичането на законоустановените срокове публични вземания са преклудирани, доколкото са възникнали преди решението за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството-длъжник. Посочил е,че издаденият от общинската администрация след датата на откриването на производството по несъстоятелност акт за установяване на публично общинско вземане, като незадължителен по отношение основателността, ликвидността и изискуемостта на задълженията за местни данъци и такси не може да санира пропуска на преклузивните срокове за предявяването им. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Единственият формулиран в изложението на касатора в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК въпрос не осъществява общата предпоставка за допустимост, според критериите, разяснени в т.1 от Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същият не кореспондира с решаващите мотиви на въззивната инстанция,обусловили крайния резултат по спора, заключаващи се в това,че определящ за момента на възникването на съответното публично вземане е видът му, с оглед въведените от законодателя с чл.105 - чл.107 и чл.108 - чл.109 ДОПК разграничения относно установяването им, като в случая задълженията за местни данъци и такси са предварително установени със ЗМДТ, респ. платими в определени в този закон срокове, поради което възникването им не е предпоставено от съставянето на нарочен акт за установяване на публично вземане с правопораждащ характер, какъвто е ревизионният акт. Доколкото цитираната от касатора съдебна практика съдържа разрешения, относими към вземания, установими именно с такъв акт /за лихви върху вноски за обществено осигуряване, както и за корпоративен данък, данъци по ЗДДФЛ, за вноски по ДОО,ЗО и за ДЗПО на УПФ/, тази практика не може да бъде приложена към настоящия случай. Поради това липсват предпоставки за обоснован извод за наличие на противоречие на даденото от въззивния съд в обжалваното решение разрешение с тези в цитираните по-горе две решения на ВКС, водещо до приложимост на допълнителното основание за достъп по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Напротив, както мотивите на първоинстанционния съд, които въззивният е приобщил, така и самостоятелно изложените от него такива, са съобразени със служебно известна на състава практика, обективирана в определение по чл.274 ал.3 ГПК №310/31.07.2020г. по ч.т.д.№ 433/20г. на ІІ т.о. на ВКС и в решение по чл.290 ГПК №172/19.03.21г. по т.д.№2504/19г. на ІІ т.о. на ВКС, установяваща диференциран подход спрямо необходимостта от спазване на преклузивните срокове по чл.685 ал.1 и чл.688 ал.1 ТЗ за предявяване на публичните вздемания в зависимост от това дали съставените по отношение на тях актове за установяване на публични държавни и общински вземания имат декларативен /в случаи на възникването им по силата на закона/ или конститутивен ефект /когато фактическият състав, от който възниква вземането включва и издаване на нарочен акт за установяването им по основание и размер/, като само във втория случай, при положение,че актът е съставен за стари вземания след изтичането на сроковете по чл.685 ал.1 и чл.688 ал.1 ТЗ, тези срокове са неприложими, тъй като фактическият състав по възникването им не е бил все още осъществен към момента на изтичането им. Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение