Определение № 3167 от 28.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 610/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Инвест 14“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез пълномощник адв. Д. Б., срещу решение № 606 от 26.09.2023 г., постановено по в. т. д. № 472/2023 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 33 от 04.04.2023 г. по т. д. № 61/2022 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което по иск, предявен от публичен изпълнител при Национална агенция за приходите (НАП) в качеството на процесуален субституент на държавата, е обявена за недействителна по отношение на държавата, на основание чл.216, ал.1, т.6 ДОПК, сключена между „Строймакс“ ЕООД и „Инвест 14“ ЕООД разпоредителна сделка с недвижим имот (подробно инвидидуализиран в диспозитива на решението), собственост на „Строймакс“ ЕООД - договор за продажба във формата на нотариален акт № 150, том І, рег. № 2709, дело № 129/2017 г. на нотариус И. К.. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон. Касаторът навежда оплакване, че за да уважи предявения срещу него иск, въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.216, ал.1, т.6 ГПК в редакцията от ДВ бр.105/2020 г., в сила от 01.01.2021 г., като по този начин й е придал непозволено от закона обратно действие спрямо сключения на 10.03.2017 г. договор за продажба. Излага доводи, че действалата към датата на сключване на договора редакция на чл.216, ал.1, т.6 ДОПК не е уреждала недействителност по отношение на държавата на разпоредителни сделки, извършени при наличие на декларирани, но непогасени публични задължения на длъжника, а недействителността е била предвидена само за хипотезите на непогасени публични задължения, установени с влязъл в сила акт (ревизионен акт или съдебно решение), и за задължения, установени в резултат на ревизия, възложена със заповед, връчена на длъжника преди сключване на сделката. Предвид обстоятелството, че в конкретния случай НАП не е твърдяла и не е доказала, че към датата на сключване на договора продавачът „Строймакс“ ЕООД е имал установени с влезли в сила ревизионни актове или съдебни решения публични задължения, а също и задължения, установени в резултат на започнала преди разпоредителната сделка ревизия, касаторът счита, че не е съществувало основание сделката да бъде обявена за недействителна по силата на чл.216, ал.1, т.6 ДОПК в редакцията към 10.03.2017 г. и поради това предявеният иск е следвало да бъде отхвърлен като неоснователен. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК с аргументи, че въззивният съд е постановил очевидно неправилно решение като е тълкувал неправилно действието във времето на разпоредбата на чл.216, ал.1, т.6 ДОПК в редакцията, обн. в ДВ бр.105/2020 г., в сила от 01.01.2021 г., и е приел, че тя има обратно действие и се прилага и по отношение на разпоредителни сделки, сключени преди 01.01.2021 г. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не са подадени отговори от „Строймакс“ ЕООД и от НАП, действаща като процесуален субституент на държавата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да потвърди решението на Окръжен съд - Благоевград, с което е уважен предявеният от НАП против „Строймакс“ ЕООД и „Инвест 14“ ЕООД главен иск с правно основание чл.216, ал.1, т.6 ДОПК (съединен в условията на евентуалност с искове по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК и чл.135 ЗЗД), Апелативен съд - София е приел, че са осъществени елементите от фактическия състав на чл.216, ал.1, т.6 ДОПК в редакцията, обн. в ДВ бр.105/2020 г., в сила от 01.01.2021 г., за обявяване за недействителна по отношение на държавата на сключената между ответниците разпоредителна сделка от 10.03.2107 г. - продажба на недвижим имот на „Строймакс“ ЕООД в полза на „Инвест 14“ ЕООД. По делото не е имало спор, че с договора за продажба от 10.03.2017 г. ответникът „Строймакс“ ЕООД е прехвърлил на ответника „Инвест 14“ ЕООД свой собствен недвижим имот с данъчна оценка 71 089.20 лв., подробно индивидуализиран в нотариален акт № 150, том І, рег. № 2709, дело № 129/2017 г. на нотариус И. К., срещу продажна цена 73 760 лв. Към 10.03.2017 г. управител на „Строймакс“ ЕООД е М. Х., която е майка на В. Х. - едноличен собственик на капитала и управител на „Инвест 14“ ЕООД. В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебносчетоводна експертиза, неоспорено от страните, според което към датата на продажбата „Строймакс“ ЕООД е имало непогасени публични задължения към държавата в размер на 459 957.90 лв. (в т. ч. 417 509.69 лв. - главница, и 42 448.18 лв. - лихви), формирани по подадени от дружеството декларации обр.6 за здравно осигуряване, ДОО и ДЗПО, справки - декларации по ЗДДС и декларации по ЗКПО. След съвкупна преценка на фактите по делото въззивният съд е направил извод, че договорът за продажба е сключен при наличие на непогасени публични задължения на дружеството - продавач „Строймакс“ ЕООД към държавата, които следва да се счита за установени по основание и размер с подадените от дружеството декларации, съгласно чл.107 ДОПК. Изводът за установеност на публичните задължения е мотивиран с разпоредбата на чл.105 ДОПК, определяща изходящата от данъчно задълженото лице декларация като необходимо и достатъчно средство за установяване на основанието и размера на задължението, и с разпоредбата на чл.109 ДОПК, предвиждаща, че отразените в предписана от специален закон декларация задължения не могат да бъдат преразглеждани от данъчната администрация след изтичане на указания за това срок. Наред с общата предпоставка по чл.216, ал.1 ДОПК - извършване на разпоредителната сделка при наличие на установени с подадени от длъжника декларации публични задължения към държавата, въззивният съд е преценил за доказани и специфичните за фактическия състав допълнителни предпоставки по т.6 на чл.216, ал.1 ДОПК - сключване на сделката между свързани лица по смисъла на § 1, т.3, б.“а“ ДР на ДОПК (с оглед родствената връзка между законните представители на участвалите в сделката търговски дружества) и увреждане на държавата - кредитор. Във връзка с увреждането съдът се е позовал на константната практика на ВКС и е изложил съображения, че след като се е разпоредил със собствения си имот в полза на купувача „Инвест 14“ ЕООД, ответникът - длъжник „Строймакс“ ЕООД съзнателно и обективно е намалил своето секвестируемо имущество, което в цялост служи за удовлетворяване на неговите кредитори, а оттук - и възможността за удовлетворяване на държавата като кредитор с непогасени публични вземания. В съответствие с така направените изводи въззивният съд е споделил крайния решаващ извод на първоинстанционния съд, че договорът за продажба е недействителен спрямо държавата на основание чл.216, ал.1, т.6 ДОПК. В хода на процеса ответникът „Инвест 14“ ЕООД е поддържал довод, развит и във въззивната жалба, че разпоредбата на чл.216, ал.1, т.6 ДОПК в редакцията след изменението от ДВ бр.105/2020 г., в сила от 01.01.2021 г., няма обратно действие и не следва да се прилага по отношение на публични задължения, които са формирани от подадени от задълженото лице декларации и не са установени с влезли в сила ревизионни актове/съдебни решения или в резултат на ревизия, възложена със заповед преди сключване на разпоредителната сделка. Доводът не е възприет от въззивния съд по съображения, че меродавен за приложение на спорната разпоредба е моментът на подаване на исковата молба - 10.03.2022 г., към който разпоредбата е действаща и предвижда възможност за атакуване на увреждаща сделка при подадени от задълженото лице декларации. Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. Касаторът е обосновал очевидната неправилност по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК с довод, че въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.216, ал.1, т.6 ДОПК в редакцията от ДВ бр.105/2020 г., в сила от 01.01.2021 г., към сключената през 2017 г. разпоредителна сделка и по този начин е придал на разпоредбата обратно действие, каквото не е предвидено от законодателя. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд действително е приел, че меродавна за произнасянето по основателността на предявения иск е редакцията на чл.216, ал.1, т.6 ДОПК, въведена със законодателното изменение от 2020 г., която следва по време сключването на оспорваната с иска разпоредителна сделка. Произнасянето на въззивния съд относно приложимата към спорното правоотношение законова разпоредба не може да се приравни на тежко нарушение на материалния закон, водещо до очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, по следните съображения: Договорът за покупко - продажба, предмет на оспорване с иска по чл.216, ал.1, т.6 ДОПК, е сключен при действието на чл.216, ал.1 ДОПК в редакцията от ДВ бр.105/2005 г., в сила от 01.01.2006 г., според която недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, посочените в т.1 - т.6 действия и сделки, в т. ч. сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице (т.6). Съгласно изменението на чл.216, ал.1 ДОПК, обн. ДВ бр.105/11.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г., сделките и действията по т.1 - т.6 са недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, когато са сключени след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения. Редакцията на чл.216, ал.1 ДОПК в сила от 01.01.2021 г. не създава нова, различна от съществувалата до приемането й, правна уредба и не разширява приложното поле на уредената с чл.216, ал.1 ДОПК относителна недействителност. Единствената цел на законодателното изменение, засягащо общите за всички фактически състави по т.1 - т.6 на чл.216, ал.1 ДОПК предпоставки, е да осигури правилно прилагане на разпоредбата от съдилищата - извод, направен в мотивите към служебно известното на настоящия съдебен състав решение № 109 от 15.07.2024 г. по т. д. № 1132/2023 г. на ВКС, І т. о. Цитираното решение е постановено по идентичен правен спор след допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване по правен въпрос относно тълкуването на чл.216, ал.1 ДОПК в редакцията преди изменението от ДВ бр.105/2020 г., а именно: „Предвид последващото изменение на чл.216, ал.1 ДОПК - обн. ДВ бр.105/11.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г., предходната редакция на нормата изключва ли от фактическия си състав установени - с изходящи от самите задължени субекти декларации, публични задължения“. След анализ на относимата правна уредба в ДОПК съставът на ВКС, І т. о., е дал следния отговор на поставения в производството по чл.288 ГПК правен въпрос: „Според чл.216, ал.1 ДОПК, и в предходната му редакция, преди изменението обн. ДВ бр.105/11.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г., декларациите по чл.105 ДОПК за самоопределяне на данъчна основа и размер на дължими данъци от данъчно задължените лица „установяват публични задължения“ по смисъла на същата разпоредба, вкл. когато поради несъответствия в същите и в срока, съгласно чл.109 ДОПК, не е предприета ревизия на чл.106, ал.3 ДОПК“. Даденото разрешение във връзка с тълкуването на чл.206, ал.1 ДОПК е мотивирано със съображения, че декларациите по чл.105 ДОПК, подадени от данъчно задължените лица с изчислени от тях задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, бидейки самостоятелно изпълнително основание (чл.209, ал.2, т.2 ДОПК), окончателно установяват размера на задълженията по тях с изтичане на 5-годишната давност, съгласно чл.109 ДОПК, без обаче изтичането на давността да е предпоставка за приложението на чл.216, ал.1 ДОПК и за придобиване качеството на „изпълнително основание“; Липсва правна логика да се приеме, предвид и обезпечителният характер на исковете по чл.216, ал.1 ДОПК, че материалноправната легитимация на публичния взискател може да се обосновава само с част от визираните в чл.209, ал.2 ДОПК изпълнителни основания при непроменено съдържание на разпоредбата от влизане в сила на ДОПК. В подкрепа на извода, че новата редакция на чл.216, ал.1 ДОПК не допълва хипотезиса на нормата чрез въвеждане на нови основания за материалноправната легитимация на публичния взискател (наличие на публични задължения, формирани въз основа на подадени от задължените лица декларации по чл.105 ДОПК), а цели да осигури нейното правилно прилагане от съдилищата при разглеждане на предявени от публичните взискатели искове, съставът на ВКС, І т. о., се е позовал и на мотивите към Проекто - закона за изменение и допълнение на ДОПК (002-01-53/21.10.2020 г.). В мотивите е посочено, че предложението за изменение на ДОПК е с оглед съществуваща съдебна практика за отхвърляне на предявени искове, основани на публични вземания, определени с декларации по чл.105 ДОПК, и че изменението на чл.216 ДОПК „има за цел създаване на по-голяма яснота и защита интересите на държавата в случаите на водени от НАП искови производства за прогласяване недействителност на прехвърлителни сделки след кумулирани просрочени задължения, установени освен с актове за публични вземания, но и с подадена декларация, тъй като същата е изпълнително основание по чл.209 ДОПК“. Настоящият състав на ВКС споделя изцяло практиката, формирана с решението по т. д. № 1132/2023 г. на ВКС, І т. о., както и изложените в мотивите към него правни съображения във връзка с тълкуването на разпоредбата на чл.216, ал.1 ДОПК. Въззивният съд, постановил обжалваното решение, е достигнал до аналогично на възприетото в практиката на ВКС разрешение относно приложното поле на разпоредбата на чл.216, ал.1 ДОПК като е приел, че новата й редакция в сила от 01.01.2020 г. е приложима по отношение на сключената между ответниците разпоредителна сделка, предвид съществуващите към датата на сделката непогасени публични задължения към държавата, отразени в подадените от продавача „Строймакс“ ЕООД декларации по чл.105 ДОПК. Според данните по делото декларациите, в които задълженото лице е изчислило основата и дължимия данък, съответно задължителните осигурителни вноски, не са били обект на корекция от страна на органа по приходите. Поради това отразените в декларациите публични задължения следва да се считат за окончателно установени със съдържанието, с което са декларирани, и от гледна точка на разпоредбата на чл.216, ал.1 ДОПК са подчинени на същия правен режим, предвиден за установените с влязъл в сила ревизионен акт, съответно с влязло в сила съдебно решение, публични задължения. Като е подвел фактите по делото към разпоредбата на чл.216, ал.1 ДОПК в редакцията след изменението от ДВ бр.105/2020 г., в сила от 01.01.2021 г., въззивният съд не е придал обратно действие на разпоредбата, а я е приложил в точния й смисъл, съответстващ на разума на закона. По изложените съображения решението по в. т. д. № 472/2023 г. на Апелативен съд - София не е очевидно неправилно и не следва да се допуска до касационно обжалване на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,