Определение № 918 от 26.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 740/2012 г.

Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Образувано е по повод постъпила касационна жалба от О.-гр.Д, подадена чрез кмета на общината Д. Н., приподписана от ст.юрисконсулт Г. К., срещу въззивно решение № 100/5.04.2012 г. по в.гр.д.№139/2012 г. на Окръжен съд-гр.Добрич.С решението въззивният съд е отменил частично решение № 63 т.І, стр.76-77/13.01.2012 г. по гр.д.№1158/2011 г. на Районен съд-гр.Добрич и се е произнесъл в отменените части, като е увеличил присъдената сума на ищеца Е. Д. С. по иска за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди от болки и страдания от 4000 лв. на 5000 лв.; намалил е присъдената сума за обезщетяване на неимуществени вреди от страдания от психическо увреждане от 2000 лв. на 1000 лв., увеличил е присъдената сума за обезщетяване на имуществени вреди от 2021,50 лв. на 2 695,33 лв., потвърдил е решението в останалите части и е присъдил на страните разноски. Касаторът [община] сочи като касационно основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК и формулира следния процесуално-правен въпрос за допускане на касационно обжалване:”Налице ли е валидно оспорване истинността на официален документ- протокол за ПТП,при липса на изрично заявление за това, като оспорването следва да се извлича от твърденията на ищеца в исковата молба.” Твърди, че разрешението на въпроса от въззивния съд не съответства на трайната съдебна практика по чл. 193 ГПК/чл.154 ГПК /отм/ и че то е обусловило изхода на делото, тъй като същият има значение за установяване на твърдяните факти и обстоятелства.Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от активно легитимирана страна, срещу решение, подлежащо на касационен контрол.Поради това тя е процесуално допустима. Отнетникът по касационната жалба не е взел становище по нея в законовоустановения срок. Настоящият състав на ВКС,четвърто гражданско отделение намира,че обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. С чл.280 ал.1 ГПК е въведен принципът на факултативно касационно обжалване, при което касационните жалби подлежат на селектиране за допустимост до касация. За да осигури достъп до касационно обжалване касаторът следва да постави въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, като ВКС може да го уточни и конкретизира- т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. В случая поставеният от касатора въпрос не е обуславящ правните, а третиращ фактическите изводи на съда. Отговорът на този въпрос не е повлиял на решаването на спора, доколкото при неоспорен протокол за ПТП, съдържащ изявление на официален орган за виновно поведение на водача участвал в него/загуба на контрол в конкретния случай/ няма процесуална пречка страната да установява виновността и на други лица, с всички допустими доказателствени средства. .Съгласно чл. 125 ЗДвП службите за контрол на Министерството на вътрешните работи издават протокол за посещението по чл. 125 на мястото на ПТП. В глава V от закона „Права и задължения на службите за контрол” липсва хипотеза, при която да са им възложени удостоверителни функции свързани с установяването на виновно поведение при съставянето му.Становището на съставителя на протокола относно наличието на виновно поведение представлява правен извод, а не удостоверително изявление за възприет от него факт. Протоколът за ПТП няма материална доказателствена сила относно наличието или не на виновно поведение на участващо в ПТП лице.Поради това в случая е без значение валидно оспорен ли е той или не. Тъй като обжалваното решение не се допуска до касационно обжалване, то не следва на касатора да се присъждат разноски. Поради изложените съображения състав на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд