Определение № 1389 от 08.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2696/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Джи Енд Кей Транс“ ООД, [населено място], обл.Благоевград, чрез адв. С. П. от АК- Благоевград, срещу решение № 418 по възз.т.д. № 204/2024г. на САС. С него, след частична отмяна на решение № 36/08.01.2024г. по т.д.№ 1219/2023г. на СГС, е отхвърлен предявеният от касатора против „Дженерали застраховане“ АД осъдителен иск, с правно основание чл.405, ал.1 КЗ, за застрахователно обезщетение за имуществени вреди на т.а. „Рено“ с рег. № Е 6405 в резултат от ПТП, настъпило на 04.09.2020г., в размер на 46 140.29лв., ведно със законната лихва, считано от 20.07.2022г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост /чл.281, т.3 ГПК/. Касаторът оспорва извода, че предвиденото в т.7.21. от Общите условия на застрахователя изключва отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като липсва застрахователно събитие. Същевременно намира за неправилен извода, че в случая приложимият закон е румънският/ чието национално законодателство не допуска изобщо управление на МПС след употреба на алкохол/, предвид настъпването на ПТП на територията на Румъния, като поддържа, че приложим за процесния застрахователен договор е българският закон, чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, към който препраща т.7.21 от ОУ на застрахователя. Счита, че не е налице нито едно от основанията за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, предвидени в чл.408 КЗ. По тези съображения искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде уважен.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване се обосновава с наличието на основанието по т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Кой е приложимият закон в конкретния случай и какво следва да се има предвид при неговото определяне?

2. Допустимо ли е за едни и същи обстоятелства да се присъди обезщетение, когато събитието е настъпило в Република България, а, когато е настъпило в Румъния, да не се присъди и да се твърди, че няма застрахователно събитие?

3. След като в ОУ от застрахователния договор се ползва изразът „ над допустимите норми“ и, както е в конкретния случай, в Румъния няма такива, ще се прилага ли в т.сл. българското законодателство и по-конкретно нашият ЗДвП, където е допустимо да се управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, и следва ли ответникът, когато алкохолът е в допустими граници по нашия закон, да докаже причинна връзка между употребата на алкохол в допустими граници и настъпването на ПТП?

Същевременно касаторът поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно.

С подадения чрез юрисконсулт Г.Р. писмен отговор ответникът „Дженерали застраховане“ АД оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Поддържа, че не е налице въведеното основание за допускане на обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по см. на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Изтъква, че в изложението не са цитирани никакви разпоредби на действащото право, за да се обсъжда наличието на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Посочва, че тълкуването на клаузите на даден договор според константната практика на ВКС не може да има значение нито за точното прилагане на закона, нито за развитие на правото, а – е от значение само за страните по делото и то в контекста на конкретния казус. В този смисъл поддържа, че решаването на въпросите не може да обоснове допустимост на касационното обжалване. Искането е да не бъде допускано касационно обжалване и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационния съд в размер на 300лв.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Въззивното решение е постановено при следната установена и безспорна фактическа обстановка:

Между страните по делото е сключен валиден застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в полица № 0320190323018662 от 03.09.2019г., относно притежавания от ищеца „Джи Енд Кей Транс“ ООД, [населено място], товарен автомобил „Рено“, рег. [рег.номер на МПС], със срок на действие от 08.09.2019г. до 07.09.2020г. Договорът за застраховка е сключен при Общи условия, съставляващи неразделна част от него, с които ищецът е запознат. Съгласно т.7.21 от раздел III – Общи изключения от покрити рискове, застраховката не покрива щети, причинени от, свързани с или вследствие на управление на МПС от водач, употребил алкохол над допустимите норми, съгласно приложимия закон. На 04.09.2020г., в срока на договора за застраховка, застрахованият товарен автомобил е претърпял ПТП на територията на Румъния, като при десен завой се е преобърнал на пътя. При пристигането на органите на полицията водачът му е тестван за алкохол, а резултатът от тестването е 0.34 мг/л чист алкохол в издишания въздух и на водача е съставен акт от същата дата за нарушение, изразяващо се в несъобразяване на скоростта при управление на МПС с опасен завой в дясно, и за нарушение, изразяващо се в управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация от 0.34 промила. Ищецът е уведомил ответника за настъпването на застрахователното събитие, заведена е ликвидационна преписка, представители на ответника са извършили оглед и е съставено опис-заключение на първоначалните видими щети по автомобила. По нареждане на ответника товарният автомобил е закаран в специализиран сервиз, където е извършен допълнителен оглед и е дадена оферта на застрахователя относно вредите и стойността на ремонта за 46 679.47лв. с ДДС. С писмо от октомври 2020г. ответникът е отказал заплащането на застрахователно обезщетение, на осн. т.7.21. от ОУ, тъй като водачът на автомобила е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта 0.34мг/л, което е над допустимите норми по румънския закон. Съгласно заключението на съдебната автотехническа експертиза, стойността на необходимия ремонт по средни пазарни цени за възстановяване на процесния товарен автомобил възлиза на сумата 24 520.29лв. с ДДС, в която стойност не е включена стойността за смяна на кабината.

Въззивният съд е обсъдил и е счел за основателно поддържаното във въззивната жалба на застрахователя оплакване за неправилна правна квалификация на извършения отказ за заплащане на застрахователно обезщетение. Приел е, че отказът за заплащане на застрахователно обезщетение е, поради наличие на изключен риск –хипотеза по т.7.21 от ОУ, в която се изключва отговорността на застрахователя, а не на осн. чл.408 КЗ, поради което е ирелевантна причинната връзка между поведението на водача и настъпилите вреди. При тълкуване на ОУ въззивният съд е намерил, че общият смисъл на предвиденото основание за изключване на покрит риск е да не се обезщетяват вреди от противоправно поведение на водача, конкретно в хипотезата на т.7.21 - при управление на МПС на територията на друга държава водачът следва да спазва законовите разпоредби, които важат на територията на тази държава, като не може да се позовава на незнание на същите. По тези съображения в обжалваното решение е прието, че в случая „приложимият закон“ по см. на т.7.21 от ОУ на договора е румънският закон/ цитираната наредба, която не допуска изобщо управление на МПС под въздействието на алкохол/, съответно „приложимият закон“ не е ЗДвП, само на основание това, че застрахователният договор е сключен в България. Направен е краен извод, че е налице посоченото основание за изключване на отговорността на застрахователя, поради което искът е изцяло неоснователен.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.

Не се констатира наличие на поддържаното основание за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Изведена от практиката на касационния съд, като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3 ГПК, очевидната неправилност трябва да може да бъде бъде констатирана пряко от мотивите на обжалвания въззивен акт. Очевидно неправилен е въззивният съдебен акт при приложение на закона в неговия обратен, противоположен смисъл; когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма или когато е налице явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване само по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.

В случая изложените от касатора доводи представляват оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да бъдат обсъдени само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалваното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Извън дължимата служебна проверка за валидност и допустимост, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационният съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по всички поставени въпроси произтича преди всичко от отсъствието на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. С тях касаторът цели даването на общоважим отговор на въпроса кой в случая е приложимият закон по см. на т.7.21 от Раздел III на Общите условия към застрахователния договор. Въпросите за израз на несъгласието на касатора с извода на въззивният съд за приложимост на румънския закон, който е извършен въз основа на тълкуване на посочената клауза от ОУ към договора. В този смисъл въпросите касаят правилността на решението, която обаче е предмет на същинския касационен контрол, но е изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че е необосновано и приложното поле на въведеното допълнително основание за допускане на обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен в т.4 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК. Касаторът не е въвел доводи, подпадащи в някоя от хипотезите на предвиденото в нея основание.

Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване.

С оглед на този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника по касация се присъждат, на осн. чл.78, ал.8 ГПК, разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 100лв.

Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: