Определение № 7462 от 07.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6185/2025 г.

Образувано е по жалба на Р. Д. В., от гр. Сливен срещу Решение по оценка на въздействието върху околната среда № 2-2/2025г. на министъра на околната среда и водите, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за „Промяна в параметрите, при които е издадено комплексно разрешително № 510-Н1/2018г., актуализирано с Решение № 510-Н1-ИО-А1/2019г.“, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони с възложител "Топлофикация – Сливен – инж. А. А.“ ЕАД, със седалище в гр. Сливен, [улица], № 23. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на акта по чл. 146, т.3, т.4 и т.5 АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение констатира, че във връзка с обстоятелствата, касаещи родовата подсъдност на жалбата, настоящото дело не му е родово подсъдно като първа инстанция. Родовата подсъдност разпределя първоинстанционните дела между административните съдилища и Върховния административен съд, изхождайки от предмета на делото. Тя е само законова и не може да бъде дерогирана. За нея съдът следи служебно в качеството й на абсолютна процесуална предпоставка по упражняване правото на жалба. В чл. 132, ал. 2, т. 1-4 и т. 8 от АПК са изброени актовете, чието оспорване подлежи на разглеждане от Върховния административен съд като първа инстанция. Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2, предложение първо от АПК (ред. ДВ, бр. 77 от 2018 г. в сила от 01.01.2019 г.), на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. В чл. 105, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България са регламентирани правомощията на Министерски съвет да ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите; да осигурява обществения ред и националната сигурност; да осъществява общо ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили. Според чл. 108, ал. 3 от Конституцията на Република България министрите ръководят отделните министерства, освен ако Народното събрание реши друго. В съответствие с така регламентираните в Конституцията правомощия на Министерския съвет и министрите Конституционният съд в своето решение № 8 от 23 април 2018 г. по конституционно дело № 13/2017 г. е приел следното: „Идеята на конституционния законодател е Върховният административен съд да осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на тези актове на Министерския съвет и на министрите, които могат да бъдат определени като административни актове и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актовете, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководството на държавното управление, които актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Извън вложените в тълкуваната разпоредба разум и логика е да се приеме, че задължението за пряк контрол за законност обхваща и актовете, издавани от Министерския съвет и от министрите, с които, макар да се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, не се осъществяват властническите правомощия, произтичащи от Конституцията.“ Правомощието на министъра на околната среда и водите в настоящия случай касае издадено от него решение по оценка на въздействието върху околната среда съгласно чл. 99, ал.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), предоставено му на основание чл. 94, ал. 1, т.9 от същия. Издаденият от него административен акт не спада към дефиницията за акт, издаден от министър при упражняваните от него конституционни правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. Поради това оспорването му не попада в хипотезата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК и не е родово подсъдно на Върховния административен съд, а на административните съдилища съгласно чл. 132, ал. 1 от АПК. На основание чл. 133, ал. 1, изр. първо от АПК, делото е местно подсъдно на Административен съд – Сливен, който е компетентен да разгледа спора. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение