Определение № 2705 от 18.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2215/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД чрез процесуалния му пълномощник – юриск. П. Е., срещу определение №1793/16.07.2024г. по в.ч.гр.д. № 1694/2023г. на САС, с което е потвърдено определение № 228/25.04.2024 г., постановено по т.д. № 42/2023 г. по описа на ОС Благоевград, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на касатора по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Твърди, че искът е признат в срока за отговор и той с поведението си не бил дал повод за завеждането му, поради което според него са налице кумулативните предпоставки по чл. 78, ал. 2 от ГПК и не следва да му се възлагат разноските по производството. Изтъква, че според посоченото в исковата молба, последното извършено изпълнително действие по изпълнителното дело било на 13.12.2017г. и че изпълнителното производство е погасено ех lege на 13.12.2019г., като е без значение има ли формално постановление за прекратяване. Поддържа, че е неправилен изводът на съда, че наличието на висящо изпълнително производство може да се приеме за равнозначно на даване на повод за предявяване на иск от длъжника. Наред с горното поддържа, че не бил обсъден доводът му за прекомерност на адвокатското възнаграждение и горното е в противоречие с практиката на СЕС. По подробно изложените съображения претендира допускане на касационно обжалване на определението и отмяната му.

В приложеното към частната жалба изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на хипотезите на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Достатъчно ли е наличието на изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, за да бъде даден повод от кредитора за предявяване на иск от длъжника по чл. 439, ал.1 ГПК?“, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с опр. №744/18.04.2023г. по ч.гр.д.№1170/2013г., 3 г.о. на ВКС.

2. „Извънсъдебното поведение, което кредиторът е проявил преди предявяване на иска по чл. 439 ГПК, намира ли отражение при възлагане на разноските в производството?“, за който касаторът сочи, че е в противоречие с опр. №744/18.04.2023г. по ч.гр.д.№1170/2013г., 3 г.о. на ВКС, опр.№338/18.07.2018г. по ч.гр.д.№209/2018г. на 4 г.о. на ВКС, опр. №95/2018г. по ч.гр.д.№510/2018г., 4 г.о. и др.

3. „Дава ли повод ответникът за завеждане на иск по реда на чл. 439, ал.1 ГПК като не е предприел действия по прекратяване на изпълнителното производство срещу длъжника при настъпила перемпция ех lege съобразно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК?“

4. „При направено своевременно възражение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК, обвързан ли е съдът с прилагането на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения?“, за който въпрос касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение на СЕС по дело С-57/2015г. и решение по дело С-438/2022г.

Ответниците по жалбата – „ИНВЕСТ СТРОЙ“ ЕООД и И. Б. П. оспорват жалбата по съображения, подробно изложени в писменото им становище от 26.08.2024г. чрез процесуалния им представител – адв. Д. Б. – Б..

Настоящият състав на ВКС като обсъди доводите на частния жалбоподател и материалите по делото, намира следното:

Исковото производство по т.д. № 42/2023 г. по описа на ОС Благоевград е образувано по предявен отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, от „Инвест Строй“ ЕООД и И. Б. П. против „Юробанк България“ АД и конституиран като втори ответник - „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за установяване несъществуването на вземане в полза на ответниците, подлежащо на принудително изпълнение за конкретно посочените суми / главница – 55874,90 лв., договорна лихва – 10 748,58 лв., 430,08 лв. – такси/, за които е било образувано изп.дело пред ЧСИ Г. Ц. въз основа на издаден изп.лист от 18.04.2013 г. по ч.гр.д. № 372/2013 г. по описа на РС Гоце Делчев, поради изтекла погасителна давност. Искът е уважен, като ответниците са осъдени да заплатят солидарно и общо на двамата ищци сумата за държавна такса – 2 789,97 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 6 229 лв. С определение №228/ 25.04.2024 г. на ОС - Благоевград, е оставена без уважение молбата на ответниците по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

С атакуваното въззивно определение, САС е посочил, че споделя изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението за недължимост на сторените от ищците по делото съдебни разноски, поради наличието на хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК, предпоставяща наличието в кумулативна даденост на две предпоставки - ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Счел е, че е установен факта на висящност на производството по изп.дело № 1079/2013 г. по описа на ЧСИ Г. Ц., образувано по молба на „Юробанк България“АД за събиране на процесното вземане, и че банката е прехвърлила същото вземане на втория ответник с договор за цесия от 29.03.2019г. - т.е близо седем години след образуване на изпълнителното дело. САС е приел, че висящността на последното и поведението на взискателя по него обосновава извод, че поведението на ответниците е дало повод за завеждане на предявения отрицателен установителен иск от ищците, доколкото във всеки един момент е налице опасност от предприемане на действия по принудително събиране на вземането.

ВКС, състав на 2 т.о., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок.

Допускането на касационно обжалване се извършва съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Касационната инстанция може да допусне до обжалване въззивния съдебен акт, по отношение на който се установява вероятност да е нищожен - основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК, вероятност да е недопустим – основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК или очевидно неправилен – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В случая не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на определението на САС на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, тъй като не се установява обжалвания съдебен акт да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика. Извън посочените основания, касаторът следва да обоснове основание за допускане на касационно обжалване и предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК., т.е. да установи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато с обжалвания акт, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос, а по т. 2 – когато е разрешен в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз.

Първите поставени три въпроса от касатора относно поведението на ответника, което съставлява повод за възлагане на разноските по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ГПК, респ. изключва горното, са взаимосвързани и са обусловили изводите на въззивният съд, поради което отговарят на общия критерий по чл. 280, ал.1 от ГПК. Не е налице допълнителното селективно основание по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, на което се позовава касаторът, тъй като САС е приел, че с оглед висящността на изпълнителното дело, по което кредиторът е снабден с изпълнителен титул за вземането, цедирано в хода на изпълнителното производство, заявявано и поддържано от втория ответник като налично вземане в кредитното досие пред БНБ, е налице поведение, съставляващо основание за завеждане на иска. Настоящият съдебен състав споделя практиката, обективирана в опр.№318/2018г по гр.д №2828/2018г., опр. №534/2019г по ч. гр.д№4484/2019г на Трето г.о, опр.№474/2019г. по ч. гр.д № 3063/2019г. на Четвърто г.о., опр. №320/2022г. по ч.т.д. № 1122 за 2022 г. на второ т.о., опр. №50413 по ч.т.д. № 2100 по описа за 2022 год. на Първо т.о на ВКС и др., че за възлагане на разноските, сторени от ищеца, водещо значение се отдава на активното поведение на ответника като кредитор и взискател, на съдебните, а в някои случаи и на извънсъдебните мерки, които е предприел, като както снабдяването с изпълнителен лист, така и поддържаната от взискателя висящност на изпълнителното дело, са от значение и се вземат предвид от съда при преценка, доколкото засвидетелстват активност на взискателя, включително в насока да се осигури възможността за изпълнителни действия по негово искане. В случая разрешението от апелативния съд не е в противоречие със същата, поради което не се установява наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по горепосочените взаимосвързани въпроси.

Последният поставен от касатора въпрос, дали при направено своевременно възражение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК, съдът е обвързан с прилагането на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е обсъждан от въззивният съд и не е обусловил решаващите му мотиви при постановяване на акта, поради което не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 от ГПК. В обстоятелствената част на въззивната жалба няма оплаквания по чл.78, ал.5 от ГПК и затова Софийски апелативен съд не се е и произнесъл по тях. Следователно този въпрос не е обуславящ и не отговаря на даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда.

С оглед гореизложените съображения ВКС намира, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване на определението на САС. Разноски в настоящото производство не се следват на страните.

Воден от горните съображения, ВКС, състав на 2 т.о.