Определение № 50114 от 13.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2570/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С. С. С. е обжалвал въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 69 от 23.03.2022г., постановено по гр.д.№ 771/2021г.

В касационната жалба се правят доводи, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата. Поддържа се, че съдът не е извършил прецизна проверка относно придобиването на собствеността върху имота чрез публична продан, дали е в режим на СИО и ако е така, не е конституирал съпругата на ответника като страна по делото. Поддържа се също, че не е взет предвид хаотично воденият изпълнителен процес в разрез с всякакви установени правила, като поради допуснатите нередности взисикателят не може да се легитимира като собственик на имота. След като публичната продан е нищожна, а постановлението за възлагане не е влязло в сила, както и извършена публична продан при вписана преди това възбрана на същия имот, то е действителен договорът за дарение, с който надареният ищец е придобил собствеността върху имота, освен това през целия период имотът е владян от длъжника, а след това и от неговия син и са го придобили по давност.

Ответникът не е подал отговор на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок, от заинтересована страна, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.3 ГПК поради предмета на делото – иск за собственост, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение Добричкият окръжен съд е потвърдил решението на Добричкия районен съд № 26039 от 11.10.2021г., постановено по гр.д.№ 1483/2020г., с което са отхвърлени обективно съединените искове, предявени от С. С. С. против А. Д. И. както следва: 1. иск с правно основание чл. 496, ал. 5 от ГПК за прогласяване нищожност на публична продан и постановление за възлагане на недвижим имот от 07.09.2011 г. по изпълнително дело № 00079/2006 г. по описа на ЧСИ с рег. № 740, с което възлага в собственост на А. Д. И. недвижим имот гараж с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място]. намиращ се на [улица]; 2. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да се признае за установено по отношение на А. Д. И., че С. С. С. е собственик на гореописания гараж в качеството на надарен по нот.акт № .... / 17.01.2008 г. на нотариус рег.№ 535; 3. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да се признае за установено по отношение на А. Д. И., че С. С. С. е собственик на гореописания гараж на основание придобивна давност.

По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът поставя следните правни въпроси:

1. Допуснал ли е нарушение въззивният съд като не е посочил конкретните дати на плащане на длъжника по изпълнителното дело, изплатените по основание и размер суми и неконкретизирано останало непогасено задължение и достигнал ли е съдът до грешен извод, че към датата на публичната продан е имало остатък от задължението на длъжника непогасено и противоречи ли това на приложените по делото доказателства с оглед приложените платежни документи?

2. Допуснал ли е съдът нарушение като не е преценил, че до датата на публичната продан цялото задължение на взискателя е било погасено видно от справката на ЧСИ от 06.08.2007г. и извършеното плащане на 29.08.2007г., както и погасеното задължение за лихви и разсрочени вноски, при което е видно пълно погасяване на задължението и разноски преди извършената публична продан и тя извършена ли е при липса или на отпаднало основание?

3. Допуснал ли е съдът нарушение като не е прецизирал размера на задължението по изпълнителното дело, размера на погасеното задължение и изплатените суми на длъжника след публичната продан, от което е видно, че на длъжника се изплаща 2159.03 лв. от продажната цена 2340лв., а с остатъкът от 180.07лв. не е ясно какво е погасено. Това доказва ли, че не е било налице основание за извършване на публичната продан и ако е нямало основание, то продажната цена би ли следвало да бъде изплатена на взискателя за погасяване на задължение, а не на длъжника и нарушено ли е правото на собственост на ищеца, тъй като е извършена продажба на неговия имот ?

4. Допуснал ли е съдът нарушение като не е прецизирал несъразмерността на задължение, продажна цена, както и че тя е формирана през 2006г., а продажбата е през 2011г. и не е актуализирана, както и че продажната цена е несъразмерно по-ниска от тази през 2011г. ?

5. Допуснал ли е съдът нарушение като не е взел предвид изплатените суми за задължението на длъжника от надарения му син на взискателя и не представлява ли това поет чужд дълг с цел да се възпрепятства публичната продан?

6. С извършените принудителни изпълнителни действия нарушени ли са правата на длъжника по изпълнителното дело и на ищеца по настоящото дело и длъжен ли е съдът да констатира тези допуснати от ЧСИ нарушения?

7.Налице ли са основания да се счита, че публичната продан е нищожна, тъй като е проведена при абсолютно неспазени правила за призоваване, срокове, опис и оценка, при отпаднало основание, тъй като задължението по делото е погасено, а соченият от съда остатък нито е конкретизиран по основание и размер, нито може да се приеме, че е налице такъв, тъй като безспорно е установено, че продажната цена почти е изплатена на длъжника.

Обобщено тази група правни въпроси, по които се поддържа противоречие със задължителната практика на ВКС, са свързани с необсъждане от въззивния съд на доказателствата по изпълнителното дело, от които според касатора се доказва, че към датата на публичната продан не е имало непогасено задължение от длъжника, което да е основание за провеждането й.

Същевременно в исковата молба такива твърдения няма. Предявените искове се основават на твърдения, че публичната продан е извършена на имот, който не е собственост на длъжника С. С. С., защото е бил дарен с нот.акт ..../17.01.2008г. на нотариус рег.№ 535 [населено място] на ищеца по настоящото дело С. С. С., който е владял имота и го е придобил по давност т.е. двете основания на собственическите искове са сделка /договор за дарение/ и придобивна давност.

С оглед на тези твърдения, доводите за погасяване на цялото задължение към момента на публичната продан и поставените във връзка с тях правни въпроси, не са обуславящи за делото, защото съдът по силата на чл.6 ГПК е обвързан да се произнесе само в рамките на предявеното основание /фактическите твърдения в исковата молба/, които са единствено във връзка със собствеността на продадения имот и това, че той не е принадлежал на длъжника поради направеното дарение в полза на ищеца по настоящото дело, а към настоящия момент се твърди и изтекла придобивна давност. На следващо място въззивният съд не действа като втора първа инстанция, а като ограничен въззив и следи служебно само за валидността и допустимостта на съдебното решение, а по останалите въпроси – е ограничен да се произнесе само по доводите във въззивната жалба, които са допустими и относими за предмета на делото пред въззивната инстанция. В случая по посочената група въпроси, макар и неотносими за основанието на предявените искове и стоящи извън предмета на делото, въззивният съд е дал отговор като е посочил, че част от главното задължение не е била погасена и върху нея е продължила да се натрупва лихва за забава, съответно да се кумулират разноски за принудителното й събиране. С постановление от 07.09.2011г. на съдебния изпълнител гаражът е възложен на обявения за купувач за цена от 2 337.60 лева. С нареждане от 20.01.2012г. съдебният изпълнител извършил превод по сметка на длъжника на сумата 2 000 лева, с която цената на възложения на взискателя гараж, надминава непогасената част от вземането му.

По деривативното основание за собственост на ищеца съдът аргументирано е посочил, че дарението, оформено с нот.акт № №.... от 17.01.2008г. на нотариус с рег.№535 и район на действие Добричкия районен съд, с което длъжникът по изпълнението е дарил на сина си /ищеца по делото/ гараж със застроена площ от 23 кв.м., е извършено след вписана възбрана от съдебния изпълнител с вх.рег.№13187/15.09.2006г. акт №..... т.1 на С.. Този извод е в пълно съответствие с т. 3 от ТР № 1 от 10.07.2018 г. на ВКС по тълк.дело № 1/ 2015 г. на ОСГТК, според което възбраната, наложена в изпълнителното производство цели да запази недвижимите имоти на длъжника в неговия патримониум, за да може да бъде реализирано вземането на кредитора и поради това изрично чл.452 ал.2 ГПК постановява, че са недействителни спрямо кредитора разпорежданията с недвижими имоти, върху които е насочено изпълнението, когато те са разпоредени след вписването на възбраната.

По отношение на правните въпроси за извършване на продажбата на имота по неактуална към момента на публичната продан цена, за задължението на съдебния изпълнител да извърши проверка на имота относно вписани върху него тежести, както и за останалите допуснати нарушения в изпълнителното производство – извършване на опис преди поканата за доброволно изпълнение, неспазване на сроковете в изпълнителния процес, извършване на публична продан при спряно изпълнително производство и др. също не са обуславящи по делото – въззивният съд не се е произнасял по тях като изрично е посочил, че не обуславят нищожност на публичната продан на основание чл. 496 ал.3 ГПК. Този извод е в съответствие с практиката на ВКС, според която искът по чл.496 ал.3 ГПК не обхваща във фактическия състав всички допуснати нарушения в изпълнителното производство. Според посочената разпоредба, ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на публичната продан може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 / определящ лицата, които нямат право да наддават/ и при невнасяне на цената. Всички останали нарушения на правилата на публичната продан не водят до недействителност и не осуетяват вещнотранслативния ефект на възлагателното постановление.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение