Определение № 1079 от 10.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2585/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от молителката З. Л. М., чрез адв. К. К. срещу решение № 8250/09.12.2013 г. хо ч.гр.дело № 7243/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № III – 92-12/25.02.2013 г. по гр.дело № 3994/2007 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за издаване на дубликат от изпълнителен лист по гр.дело № 3994/2007 г. на Софийски районен съд за издръжка на детето Н. М. Л.. Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. В изложението, което е инкорпорирано в касационната жалба са поставени въпросите, които съдът конкретизира и уточни както следва – 1. за елементите на фактическия състав, предвиден в чл.409,ал.1 ГПК, които следва да се установят в производството по подадена молба за издаване на дубликат от изпълнителен лист, за да се приеме молбата за издаване на дубликат от изпълнителен лист за основателна, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирано е решение № 134/17.03.2011 г. по гр.дело № 1713/2010 г. на ВКС, IV г.о.,постановено по чл.290 ГПК, 2. относно доказване на отрицателни факти, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касационната жалба М. П. Л. не е изразил становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима. За да потвърди първоинстанционното решение, с което молбата за издаване на дубликат от изпълнителен лист на жалбоподателката е оставена без уважение въззивният съд е приел, че последната не е доказала факта на изгубването на изпълнителния лист. Приети са за недоказани твърденията на жалбоподателката, че адвокат К. е получил от своя пълномощник М. Ш. издадения на 16.09.2008 г. изпълнителен лист и предаването му на жалбоподателката. Приел е, че след като не е доказан фактът на получаването на изпълнителния лист от жалбоподателката-молител не е установен и фактът на неговото изгубване, въпреки, че не е образувано изпълнително дело. Относно начина на доказване на факта на изгубване на изпълнителния лист съдът е приел, че следва да се вземат предвид особеностите на производството и възможността на молителката в процеса на доказване на изгубването на изпълнителния лист, според възприетото в съдебната практика при доказване на този отрицателен факт. Според въззивния съд установеното обстоятелство, че въз основа на издадения изпълнителен лист срещу ответника не е образувано изпълнително дело за присъдената издръжка не е достатъчно да обоснове извод, че издаденият изпълнителен лист е бил изгубен. Прието е, че ответникът е оспорил наличието на предпоставките, предвидени в чл.409,ал.1 ГПК и е възразил за погасяване на задължението, чрез плащане на суми около 2500 лв. на година за частното училище на детето Н. Л.. С оглед на това съдът е направил извода, че ответникът е провел необходимото доказване. При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за издаване на дубликат от изпълнителен лист. По правните въпроси: Основателни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос. С решение № 134/17.03.2011 г. по гр.дело № 1713/2010 г. на ВКС IV г.о, постановено по чл.290 ГПК е прието, че в производството по чл.409 ГПК молителят следва да докаже, че издадения в негова полза изпълнителен лист е изгубен или унищожен. Прието е, че когато е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от молителя и че в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин, това е достатъчно, за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен. Въззивният съд е разрешил правния въпрос в отклонение от посочената практика на ВКС. По посочения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като жалбоподателят не е цитирал влезли в сила решения на първоинстанционен съд, на въззивен съд и решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./ по същия правен въпрос. Не се установява и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, поради това, че разпоредбите на чл.409,ал.1 ГПК са ясни, пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика. Неоснователни са доводите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория правен въпрос. Последният касае приложението на разпоредбите на чл. 154,ал.1 ГПК, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е формирана трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение