Определение № 369 от 22.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 200/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. С определение № 265 от 11.03.2011 г. по гр. д. № 138/2011 г. Върховният касационен съд на РБ, състав на ІI-ро г. о., оставил без разглеждане като недопустима касационната жалба С. С. Бозов срещу въззивното решение № 255 от 03.11.2010 г. по в. гр. д. № 412/2010 г. на Смолянския окръжен съд. Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от касатора с искане то да бъде отменено като неправилно. Ответниците по частната жалба И. Ф. М. и Е. С. М. считат обжалваното определение за правилно. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: За да остави без разглеждане касационната жалба, тричленният състав на Върховния касационен съд приел, че обжалването на въззивното решение е недопустимо съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /в редакция до 21.12.2010 г./, тъй като обжалваемият интерес е под минимално определения в закона от 1 000 лева. Определението е правилно. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 59/2007 г., в сила към момента на подаване на касационната жалба на 09.12.2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лева. Вещните искове са оценяеми, като съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК размерът на цената на иска се определя според данъчната оценка, а ако няма такава - според пазарната цена на вещното право. Обжалваемият интерес, при преценката за допустимост на касационното обжалване, се определя по същия критерий. Предмет на касация е въззивно решение, постановено по иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР по отношение на 1/16 ид. ч. или 144 кв. м. от недвижим имот, чиято данъчна оценка, според удостоверенията на л.л. 19 и 20 от първоинстанционното делото, е определена от тричленния състав на Върховния касационен съд на 818.35 лева. Това е и цената на иска, посочена от ищеца /сега жалбоподател/ при предявяването на исковата молба. В частната жалба не са изложени възражения срещу начина на определяне на обжалваемия интерес. Не се прави оплакване и за неправилно изчисляване на стойностния еквивалент на площта, предмет на иска за защита на собствеността. С оглед на тези данни законосъобразно е прието, че обжалваемият интерес е под 1 000 лева, поради което и касационната жалба е недопустима. Като правилно, обжалваното определение следва да се остави в сила. На ответниците по частната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева. При определянето им съставът на Върховния касационен съд се съобрази с възражението на жалбоподателя по чл. 78, ал. 5 ГПК, изразено в молба-становище от 27.04.2011 г., с разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с ниската фактическа и правна сложност на защитата, осъществена от процесуалния представител адв. С. Д. М. в настоящото производство, поради което и намали заплатената сума от 300 лева, съставляваща възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.