Определение № 490 от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3513/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано по частна касационна жалба от Т. П. П., чрез адв. М. срещу определение № 1496/29.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2104/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно определение и се иска отмяната му с уважаване на молбата на ищеца с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото.

Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК съдебен акт, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, намира следното:

Предмет на частна касационна жалба е цитираното въззивно определение за оставяне без уважение частната жалба на касатора срещу определение № 260510/02.09.2020 г. по гр. д. № 7839/2020 г. на Районен съд – Пловдив, с което е отказано освобождаването му от държавна такса и разноски в производството по делото.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че съвкупната преценка на приложените от молителя – ищец по делото, доказателства за имущественото му състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всички други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за плащане на държавна такса и разноски по делото, вкл. декларирани обстоятелства, справка от Агенция по вписванията, разпореждане от НОИ и отчет по сметка, налага извод, че няма основание за удовлетворяване на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Установено е, че молителят притежава достатъчно недвижимо имущество – жилища в [населено място], съответно с площ от ... кв. м. на [улица] с площ от ... кв. м. в[жк]на [улица], както и 1/2 идеална част поземлен имот в [населено място], [община], област Пловдив с площ от ... кв. м. и има ежемесечен доход от пенсия в размер на 589. 37 лв. Отчетено е обстоятелството, че молителят живее в собствено жилище, поради което няма разходи за наем; че липсват данни да се грижи за други лица; че страда от заболявания, но отсъстват данни за размера на разходите за тяхното лечение; че предвид твърденията му да е лекува при дъщеря си в Германия е допълнително подпомаган. Така е обоснован извод, че ищецът е в състояние да внесе сумата от общо 250. 04 лв. за държавна такса и разноските по делото.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят въпроси, които страната твърди да са обуславящи изхода на делото и разрешени в отклонение с практиката на ВКС, вкл. и задължителната такава.

Тяхното съдържание, уточнено и конкретизирано от касационния съд, съгласно постановките на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, е следното:

1. „При преценка на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК от значение за произнасянето по молбата за освобождаване от такси и разноски следва ли да се съобрази не само размера на държавната такса по предявения иск, а и размера на предполагаемите разходи за събиране на доказателства?“;

2. „Длъжен ли е съдът при преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от такси и разноски да съобрази доказателствата за имущественото състояние на лицето, семейно му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за плащане на държавна такса и разноски по делото като извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да направи извод дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й?“;

3. „Решаващата преценка относно предпоставките от фактическия състав на чл. 83, ал. 2 ГПК следва ли да се основава само на данните за установените към момента на подаване на молбата от ищеца релевантни обстоятелства или може да направи с оглед наличното тогава недвижимо имущество на страната и да се обоснове с теоретичната възможност за реализирането на доход от него след като отсъстват данни за такъв?“;

4. „За възможностите на едно лице да понесе заплащането на държавна такса и разноски трябва ли съдът да направи преценка за всеки конкретен случай като съпостави доходите на лицето, съотв. липсата на такива с установените в страната: линия на бедност; данните на Националния статистически институт за минималните средства, необходими за месечната издръжка на член от семейството или данните от КНСБ за стойността на необходимата издръжка на живот? Кои данни за минималните средства за живот, над които може да се приеме, че лицето разполага с достатъчно средства да плати такси и разноски по делото, следва да се съобразят? При получавани доходи на границата на минималните необходими средства за нормален живот може ли да се направи извод, че лицето разполага с достатъчно средства за заплащане на значителна държавна такса след като внасянето й, вкл. и посрещането на разноските по делото ще доведе до живот със средства много под минимално установените такива в страната?;

5. „С отказа на съда да удовлетвори молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК при доход на молителя на границата на минималните необходими средства за нормален живот не се ли накърнява правото на свободен достъп до правосъдие и не се изправя лицето пред избор – на мизерно съществуване или на водено на дело?“;

6. Какви са критериите за съпоставка на възможността за плащане на държавна такса и разноски по делото и какви финансови ограничения в живота на молителя е допустимо да настъпят в резултат на задължаването му със заплащане на държавна такса?“.

Поддържа се, че горните въпроси са разрешени в противоречие с постановките по т. 12 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, както и с определения на ВКС, както следва: № 276/21.05.2009 г. по ч. гр. д. № 298/2009 г. на І г.о.; № 80/12.02.2015 г. по ч. т. д. № 2469/2014 г. на ІІ т.о.; № 155/07.04.2020 г. по ч. т. д. № 173/2020 г. на ІІ т.о.; № 224/22.06.2017 г. по ч. гр. д. № 1776/2017 г. на ІІІ г.о.; № 18/09.01.2019 г. по ч. гр. д. № 4491/2018г. на ІV г.о.; № 674/12.11.2019г. по ч. т. д. № 2520/2019г. на ІІ т.о.; №3/03.01.2020г. по ч. т. д. № 2909/2019 г. на ІІ т.о.; № 41/29.01.2020 г. по ч. гр. д. № 4901/2019 г. на ІV г.о.; № 442/19.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7440/2013 г. на ІІ г.о.; № 186/12.03.2019 г. по ч. т. д. № 3075/2018 г. на ІІ т.о.; № 222/15.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1554/2019г. на ІІІ г.о.; № 552/17.12.2019 г. по ч. т. д. № 1851/2019 г. на І т.о.

Допускането на касационно обжалване на определенията на въззивния съд, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК – изисква се да се посочи обуславящ изхода по делото правен въпрос, по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК. Достъпът до касация на визираните съдебни актове се осъществява и на самостоятелно основание при условията на чл. 280, ал. 2 ГПК – при вероятна тяхна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност.

В случая, поставените въпроси се свеждат до приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК, по която има трайно установена съдебна практика на Върховния касационен съд (определение № 361/05.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2725/2020 г. на IV г.о.; определение № 148/21.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2309/2020 г. на I г.о.; определение № 316/17.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2337/2020 г. на IV г.о. и др.), вкл. и тази, която страната сочи и прилага – мотивите към разясненията по т. 12 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съставляваща задължителна за съобразяване от съдилищата практика. Според възприетите в тази практика правни разрешения преценката за наличие на основания за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото, при твърдения за затруднено материално състояние на лицето, винаги е конкретна и следва да е съобразена с комплексната оценка на данните по делото за материалните възможности на молителя. Освобождават се от такси и разноски само физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката им. Когато от съвкупната преценка на декларираните имущество, семейно положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възраст и всички други обстоятелства, обуславящи възможността да се поемат съдебни разноски, се установи, че лицето притежава доходи и имущество, което може да бъде осребрено или да послужи като обезпечение за отпускане на кредит, съдът не може да признае, че това лице няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса. Съдът е длъжен да прецени всички представени доказателства и по свое вътрешно убеждение да се произнесе по постъпилата молба за освобождаване от държавна такса и разноски, като тежестта на доказване на липсата на „достатъчно средства“ е изцяло на молителя. В разглеждания случай въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, вкл. сочената задължителна такава - че с оглед данните по делото за притежаваните в собственост от молителя на недвижими имоти и реализиране на доход от пенсия в месечен размер на 589. 37 лв., отсъствието на данни за полагане на грижи за други лица и макар да е установено наличие на заболяване, и да твърди, че провежда лечение при дъщеря си в Германия, доколкото не сочи размер на това лечение е налице вероятност да е подпомаган финансово, се налага извод, че ищецът е в състояние да внесе сумата от общо 250. 04 лв. за държавна такса и да понесе евентуалните разноски по делото – т.е. не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК да му се признае, че не разполага с достатъчно финансови средства да стори този разход.

Предвид на изложеното, поставените от касатора въпроси за приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК не обуславят допускане на касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не се установява твърдяното противоречие с практиката на ВКС, вкл. и задължителната такава, като предпоставка за достъп до касация.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,