Определение № 196 от 03.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3171/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на „Обединена българска банка“ АД, чрез адв. Я. Т. от АК - С., срещу определение № І-1908 от 08.07.2020 год. по въззивно ч. гр. д. № 1507/2020 год. на Окръжен съд - Бургас, с което е оставена без уважение частната жалба на банката срещу обективирания в определение № 11 от 27.05.2020 год. отказ на съдията по вписванията при Районен съд - Бургас за частично заличаване на възбрана, вписана в Служба по вписванията - Бургас под акт № 189, т. 3, дв. вх. рег. № 8997 от 08.07.2016 год., наложена по изп. д. № 587/2016 год. на ЧСИ И. Б. върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.452.2.34. В частната касационна жалба се поддържа наличието на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, като се моли за отмяна на въззивното определение и постановяване извършването на исканото заличаване на процесната възбрана. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като счита, че съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на конкретното дело правни въпроси в противоречие с установената практика на Върховния касационен съд, а именно относно това дали при наличието на осъществена публична продан, приключила с влязло в сила постановление за възлагане, купувачът по публичната продан може самостоятелно да сезира съдията по вписванията с искане за заличаване на вписаната възбрана върху придобития от него имот, съответно оправдано ли е възбраната да бъде запазена в този случай или същата следва да бъде заличена, тъй като е изпълнила функциите си. Отделно от това се излагат доводи и за очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК за редовност, поради което е процесуално допустима. Съобразявайки доводите на жалбоподателя и данните по делото, настоящият състав на ВКС при проверка на основанията за допускане на касационното обжалване на определението на окръжния съд, взе предвид следното: За да постанови определението, съдът приел, че искането на купувача по публичната продан за заличаване на вписана възбрана върху закупения от него имот не представлява подлежащ на вписване акт по смисъла на чл. 4 ПВп, както и че приемането на новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК /ДВ бр. 100 от 20.12.2019 год./ не дава основание за различно разрешение от приетото в т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2015 год., ОСГТК, съгласно което вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производството по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези. В тази връзка съдът е изложил съображения, че извършената законодателна промяна не дава възможност на съдията по вписванията да установява дали в изпълнителното производство са останали неудовлетворени кредитори, нито води до изменение на смисъла на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ПВп, която предвижда заличаването на възбраните да се извършва по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, наложило възбраната, поради което заличаването следва да бъде отказано, доколкото такова писмено нареждане в случая не е налице. Възбраната, чието заличаване в случая се иска, е вписана на 8.07.2016 год. по изп. д. № 587/2016 год. на ЧСИ И. Б., по което взискател е „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за обезпечаване вземането му срещу длъжника „Бургас бийч“ ООД. Един от двата имота, върху които е наложена възбраната, е придобит по друго изпълнително дело № 204/2016 год. на ЧСИ И. Б. от настоящия жалбоподател с постановление за възлагане от 20.09.2019 год., влязло в сила, вписано на 8.11.2019 год. и допълнено с постановление от 26.11.2019 год.по същото изп. дело. Липсва акт на ЧСИ И. Б. за вдигане на наложената по негово искане възбрана върху имота, придобит на публичната продан от банката, сега жалбоподател. Въззивният съд приел, че при липса на данни за приключване на изпълнителното производство, по което е наложена възбраната, извод за удовлетворяване на всички взискатели, ползващи се от нея с оглед противотивопоставимите им права по отношение тези на жалбоподателя, купувач на имота на публичната продан по другото изпълнително производство, не може да се направи в производство пред съдията по вписванията, без писмено нареждане на съдебния изпълнител, постановил възбраната за нейното заличаване. При тези мотиви на въззивното определение поставените от жалбоподателя в изложението въпроси са обусловили правните изводи на съда, като се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед разрешаването им от съда в противоречие с актуалната съдебна практика, в която е изследван въпросът за значението на законодателната промяна. В определенията на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК след изменението на ГПК с ДВ бр. 100 от 20.12.2019 год., последователно се приема, че след влизане в сила на новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК, вписаните възбрани по изпълнително дело, по което възбраненият имот е изнесен на публична продан и проданта е извършена /с влязло в сила постановление за възлагане/, следва да бъдат заличавани по искане на купувача от публичната продан /определение № 72 от 28.04.2020 год. на ВКС по ч. гр. д. № 532/2020 год., I г. о.; определение № 65 от 10.04.2020 год. на ВКС по ч. гр. д. № 596/2020 год., I г. о.; определение № 81 от 12.05.2020 год. на ВКС по ч. гр. д. № 632/2020 год., I г. о./. Допускането на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставя разрешаване на обуславящите изводите на съда по предмета на спора въпроси в противоречие на представената практика на ВКС. Последната предпоставка в случая не е налице, поради което касационното обжалване не следва да се допуска, поради следните съображения: Въззивният съд не е отрекъл възможността на жалбоподателя, купувач на публичната продан, да иска заличаване на вписаната възбрана върху придобития имот, при липса на нареждане за заличаването й от наложилия я съдебен изпълнител, а е потвърдил отказа на съдията по вписванията да я заличи по съображения за приложение на т. 3 на тълкувателно решение № 1/2015 год. на ОСГТК на ВКС. Съгласно приетото в него вписана възбрана по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложена в производството по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези. Такива са например: разпоредбата на чл. 31 ПВп, уреждаща заличаване на вписването на възбрана по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението /ал. 1/ или по искане на заинтересования със заявление, към което прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи /ал. 2/; освобождаването на недвижимия имот от изпълнение без отпадане на самото основание за обезпечение и служебно заличаване на вписаната възбрана по искане на съдебния изпълнител, който е поискал налагането й /чл. 494, ал. 2 ГПК/; влизане в сила на постановление за прекратяване или разпореждане за приключване на изпълнителното производство и служебно вдигане от съдебния изпълнител на наложените от него възбрани с изключение на възбраните по публични продани, извършени преди влизането в сила на съответното постановление или разпореждане /чл. 433, ал. 3 и ал. 4 /сега ал. 5/ ГПК/; отхвърляне на обезпечения иск или прекратяване на производството по него и заличаване на възбраната по молба на заинтересованата страна въз основа на влязло в сила съдебно определение за нейната отмяна /чл. 402 ГПК/. Разяснено е, че наложените възбрани не се погасяват, нито се отменят след извършване на публична продан на възбранения имот и разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД е неприложима. Те бранят интересите както на купувача на публичната продан, като му осигуряват по-ранна противопоставимост на придобитото от него на публичната продан право на собственост, така и на всяко лице, имащо качеството на кредитор на длъжника, чийто имот е под възбрана – обезпечават удовлетворяването на имущественото субективно материално право, установено със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие. В случая данните са за наличие на неудовлетворено вземане на взискателя по изпълнителното дело на ЧСИ И. Б., по което е вписана възбрана върху двата недвижими имота на длъжника, един от които е предмет на публичната продан, по която купувач е банката, жалбоподател. С оглед тези данни, както и деривативният характер на публичната продан като придобивен способ, вписаната възбрана, чието заличаване се иска от настоящия жалбоподател брани не само правата на взискателя по другото изпълнително производство, но и нейните права. Тези съображения на въззивния съд кореспондират с разясненията по цитираното тълкувателно решение, а не му противоречат, и по останалите формулирани правни въпроси в изложението на жалбоподателя. Не е налице и противоречие с останалата цитирана практика на ВКС – определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК, постановени след изменението на ГПК с ДВ бр. 100 от 20.12.2019 год., тъй като приетото в тях, че след влизане в сила на новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК за заличаване на вписаните възбрани след извършване на публичната продан по искане на купувача по тях, не е относимо към настоящия казус. Фактите в случая са различни – налице са изпълнителни дела при различни съдебни изпълнители, вписана възбрана по искане на взискателя по едното от тях при липса на данни за приключването му, респ. за удовлетворяване на правата му, обезпечени с възбраната, чието заличаване се иска от купувача на публичната продан по другото изпълнително производство. Видно от мотивите по приложените определения на ВКС хипотезите са различни и са относими към действието на възбраната, наложена по изпълнително дело, по което е извършена публична продан, след която се поставя въпроса дали по искането на купувача по проданта следва да се заличи тази възбрана. Прието е, че с оглед постигане на целта й с приключването на публичната продан същата следва да се заличи по искане на купувача, като новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК е гаранция, че действието на възбраната ще се запази до провеждането на публичната продан, независимо от последващото й заличаване. С оглед спецификата на настоящия казус, обоснована от посочените данни по делото за наличието на други права, обезпечени с възбраната върху продадения на публичната продан имот, настоящият състав на ВКС приема, че представената съдебна практика по приложението на изменението на чл. 433 ГПК не е относима в случая и не обосновава наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обратното, произнасянето на съда в обжалваното определение съответства на ТР № 1/2015 год., както и на определения на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК, посочени в обжалваното определение /напр. № 75 от 23.04.20 год. по ч. гр. д. № 593/20 год. ІІ г.о., както и № 560 по ч. т. д. № 2307/2019 год., І т. о., № 20 от 4.02.20 год. по ч. гр. д. № 4403/19 год., І г. о./. Не е налице и основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като извод за очевидна неправилност на определението е изключен при изложените съображения за произнасяне съобразно закона и задължителната съдебна практика. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, II г. о.