Определение № 285 от 24.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 2441/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] / в несъстоятелност / против решение № 29 / 17.04.2014 год. по т.д.№ 87 / 2014 год. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 29 / 31.01.2014 год. по т.д.№ 405/2011 год. по описа на Окръжен съд Бургас.С последното е възобновено,на основание чл.632 ал.2 от ТЗ, производството по несъстоятелност на [фирма], назначен е временен синдик и насрочено първо събрание на кредиторите на несъстоятелността, по молба на [фирма] вх. № 495 / 15.01.2014 год.. Касаторът оспорва правилността на решението с довода за постановяването му в противоречие с чл.632 ал.2 ТЗ, която разпоредба изисква иницииране на възобновяването от реален кредитор на дружеството в несъстоятелност, което според касатора предпоставя и доказване на материалноправната му легитимация на кредитор по безспорен начин, както и доказване на кумулативно необходима според него предпоставка за възобновяването – наличие на имущество на длъжника за удовлетворяване на кредиторите.Твърди и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – необсъждане на представени по делото доказателства, в противоречие с чл.235 ал.2 ГПК.Навежда доводи за неустановяване качество на [фирма] като кредитор от представените доказателства,вкл. недоказване на вземане,чието основание попада в обхвата по чл.608 ал.1 ТЗ,доколкото между банката и [фирма] няма сключван договор за охрана,респ. и извършваната от банката охрана може да обоснове вземане основано единствено на института на неоснователното обогатяване, независимо от недоказването му и на това основание. Ответната страна - [фирма] – оспорва касационната жалба и наличието на обосновано основание за допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Няма спор,че молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност на [фирма] е депозирана в срока съгласно чл. 632 ал.2 ТЗ, с предплащане на разноски от молителя, в размер ,съответен на определения от съда по реда на чл.629б ТЗ, преди постановяване решението за спиране на производството / определение № 1023 / 02.12.2011 год. /. Молителят твърди качество на кредитор, с вземане в размер на 6 864 лева – надплатени суми за охрана на обект / сграда А и сграда Б, находящи се в [населено място], кв.С., м. „Манастирското” /, съсобствена / очевидно досежно общите части / между дружеството – длъжник и банката, макар размера на вземането да е определен съобразно припадащите се на [фирма] 22 % от собствеността върху всички обекти / твърди се, че 22 % от всички обекти са собственост на дружеството,при неясна схема на изчисление /.Не се твърди сключен между [фирма] и [фирма] договор за охрана.Представени са платежни нареждания,за разпоредени от банката плащания на възнаграждения по договор за охрана, в полза на трето лице изпълнител – [фирма] и фактури за същите. Във въззивната си жалба [фирма] оспорва качеството на кредитор на [фирма], както и притежавани в съсобственост с банката имоти в преждепосочените две сгради. Не е изрично оспорено право на собственост на [фирма] върху отделни обекти в тези сгради. Оспорва собствеността на банката върху отделни обекти, на основание твърдяна нищожност на нот. акт № 148/2012 год. на Нотариус К. К., рег.№ 248 на НК,нот.дело № 854 / 2012 година. За да потвърди първоинстанционното решение за възобновяване на производството, въззивният съд е приел, че за разлика от молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност, молбата по чл.632 ал.2 ТЗ за възобновяване на производството може да бъде подадена от всеки кредитор по смисъла на чл.616 ал.1 ТЗ ,независимо от вида на вземането и неговия размер, т.е. изключва необходимостта от доказване на основание на вземането в обхвата по чл.608 ал.1 ТЗ. Според въззивният съд „ за да е допустима молбата по чл.632 ал.2 ТЗ, е необходимо и достатъчно да е налице твърдение от молителя, че се явява кредитор на длъжника с конкретно посочено вземане.Преценката дали молителят има качеството кредитор следва да се извърши със самото решение на съда, като предпоставка за уважаване на молбата. В това производство съдът не разглежда самото вземане нито по размер,нито по основание, нито се произнася дали то съществува, а само констатира, че е налице вземане по смисъла на чл.616 ал.1 ТЗ... „.Макар и вътрешно противоречиви и непрецизни, съображенията на въззивния съд като краен резултат изключват необходимостта от произнасяне по същество относно наличието на доказана материалноправна легитимация на молителя като кредитор.Именно с оглед възприетото - че не дължи произнасяне по материалноправната легитимация на молителя като кредитор - въззивният съд е счел недопустим предмет на производството по чл.632 ал.2 ТЗ инцидентното установяване на нищожност на нотариален акт № 148 / 2012 год. на Нотариус К. К., рег.№ 248 на НК,нот.дело № 854 / 2012 год., установяващ легитимацията на банката като собственик на обекти в преждепосочените сгради. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси: 1 / Кои кредитори са легитимирани да искат възобновяване на производството по чл.632 ал.2 ТЗ ?; 2/ Кредитор,претендиращ възобновяване по реда на чл.632 ал.2 ТЗ, следва ли да доказва своето вземане,като такова на основанията по чл.608 ал.1 ТЗ ? и 3 / Дължи ли съдът преценка дали молителят доказва качеството си на кредитор, като предпоставка за уважаване на молбата за възобновяване производството по несъстоятелност,както и дали има правен интерес от това възобновяване и не следи ли за същия съдът, в съответствие с принципа на служебното начало?.Всички въпроси са заявени в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.С последваща молба – уточнение касаторът е посочил, че поддържа касационни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК,позовавайки се единствено на решение № 167/21.12.2009 год. по т.д.№ 322/2009 год. на Върховен касационен съд.С уточнението,направено в отговор на указанията на въззивния съд в разпореждане от 12.05.2014 год. и предвид съдържанието на последното, не може да се приеме, че касаторът оттегля основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК,а единствено че допълва основанията за допускане на касационното обжалване в сочения смисъл. Видно от преждеизложеното, въпросът / съставляващ сърцевината на всеки от формулираните три въпроса / - следва ли съдът да обсъди наличието на доказана материалноправна легитимация на молителя, претендиращ възобновяване на производството по чл.632 ал.2 ТЗ,респ. последният да доказва в това производство качеството си на кредитор на дружеството в несъстоятелност,както и следва ли вземането му да е на основание в обхвата по чл.608 ал.1 ТЗ или може да има и нетърговски характер – съставлява правен такъв - включен в предмета на спора и обосновал решаващите изводи на въззивния съд.Доколкото с посочване единствено на квалификацията „кредитор„,нормата на чл.632 ал.2 ТЗ не дава отговор на този въпрос и в този смисъл е неясна,обоснован е допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ТЗ, за допускане на касационното обжалване в тази хипотеза, с цел извършване на тълкуване в интерес на точното прилагане на закона и за развитието на правото. В частта си относно това следи ли съдът служебно за наличието на правен интерес на молителя от възобновяване на производството по несъстоятелност,въпросът е неясен относно това кои обстоятелства, изключващи правния интерес,като процесуална предпоставка за допустимост на молбата - по смисъла на чл.632 ал.2 ТЗ или и извън предпоставките за предявяване на исковете,въведени с тази разпоредба, има предвид касатора.Необосноваван изобщо е формално посочения селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по всеки от въпросите, както и соченият по чл.280 ал. 1 т.1 ГПК с цитираното решение, постановено по реда на чл.290 ГПК,но по съвършено различен от формулираните правен въпрос,касаещ надлежната материалноправна легитимация на кредитор,за откриване производството по несъстоятелност,при това основана на вземане,установено с публичен документ, с характеристиката на европейско изпълнително основание за принудително изпълнение. Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение