Определение № 1909 от 18.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 378/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „МЕГАПОРТ М“ ЕООД /в несъстоятелност/, представлявано от адв. Г. С., срещу решение № 9 от 08.01.2025г. по в.т.д. № 666/2024г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което, след отмяна на решение № 870 от 19.06.2024г. по т.д. № 500/2024г. на СГС, ТО, VI-13 състав, е обявена неплатежоспособността на „Мегапорт М“ ООД, определена е начална дата на неплатежоспособността 19.02.2024г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Излага твърдения, че възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не съответства на събраните по делото доказателства. Сочи, че според заключението на ССЕ, прието във въззивното производство, дружеството има възможност да обслужва краткосрочните и дългосрочните си задължения, коефициентът на обща ликвидност е над референтния, а останалите коефициенти са близки до референтните стойности, като стойностното изражение на имуществото му покрива установените в процеса задължения. Намира за неправилен извода на въззивния съд, че с оглед превишаване на краткотрайните задължения над краткосрочните активи поради изключването от краткотрайните активи на подлежащите на връщане стоки, предмет на разваления договор за продажба, следва да се отчитат коефициентите за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Сочи, че съгласно практиката на ВКС е необходимо да бъдат изследвани текущите активи и дали могат да се реализират съобразно присъщата за съответния вид актив обръщаемост, зависеща и от отрасловия сектор на икономиката, в който работи предприятието, но в случая такава преценка не е извършена, а изводът на въззивния съд е основан на погрешна интерпретация на икономическите показатели и хипотетични допускания, без да се вземат предвид всички относими обстоятелства. Поддържа още, според експертизата дружеството не е изпаднало в състояние на невъзможност да обслужва краткосрочните си задължения поради значителни по размери дългосрочни заемни парични средства – банкови заеми, което според касатора налага извода, че не е в зависимост от своите кредитори.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следните материалноправен и процесуалноправни въпроси:

1. Достатъчно основание ли е за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност съотношението на актив и пасив, залегнало в стойностите на коефициентите на обща и бърза ликвидност, близки до референтните за тези показатели стойности? Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 32 от 17.06.2013г. по т.д. № 685/2012г. на ВКС, ТК, тъй като въззивният съд е пренебрегнал значението на материалните запаси, които съставляват основната част от краткотрайните активи на дружеството и които са ликвидни и търговски релизируеми.

2. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани? Касаторът намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 96 от 18.06.2019г. по т.д. № 1962/2018г. на ВКС, ТК, II т.о.

3. Какво трябва да бъде съдържанието на мотивите на въззивния съд – на решаващ по същество или на проверяващ съд? Твърди се противоречие на въззивното решение с т.10 от ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГТК на ВКС и решение № 194 от 18.06.2013г. по гр.д. № 1100/2012г. на ВКС, IV г.о.

Ответникът „МЕГАПОРТ“ ООД, представляван от адв. Х. Х., представя отговор на касационната жалба след изтичане на законоустановения срок. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение и излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.608, ал.1 ТЗ – лицето, спрямо което се иска откриване на производство по несъстоятелност, да е търговец; да съществува парично задължение, което произтича от търговска сделка; то да е изискуемо и длъжникът да не е в състояние да го изпълни. Посочил е, че в случая молителят излага твърдения за наличие на свои вземания по чл.327, ал.1 ТЗ за неплатена цена по сключен рамков договор за доставката на редица продукти, подробно описани по вид, количество и стойност в издадените от ищеца данъчни фактури, които от своя страна са подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба. Посочил е още, че ответникът не оспорва сключването на сделките, респ. предаването на стоките по всяка от издадените в негова полза фактури, както и че не е извършвал каквито и да било погасявания на суми, като се позовава на уговореното в негова полза отложено плащане, считайки, че уговореният от страните начин не противоречи на нормата на чл.303а ТЗ, както и на погасяване на вземането на ищеца за продажна цена поради упражнено в хода на производството съдебно изявление за прихващане с насрещно вземане за неустойка по чл.9, ал.3 от договора, произтичащо от неправомерното според ответника прекратяване на договора от страна на ищеца. Въззивният съд е изложил подробни съображения за неприложимост на нормата на чл. 303а ТЗ, на която се позовава ответникът, и е достигнал до извод, че към датата на приключване на устните състезания е изтекъл договореният 120 дневен срок за всяко от фактурираните задължения, с оглед на което е без значение в случая за крайния изход на спора моментът на настъпилата изискуемост. Приел е за неоснователни и правопогасяващите възражения на ответника, основаващи се на предприетото от последния съдебно прихващане на вземането за цена с насрещното му вземане за неустойка по чл.9, ал.3 от договора, която е равна на 20 % от годишния оборот за последната година преди прекратяването на договора. Посочил е, че тази неустойка има компенсаторен характер и цели да обезщети вредите на другата страна от неправомерното предсрочно прекратяване на договора за доставка на стоки преди изтичането на крайния срок на изпълнение, но е намерил, че в случая облигационната връзка между страните се прекратява на правомерно основание - вследствие на упражнено от изправната страна по договора право на развалянето му на основание чл.87, ал.1 ЗЗД поради неизпълнение на задълженията на купувача да заплати дължимата продажна цена по предвидения в договора начин.

Въззивният съд е посочил, че неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговеца да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Посочил е, че при определянето на началната дата на неплатежоспособността следва да бъде съобразено принципното положение, че началната дата на неплатежоспособността не може да се свързва с деня, в който е настъпил падежът на което и да било отделно задължение, осчетоводено в пасива на дружеството, а е свързана с обективната невъзможност на длъжника да изпълни изискуеми парични задължения към кредиторите, изброени в разпоредбата на чл.608, ал.1, т.1 - 4 ТЗ, като тази невъзможност представлява трайно фактическо състояние, а не израз на моментно финансово затруднение. Приел е, че за да се определи началната дата на неплатежоспособността, вкл. и в хипотезите, при които кредиторът, инициирал производството по чл.625 ТЗ, се позовава на презумпциите по ал.3 и ал.4 на чл.608 от ТЗ за „спиране на плащанията“, е необходимо съдът да анализира в съвкупност събраните по делото доказателства, в. т.ч и съдебноикономическата експертиза, установяващи действителното финансово състояние на длъжника, вкл. и към момента на спиране на плащанията, за да се прецени дали то има отношение към обективното състояние на неплатежоспособността и дали тя, както се твърди в жалбата, евентуално не е съществувала и в по- ранен момент от спирането на плащането. Изложил е съображения, че от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Изтъкнал е, че краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год./, краткосрочни финансови активи /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. Посочил е, че тъй като при осъществяване на дейността си предприятието разчита на целия си оборотен капитал, чиито активи при извършване на стопанските операции се трансформират в парични средства, по начало коефициентът на общата ликвидност се явява основен индикатор за състоянието на неплатежоспособност, но същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи, не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Добавил е, че ако актив от оборотния капитал поради една или друга причина не може да бъде реализиран в налични парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си и в този случай предприятието следва да може да посрещне краткосрочните /текущите си задължения чрез останалите елементи на краткосрочните активи. Посочил е, че коефициентът на финансова автономност и реципрочния на него показател на задлъжнялост дават съотношението на собствения към привлечения капитал /базов 0.33/, съответно на привлечения към собствения капитал на предприятието, и с оглед информацията, на която са носител, имат само спомагателен характер при преценка на наличието на състояние на неплатежоспособност на предприятието, тъй като те не отчитат каква част от задълженията на предприятието, формиращи привлечения капитал, са краткосрочни/текущи и съответно се покриват при реализацията на краткотрайните активи. Съобразил е практиката на ВКС, според която при преценката за неплатежоспособност трябва да бъдат взети предвид всички конкретни факти, относими към икономическото състояние на длъжника към датата на постановяване на съдебното решение и да бъде извършен цялостен анализ на посочените от вещото лице коефициенти за ликвидност и автономност, поради което при възражение на молителя или обективно установимо от доказателствата наличие на данни за нулева стойност на част от активите, зачислени като материални запаси, в съответствие с въведеното от чл.621а ал.1, т.2 ТЗ засилено служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл.631 ТЗ съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност в качеството им на средство за установяване на цялостното икономическо състояние на длъжника. Пояснил е, че в контекста на изложеното ще липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси - стоки или поради една или друга причина ще е налице пречка от обективен характер тези стоки да бъдат реализирани на пазара, като в тази хипотеза водещ е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства, и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните, съответно текущите си задължения. Изтъкнал е, че когато коефициентите на общата, съответно бързата ликвидност са в норма, но останалите два коефициента на незабавна и абсолютна ликвидност са под базовите за отрасъла стойности, е необходимо да се установи причината за това, за да може да се направи еднозначен извод за липса на ликвидност на материалните запаси, съответно на краткотрайните финансови активи, а от там и за неприложимостта на първите два коефициента като икономически показатели.

Въззивният съд е посочил, че в случая при преценката за наличието на състояние на неплатежоспособност следва да се вземат предвид заключенията на изслушаните в производството пред първата и въззивната инстанция основна и допълнителна СИЕ. Приел е за установено въз основа на тях, че основният дял от краткотрайните активи на длъжника заемат предимно материалните запаси /основно стоки/ - 35,75 % в началото на изследвания период /31.12.2019г./ и с изменения по години те достигат в края на периода /30.12.2023г./ 53,59% от стойността на актива. Съобразил е, че съгласно разясненията на вещото лице, дадени при разпита му в съдебното заседание в производството пред първата инстанция, тези материални запаси представляват именно закупените и неразплатени от молителя стоки по сключения с ищеца рамков договор за доставка на стоки. Приел е, че с оглед отправеното от ищеца „Мегапорт“ ООД с уведомление с вх.№ 4/05.02.2024г. изявление за разваляне на договора за доставка на стоки от 28.02.2017г. поради неизпълнението на задължението на купувача да заплати уговорената продажна цена, то като последица от прекратяването по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД на съществуващата между страните облигационна връзка на основание чл.88 във вр. с чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД и с оглед на настъпилия реституционен ефект на развалянето даденото от продавача по разваления договор ще подлежи на връщане обратно от купувача. Заключил е, че в контекста на отношенията между страните по разваления договор за доставка купувачът ще дължи връщане обратно на продавача на стоките, които са били предмет на всяка една от процесните фактурни продажби, и отчитайки реституционния ефект от развалянето на договора по отношение на ответника, то и стоките, предмет на отделните фактурни продажби, отразени счетоводно като краткотрайни активи, няма да са ликвидни и реално реализируеми с оглед последиците от развалянето на договора. Отчел е, че съгласно заключението на вещото лице именно тези стоки имат преобладаващо и решаващо значение за стойността на краткотрайните активи, като същевременно паричните средства, които представляват безспорно най-бързо ликвидния актив, през целия изследван период са на изключително ниско ниво и са крайно недостатъчни като стойност и размер за погасяването на съществуващите изискуеми парични задължения. Достигнал е до извод, че макар и стойностите на изчислените показатели съгласно основната и допълнителната СИЕ да показват, че коефициентите за общата ликвидност са над референтните стойности за целия период поради превишаване на краткотрайните активи над краткосрочните задължения, меродавни за преценката на платежоспособността с оглед изключването от краткотрайните активи на подлежащите на връщане стоки, предмет на разваления договор за продажба, които са заприходени от ответника като КМА, следва да се считат в случая коефициентите за бързата, незабавна и абсолютна ликвидност, които за целия релевантен период са под референтните стойности, поради изключването съобразно горните мотиви от краткотрайните активи на длъжника на позицията „материални запаси“, включваща преобладаващо стоките, продадени на ищеца от ответника и които според заключението на вещото лице съставляват над 80% от стойността на краткотрайните активи. Поради това въззивният съд е заключил, че ответникът е неплатежоспособен търговец, като по отношение на него съдът следва да открие производство по несъстоятелност на това основание, което е заявено от молителя като главно. Приел е, че като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 19.02.2024г., на която най-късно съобразено с разпоредбата на чл. 5, ал.1 договора следва да е настъпила изискуемостта по първото възникнало задължение за ответника - това по фактура с № 55645/19.10.2023г.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият, формулиран от касатора въпрос, се отнася до значението на коефициентите на обща и бърза ликвидност при определяне на икономическото състояние на длъжника в производството по чл.625 ТЗ. По поставения въпрос е налице постоянна практика на ВКС, формирана с решение № 14 от 27.07.2023г. на ВКС по т.д. № 2645/2022г., ТК, I т.о., решение № 163 от 06.02.2020г. по т.д. № 271/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 127 от 05.10.2011г. по т.д. № 1027/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 164 от 30.11.2016г. по т.д. № 284/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 25/21.03.2014г. по т.д. № 4356/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 71/30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 32/17.06.2013г. по т.д. № 685/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 220/07.02.2018г. по т.д. № 758/2017г. на ВКС, ТК, І т о. и други. В същите се приема, че съдът, разглеждащ молбата за откриване на производство по несъстоятелност, трябва да установи икономическото състояние на търговското дружество и състоянието му на неплатежоспособност/свръхзадълженост към момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. Неплатежоспособността се определя въз основа на преценката на цялостното икономическо състояние на търговското дружество – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност и финансова автономност/задлъжнялост, чрез които се установява обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни /текущи/ задължения с краткотрайните /текущи/ активи. При преценката за неплатежоспособност трябва да бъдат взети предвид всички конкретни факти, относими към икономическото състояние на длъжника към датата на приключване на съдебното дирене и да бъде извършен цялостен анализ на посочените от вещото лице коефициенти за ликвидност и автономност. Значението на коефициентите за ликвидност и останалите икономически показатели в производството, образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност, е изяснено в решение № 32 от 17.06.2013г. по т. д. № 685/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 71 от 30.04.2015г. по т. д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о, решение № 164 от 30.11.2016г. по т. д. № 284/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 225 от 08.12.2016г. по т. д. № 2572/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., съгласно които простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. От значение е и реализируемостта на актива, неговата ликвидност. Поради това при възражение на молителя или обективно установимо от доказателствата наличие на данни за несъбираеми и / или спорни вземания, в съответствие с въведеното от чл. 621а ал. 1, т. 2 от ТЗ засилено служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл. 631 от ТЗ, съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване на цялостното икономическо състояние на длъжника. В решение № 71 от 30.04.2015г. по т. д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., е прието, че по правило коефициентът на обща ликвидност се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са коефициентите на обращаемост на съответния актив. В тази хипотеза водещ е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните, съответно текущите си задължения. Коефициентите на финансова автономност / задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуално настъпване на това състояние в бъдеще. В същото решение е прието и че коефициентите на ликвидност зависят и от вътрешната структура на краткотрайните активи, т. е. от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като процент от общия размер на самите краткотрайни активи, което пък от своя страна е функция от конкретната основна дейност на предприятието. Ниският коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност /под базовия за отрасъла за съответния вид показател на ликвидност/ може да се дължи на малкото тегло на краткотрайните финансови активи, съответно краткосрочни вземания и паричните средства от общия размер на краткотрайните активи и да сочи на по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/. Когато коефициентите на обща, съответно бърза ликвидност са в норма, но останалите два коефициента на незабавна и абсолютна ликвидност са под базовите за отрасъла стойности, е необходимо да се установи причината за това, за да може да се направи еднозначен извод за липса на ликвидност на материалните запаси, съответно на краткотрайните финансови активи, а от там и за неприложимостта на първите два коефициента като икономически показатели. В решение № 164 от 30.11.2016г. по т. д. № 284/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, се приема, че в случай на несъбираемост на краткосрочни вземания, например поради погасяването им по давност, от значение са коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност, тъй като при тяхното изчисляване се изключват материалните запаси и краткосрочните вземания. Тази комплексна преценка на компонентите на актива на търговското дружество съобразно изложените по – горе разяснения, съдът следва да извърши към датата на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. Настоящият състав, като съобразява мотивите на въззивното решение и твърденията на касатора – че въззивният съд не е извършил дължимата преценка на спорните компоненти на актива на дружеството, като е пренебрегнал значението на материалните запаси, съставляващи основната част от краткотрайните активи на дружеството, които са ликвидни и търговски реализируеми, намира, че решението следва да бъде допуснато до касация при допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за съответствието му с формираната практика на ВКС по въпроса за значението на коефициентите на обща и бърза ликвидност при определяне на икономическото състояние на длъжника в производството по чл.625 ТЗ.

Формулираните в изложението втори и трети процесуалноправни въпроси се отнасят до задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да извърши анализ на относимите към тях и събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Въпросите са релевантни, поради което осъществяват общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. По тях е формирана задължителна практика - т.1, т.2 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения: решение № 222 от 06.04.2017г. по т.д. № 425/2015г. по описа на ВКС, ТК, II т.о, решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. по описа на ВКС, ТК, II т.о, решение № 235 от 04.07.2011г. по гр.д. № 513/2010г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о. и др. Съгласно дадените разрешения непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК. Настоящият състав, като съобразява мотивите на въззивното решение и твърденията на касатора – че въззивният съд не е анализирал събраните по делото доказателства за възможността на касатора да обслужва краткосрочните и дългосрочните си задължения, намира, че решението следва да бъде допуснато до касация при допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствието му с формираната практика на ВКС по въпроса, отнасящ се до задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и да изложи мотиви във връзка с тях.

По изложените съображения настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На основание чл.620, ал.1 ТЗ касаторът не дължи внасяне на държавна такса.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение