Определение № 444 от 01.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 370/2022 г.

ВКСIV гражданско отделение01.06.2022 г.докладчик Ерик Василев

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10386 от 20.05.2018 г. по гр.д.№ 5609/2018 г. на Апелативен съд С.. УКАЗВА на „УниКредит Булбанк“ АД, чрез юрисконсулт П. С., в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 1446,24 (хиляда четиристотин четиридесет и шест лева, двадесет и четири стотинки) лева по сметка на Върховния касационен съд на Република България. След представяне на доказателства за внесената държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „УниКредит Булбанк“ АД, чрез юрисконсулт П. С., срещу решение № 10386 от 20.05.2018 г. по гр.д.№ 5609/2018 г. на Апелативен съд София, с което се обезсилва решение № 3854/10.08.2018 г. по гр.д.№ 65/2017 г. на Окръжен съд Благоевград в частта, в която са отхвърлени евентуално предявените искове на Л. У. и Д. М. У. против „ГБ-БРИТАНИЯ СЕЙНТ ДЕЙВИДС“ ЕООД и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, че банката не е носител на ипотечно право на основание договора за учредяване на ипотека, тъй като е частично нищожен поради невъзможен предмет; учредяване на ипотека върху вещното право на строеж, което не е съществувало при съставяне на ипотечния акт, както и поради накърняване на добрите нрави, като вместо това се признава за установено, че „УниКредит Булбанк“ АД не е носител на ипотечно право върху апартамент № А 65, на третия етаж в сграда на „СЕЙНТ ДЕЙВИДС“ със застроена площ 85,95 кв.м, заедно с 1,41% от общите части на сградата и от правото на строеж в поземлен имот № ****, целият с площ 5267 кв.м, в местността Ш., [община], съгласно договор за ипотека с нотариален акт № 93, т.ІV, рег.№ 3057, дело № 651/2007 г. на нотариус с рег.№ *** от регистъра на Нотариалната камара, вписана с молба вх.№ 6682/10.10.2007 г. в Служба по вписванията - [населено място]. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано, а в изложението към касационната жалба се твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпросите: „При учредена и вписана по съответния ред договорна ипотека върху поземлен имот и върху сградите, които ще бъдат построени в него по одобрен към момента на сключването на ипотечния договор архитектурен проект, възниква ли в полза на ипотекарния кредитор и съответно запазва ли действието си ипотечното право върху същите сгради или отделни самостоятелни обекти в тях при завършването на сградите в груб строеж, в случая, че след сключване на договора за ипотека завършване на фазата „груб строеж“ собственикът на земята и ипотекарен длъжник е учредил на трето/и лице/а право на строеж върху поземлен имот, който е предмет на същата ипотека, за изграждането на въпросните сгради или на отделни самостоятелни обекти в тях, както и противопоставимо ли е това принадлежащо на ипотекарния кредитор право на приобретателя /ите на правото на строеж? Изложени са съображения, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради необходимост от тълкуване разпоредбите на чл.167, ал.3 и чл.25 ЗЗД. От Л. У. и Д. М. У., двамата чрез адвокат Д. У. и адвокат С. С., е подаден писмен отговор, с който оспорват доводите в касационната жалба поради липса на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с един отрицателен установителен иск, да се признае за установено, че „УниКредит Булбанк“ АД не е носител на ипотечно право върху собствения от ищците апартамент № А 65, ет.3, в сграда на „СЕЙНТ ДЕЙВИДС“, на основанията, посочени от тях в исковата молба. Според съда, решението на първоинстанционня съд в частта, в която се е произнесъл по евентуално предявени искове, с които се оспорва едно и също ипотечно право, е недопустимо, поради което въззивният съд обезсилва решението в тази част и прекратява производството. От фактическа страна по делото, въззивният съд е установил, че с предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж, строителни и довършителни работи от 2006 г., ответникът „ГБ-БРИТАНИЯ СЕЙНТ ДЕЙВИДС“ ЕООД се е задължил да изгради и прехвърли на ищците правото на строеж за апартамент № А 65, на втори етаж в сграда на „СЕЙНТ ДЕЙВИДС“, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот № ***, в землището на [населено място]. Страните са се съгласили да сключат окончателния договор преди завършване на покрива на сградата, а с анекс от 03.09.2007 г., ищците са се съгласили продавачът да има право да ипотекира правото на строеж за финансиране на строителството и довършителните работи, като разходите за това са за сметка на продавача. Въз основа на сключения договор за кредит с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, за обезпечаване на вземанията, собственикът на поземления имот е учредил договорна ипотека в полза на банката с нотариален акт от 10.10.2007 г. върху поземления имот и правото на строеж за изграждането на жилищен комплект с разрешение за строеж № 384/24.11.2006 г. Ищците са придобили собствеността върху апартамента с нотариален акт № 75 от 16.11.2007 г., акт за приемане на конструкцията /обр.14/ е съставен на 03.12.2007 г., а строежът е въведен в експлоатация на 15.09.2010 г. Според мотивите на решението, договорната ипотека е учредена под условие и произвежда действие от момента на завършване на строителството, ако след построяването е налице тъждество между посочения в договора за ипотека и реално възникнал недвижим имот, и ако този имот е собственост на учредителя на ипотеката. Макар учредената договорна ипотека да предхожда прехвърляне на правото на строеж на ищците, според съда, не се е сбъднало условието към момента на възникване на вещта, учредилият ипотеката длъжник да е собственик на построеното по приращение, поради което собственият на ищците имот не попада в обхвата на ипотечното право, а предявеният отрицателен установителен иск е основателен. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че въззивното решение в частта, в която се обезсилва първоинстанционното решение и се признава за установено по иск на основание чл.124, ал.1 ГПК, че „УниКредит Булбанк“ АД не е носител на ипотечно право, съгласно договор за ипотека с нотариален акт № 93, т.ІV, рег.№ 3057, дело № 651/2007 г. на нотариус с рег.№ ***от регистъра на Нотариалната камара, вписана на 10.10.2007 г. в Служба по вписванията - [населено място], следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по уточнения при условията на т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., ОСГТК на ВКС въпрос: „Учредената договорна ипотека върху собствен поземлен имот разпростира ли действието си и върху предвидените за построяване в този имот сгради и обекти, когато за тях има одобрен проект и запазва ли се действието й, ако учреденото право на строеж за сградите и/или отделни самостоятелни обекти в ипотекирания имот е било прехвърлено на трети лица преди изграждането им на фаза „груб строеж“?“ Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

6