Определение № 4657 от 20.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1534/2025 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Прокуратурата на Република България чрез прокурор М. М. срещу решение № 7109 от 19.12.2024 г. по в.гр.д. № 9150/2022 г. на Софийски градски съд в частта му, в която след частична отмяна на решение № 4392/10.05.2022 г. по гр.д.№ 63854/2021 г. на Софийски районен съд, е уважен иск на А. А. Б. против Прокуратурата на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за общо 15 000 лева, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от наказателно преследване, приключило с влязло в сила постановление от 31.07.2020 г. за прекратяване на ДП № 16/2018 г. на НСлС, пр.пр.№ 14693/2014 г. на СГП, поради липса на доказателства за извършено от ищеца престъпление, ведно със законната лихва от 09.11.2021 г. до изпащането на сумата. В касационната жалба в частта, с която са присъдени допълнително 13 000 лева, се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновано, тъй като съдът не е взел предвид воденото по същото време срещу ищеца друго наказателно производство, приключило с внасяне на обвинителен акт. Не са съобразени изводите на вещото лице, че влошеното здравословно състояние на ищеца не е резултат на обвинението по прекратеното производство, а размера на присъденото обезщетение не съответства на икономическите условия и стандарт на живот в страната, както и определените обезщетения по сходни случаи. В изложение към жалбата се поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?“. Според касатора, изводите на съда са в противоречие с т.2 и т.11 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, т.19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и решенията по гр.д.№ 1916/2009 г., IV г.о., гр.д.№ 1065/2011 г., III г.о., гр.д.№ 254/2014 г., III г.о. и др. От А. А. Б., чрез адвокат Е. Б. от АК-София, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба и твърди, че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е редовна и процесуално допустима. За да постанови решението, въззивният съд приема, че ДП № 16/2017г. на НСлС, пр.пр.№ 14693/2014г. по описа на СГП, е образувана срещу неизвестен извършител, а ищецът е привлечен като обвиняем с постановление от 26.11.2019 г. за извършено от него престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.1 НК и на 04.12.2019 г. му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 5000 лева, изменена от съда на 2000 лева. С постановление от 09.12.2019 г. е наложена на ищеца и забрана да напуска страната. С постановление на прокурор от СГП наказателното производство срещу ищеца по това обвинение е прекратено на 31.07.2020 г. поради липса на доказателства за извършено престъпление, а наложените мерки спрямо него са отменени. Предвид данните за здравословното състояние на пострадалия, при определяне на конкретния размер на обезщетение, съдът е преценил тежестта на обвинението и е възприел заключение на вещо лице за причинените неимуществени вреди от повдигането на обвинение спрямо ищеца /според съдебно-психологическа експертиза – психотравма, признаци на развита адаптационна реакция, ограничаване на общата житейска активност, потиснатост, безпокойство, напрежение, тревожност и депресивност/, въз основа на които е достигнал до извод, че справедливото обезщетение за това незаконно обвинение е 15 000 лева. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че постановеното решение на Софийския апелативен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, по формулирания въпрос: „При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?“ Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение