Определение № 636 от 15.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 1222/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1437 / 16.10.2012 год. по т.д. № 1637 / 2012 год. на Варненски окръжен съд, търговско отделение, с което е потвърдено решение № 1563 / 10.04.2012 год., постановено по гр.д.№ 5046 / 2011 год. на Варненски районен съд, 18 състав. С последното са уважени предявените от Д. Х. и В. Д. искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, за осъждането на касатора да заплати на всеки от ищците сумата от 10 100 лева, ведно със законната лихва върху същата от предявяването на иска, представляваща припадаща се всекиму от тях, подлежаща на връщане като дадена без основание сума - платена цена по прогласен за нищожен, на основание чл. 26 ал.2 пр.2 ЗЗД вр. с чл.137 ал.1 т.7 ТЗ, договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 136 / 08.02.2007 год. по нот. дело № 132/2007 год. на Нотариус О.Ш., рег.№ 147 на НК. Касаторът оспорва правилността на решението с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост. Счита, че нищожността на договора за покупко-продажба влече нищожност и на волеизявлението на сключилия го, без изрично разрешение по смисъла на чл. 137 ал.1 т.7 ТЗ на едноличния собственик, управител на [фирма] / продавач по сделката / .Следователно и при липсата на други доказателства - пряко изходящи от купувачите - ищци документи, удостоверяващи плащането и установена от съдебно-счетоводна експертиза липса на счетоводно отразяване постъпването на цената от 20 200 лева, като приход за дружеството – според касатора съдът е направил необоснован от фактическите констатации по спора извод за дължимо връщане на цената, като платена без основание. Ответните страни - Д. Х. и В. Д. - оспорват касационната жалба и считат, че касаторът не е обосновал основание за допускане на касационното обжалване във формално посочените хипотези на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторът поставя правен въпрос в неправилно сочена от него хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а по същество – т.2 вр. с т.3 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, предвид цитиране на противоречие на въззивното решение с казуална съдебна практика - решение № 777 / 22.10.2009 год. по гр.д.№ 1969 / 2008 год. на ВКС, ГК, ІV състав. Въпросът е: дължи ли се връщане на цената, на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД по обявен за нищожен договор за покупко-продажба, при липса на доказано плащане на същата, съответно доказано получаване от страна на продавача ?. С оглед обстоятелствената част на касационната жалба и допълнителната мотивировка на изложението е видно, че според касатора прогласената / с влязло в сила съдебно решение между страните / нищожност на договора за покупко - продажба, с оглед конкретното основание за така приетата нищожност - поради липса на съгласие на продавача, с оглед недадено изрично разрешение за продажба ,съгласно чл. 137 ал.1 т.7 от ТЗ, се отразява / инвалидира / на удостовереното в нотариалния акт по покупко - продажбата, неизгодно за продавача обстоятелство, че е получил договорената цена, с оглед което и съдът е следвало да съобрази липсата на доказателства за заплащането й, извън удостовереното в нотариалния акт. Този, релевантен според касатора правен въпрос, от една страна не е надлежно формулиран и зададен в конкретната приложима хипотеза - на сключена сделка от органния представител на дружеството – продавач, а не от трето лице без представителна за дружеството власт, на каквото приравнява действията му касатора, с оглед липсата на изрично разрешение по чл. 137 ал.1 т.7 ТЗ. Дори да би бил надлежно формулиран, въпросът не е обоснован с допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, който предполага такъв обективен идентитет между спора по противопоставеното решение - казуална съдебна практика и въззивното, че по всяко от тях, макар при различие във фактическата обстановка да е бил предпоставен и даден отговор на идентичен / тук поставения / правен въпрос. Нито общо формулирания - за недължимост при липса на доказателства за извършено плащане, нито изведения от изложението, детайлизиран правен въпрос, са получили отговор в посоченото решение № 777 / 22.10.2009 год. по гр.д.№ 1969 / 2008 год. на ВКС, ІV г.о.. В същото, изявленията на страните относно плащане / получаване на цената, инкорпорирани в съдържанието на нотариалния акт, не са кредитирани от съда като доказателство за плащането, предвид приетата симулативност на сделката, почиваща на действително волеизявление на всяка от страните за необвързване с правните й последици на договор за покупко-продажба .Напротив, изрично е посочено в мотивите, че самите ответници / продавачи по сделката / твърдят получаването на сумата / претендирана от ищеца – купувач, на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, предвид обявената нищожност на покупко - продажбата / на основание договор за заем, с оглед което и съдът е препратил ищеца към удовлетворяване в съответствие с действителното му облигационно правоотношение с ответниците. Няма спор в съдебната практика, че удостоверяването на неизгоден за страната факт, какъвто е и факта на получаването на цената, в документа материализиращ сделката, носещ подписа й / в случая - на законно представляващо я лице - управител /, не се явява волеизявление по сключване на сделката, касаещо съществен елемент на същата и в този смисъл част от диспозитивното съдържание на документа, поради което не може да се приеме, че истинността му се предпоставя от липсата на съгласие за сключването на сделката, на основание чл.137 ал.1 т.7 ТЗ, в случаите на разпореждане с недвижим имот на дружеството. Касаторът поставя и втори въпрос: Може ли страната, неизразила съгласие за сключваната сделка, в предвидената от закона форма / чл.18 ЗЗД /, при обявена на това основание / липса на съгласие или липса на форма остава неясно / нищожност на сделката, да носи отговорност за последиците й от обявяването на нищожността й ?. Във въпроса недопустимо се смесват различни основания за прогласяване на нищожност на сделката / липса на съгласие и липса на форма /, като не се конкретизират и последиците от прогласяване на нищожността й. Въпросът не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, а и не е обоснован с допълнителния такъв по чл.280 ал.1 т.3 ГПК вр. с т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС: не е посочена неясна, непълна или противоречива правна норма, предпоставяща тълкуване, приложимо към разрешаването на конкретния правен спор, с обосноваване значението на отговора на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото: създаване на съдебна практика по тълкуването на нормата, преодоляване на неправилна съдебна практика или осъвременяване на правилна такава, с оглед развитието на обществените отношения и / или промяна в законодателството. Доколкото е очевидно, че касаторът визира липсата на дадено изрично съгласие по чл. 137 ал.1 т.7 ТЗ в предвидената от чл.18 ЗЗД форма за действителност на сделката – нотариална форма, то въпросът е лишен от правна логика. Волеизявленията на ОС на О. - волеобразуващият орган, компетентен да даде съгласие по чл.137 ал.1 т.7 ТЗ, се вземат в обикновена писмена форма, а волеизразяващ орган на дружеството при сключване на правните му сделки е представляващият го управител / управители /. Доколко липсата на съгласие по чл.137 ал.1 т.7 ТЗ въобще предпоставя нищожност на сключената сделка по разпореждане с недвижим имот на дружеството, е въпрос на тълкувателно дело № 3 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС. Този въпрос в случая е разрешен с предходно влязло в сила съдебно решение между страните, поради което липсва основание за спиране на касационното производство, до постановяването на тълкувателно решение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение