Определение № 50573 от 09.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1439/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по подадената чрез юрисконсулт Ю. К. касационна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу решение № 431/28.03.2022г. по възз.гр.д.№ 3192/21г. на САС в частта, с която е потвърдено решение № 900908/22.07.2021г. по гр.д.№ 167/2019г. на ОС - Благоевград за осъждане на „ДЗИ - Общо застраховане“ЕАД да заплати на В. П. С. сума в размер на 40 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния внук М. И. С. в резултат от ПТП, настъпило на 25.07.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2019г. до окончателното й изплащане, и за присъждане на разноски в тежест на касатора. Искането за отмяна на въззивното решение в обжалваните части и за отхвърляне на иска е обосновано с доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3, предл.1 ГПК, поради неправилно приложение на материалния закон, разпоредбата на чл.52 ЗЗД и Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк.д.№ 1/2016г. ОСНГТК на ВКС.Касаторът твърди, че по делото няма спор, че М. е бил отглеждан от родителите си, а ищцата, която е живеела в едно домакинство с тях, също е полагала грижи за него.Поддържа, че е обичайно за българския бит и душевност бабите да помагат с каквото могат при отглеждането на внуците си и е типично проявление при смърт на внук наличието на душевни страдания.Касаторът счита, че от събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод за преживени особено тежки и интензивни вреди от ищцата, а се установява, че отношенията между ищцата и починалия й внук са били нормални, присъщи за родствената връзка, като липсват чисто обективно житейски обстоятелства, придаващи изключителност на отношенията, тъй като липсва заместваща грижа, както и търпените болки и страдания не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за връзката баба-внук. В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът въвежда основанието за допускане до касация по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК по следния въпрос: Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. Касаторът се позовава на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк.д.№ 1/2016г. ОСНГТК на ВКС и на решение № 92/17.11.2020г. по т.д.№ 1275/2019г., II т.о. В подадения чрез пълномощник адв.Н. М. писмен отговор ответникът по касационната жалба В. С. оспорва въведените основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.Претендира за присъждане на разноски, в т. ч. адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ЗА. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията си в производството по чл.288 ГПК, приема следното: Настоящият състав счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, чието приложно поле касаторът основателно обосновава с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк.д.№ 1/2016г. ОСНГТК на ВКС и решение № 92/17.11.2020г. по т.д.№ 1275/2019г. На касатора следва да бъдат дадени указания за внасяне на дължимата държавна таксата по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата в размер на 800лв. Поради изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т.о.,