Определение № 299 от 13.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 3016/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. От адв. М. Ц., като процесуален представител на [фирма], с ЕИК[ЕИК], е подадена касационна жалба против решение № 272 от 18.06.2015 г. по в.гр.д. № 298/2015 г. по описа на Хасковски окръжен съд. Касаторът сочи неправилност на решението при наличието на основанията по чл.281, т.3 ГПК- противоречие с материалния закон и необоснованост. Искането на жалбоподателя е за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове. В изложените по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В писмени отговори на касационната жалба М. П. и П. Я. от [населено място], чрез адв. И. Д., поддържат становище за недопустимост на касационното обжалване на основание чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК. Възприемат същата за неоснователна, а въззивното решение за валидно, допустимо и правилно. Направено е искане за присъждане на разноски. Касационната жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. С обжалваното решение е потвърдено като правилно и законосъобразно решение № 119 от 27.02.2015 г. по гр.д. № 1843/2014 г. по описа на Районен съд [населено място], с което са отхвърлени предявените с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД съответно против М. П. и П. Я. искове за получено без правно основание възнаграждение като управител на дружеството, в размер на 8640 лв. от всяка една по Договор за управление за времето от м. януари 2012 г. до м. април 2012 г. С изменението на ал. 2 на чл. 280 ГПК /ДВ. бр.50 от 2015 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. по търговски дела. Обхватът на понятието "търговско дело" е по-широк от това за "търговска сделка", но също и от "търговски спор", както последното е дефинирано в петте точки от текста на чл.365 ГПК. Обстоятелството, че в основата на всеки един договор за възлагане на управление на търговско дружество е поставено мандатно правоотношение, чиято регламентация е уредена в чл. 280 и сл.ЗЗД не лишава спора относно изпълнението/ неизпълнението на такава сделка от търговския му характер, след като спецификата на последната се свежда до задълженията на управителя за постигане на цели, заложени в стопанската програма на търговеца и за въздържане от конкурентна дейност. В конкретния случай предмет на спора е връщане като недължимо платено възнаграждение по договори за възлагане на управлението от 4.04.2006г. на търговец /по чл. 141, ал. 7 ТЗ/. Делото е търговско с оглед страните и договорната връзка Цената на субективно съединените искове изключва касационния контрол на обжалваното решение - чл. 280, ал. 2 ГПК. Касаторът дължи съответно на ответниците по касация М. П. и П. Я. документираните с договори за правна помощ от 15.09.2015 г. разноски в размер на 1040 лв. за всяка една, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение