Определение № 42 от 02.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 104/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу определение № VІ-2475 от 29.02.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 1698/2014 г. на Бургаски окръжен съд. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение от 23.06.2014 г. по гр. д. № 2779/2014 г. на Бургаски районен съд в частта, с която е оставено без уважение възражение на частния жалбоподател за местна неподсъдност на спора. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Ответникът Н. Р. К. от [населено място] оспорва жалбата като недопустима на основание чл.274, ал.4 ГПК и като неоснователна по съображения в писмен отговор от 29.12.2014 г. Претендира разноски. Ответникът К. Д. Р. от [населено място] не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира частната касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения: С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК /изм. ДВ бр.100/21.12.2010 г./ са изключени от обхвата на касационния контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела, а с разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК - и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С обжалваното определение Бургаски окръжен съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, постановено по дело, образувано по два субективно съединени осъдителни иска с обща цена 2 090.86 евро, равностойни на 4 089.37 лв. Цената на исковете е под предвидените в чл.280, ал.2 ГПК минимални прагове за достъп до касационно обжалване по търговски и по граждански дела, с оглед на което въззивното определение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на определението не пораждат за жалбоподателя право на частна касационна жалба, тъй като такова право не е предвидено в процесуалния закон. Поради необжалваемостта на въззивното определение частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените за производството пред ВКС разноски в размер на 1 000 лв. - платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 23.12.2014 г. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,