Определение № 4517 от 09.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1456/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ТИВА“ООД, [населено място], обл. Велико Търново, с ЕИК-104117151, чрез пълномощник адвокат Г. И. Г. от АК- Велико Търново, срещу въззивно решение № 697/26.12.2024 г. по възз.гр.д. № 830/2024 г. на Окръжен съд- Велико Търново, с което е потвърдено решение № 507/15.07.2024 г., по гр. д. № 2635/2023 г. на Районен съд- Горна Оряховица. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора против ЧЗК „ШИПА“ [населено място], обл. Велико Търново, Н. К. А. и М. С. М. /последните двама в качеството им на наследници на С. М. А./ искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 229, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожни поради противоречието им със закона в частта им за уговорения срок – 10 стопански години, клаузите на: чл.3 от договора за наем №25, сключен на 04.12.2017 г. между С. М. А. като наемодател, и ЧЗК „ШИПА“ [населено място] като наемател; на чл.1 от допълнително споразумение от 2020 г. /анекс/ към договор за наем на земеделски земи № 25, с нотариална заверка на подписите на страните от 02.07.2020 г.; и на чл.1 от допълнително споразумение /анекс/ от 2022 г., към договор за наем на земеделски земи № 25, с нотариална заверка на подписите на страните, извършена на 25.10.2022г., по силата на които на наемателя е предоставен за временно и възмездно ползване земеделски имот, намиращ се в землището на [населено място], общ. С., а именно: 1/ Поземлен имот с идентификатор....... по КККР на [населено място],с адрес на имота: [населено място], [община], област В. Т., местност: „ЗАД ЛЕХИТЕ", с площ: 7751 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: ....., само за срока над три години до договорения срок от 10 стопански години, както и да се прие, че договор за наем на земеделски земи № 25 от 28.12.2017 г. и двете допълнителни споразумения - анекси, са прекратени поради изтичане на срока, който се предвижда в тях, считано на 01.10.2021 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен и предявеният срещу ответниците в условията на евентуалност, иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че договор за наем на земеделски земи № 25 от 28.12.2017 г. и двете допълнителни споразумения - анекси към него са непротивопоставими на ищеца „ТИВА" ООД. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът ЧЗК „ШИПА“ [населено място] е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, като оспорва касационна жалбата и по същество, претендира разноски в касационното производство. Ответниците Н. К. А. и М. С. М., не са подали писмени отговори и не са взели становище по жалбата Касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Преценката дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба. В случая предмет на делото са искове за съществуване на договор за наем, респ. за установяване непротивопоставимост по отношение на ищеца на същия договор за наем с предмет земеделска земя с площ 3,876 дка /3,876/7,751 ид.ч. от нива в местността „ЗАД ЛЕХИТЕ", с площ: 7751 кв.м./. Размерът на цената на иска по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем е наемът за една година /чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК/. Видно от представения по делото договор за наем на земеделски земи № 25 от 28.12.2017 г., основното годишно наемно плащане за отдадения под наем имот с площ от 3,876 дка е в размер на 40 лв./дка. Договорено е и допълнително плащане определяно от УС на кооперацията наемател, което да се променя за всяка стопанска година от 0 до 15 лв. в зависимост от природо – климатичните условия и добивите за съответната стопанска година, дължимо с подписване на анекси към договора в срока за плащане на нема, каквито анекси в случая не са представени по делото. С оглед на това, цената на предявения иск в настоящия случай е в размер на 155,04 лв. /3,876 дка х 40 лв./дка/. Достъпът до касация на въззивното решение е изключен поради предвиденото ограничение. С оглед изложеното касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството пред ВКС да се прекрати. Ответникът ЧЗК „ШИПА“ [населено място] е претендирал присъждане на разноски за касационното производство. По делото липсват доказателства за сторени разноски от страна на този ответник за настоящото производство, поради което такива не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение