Определение № 50030 от 01.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 349/2022 г.

Постъпила е частна жалба вх. № 503702/2023г. от А. А. Ч. срещу определение № 50375 от 12.07.2023г. по т. д. № 349/2022г. на ВКС, Второ търговско отделение, в частта в която не е допуснато касационно обжалване на решение № 10523 по т.д. № 1181/2020г. на Апелативен съд – София, като се иска прогласяването му за нищожно, обезсилването му за недопустимо, съответно отмяната му като неправилно. В същата частна жалба се иска прецизиране на указанията на съда относно внасяне на държавна такса във връзка с претенция за неимуществени вреди. Частната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, тъй като същият не попада в кръга на актовете по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 ГПК. ГПК. От една страна, определението не е преграждащо, а от друга страна - законът не предвижда изрично, че този акт подлежи на обжалване. Предметът на произнасяне на определението по чл.288 ГПК обхваща наличието / липсата на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, като с него съдът не се произнася по предмета на иска. Съгласно разяснителната част на Тълкувателно решение № 2/28.09.2011г. по тълк. д. № 2/2010г. на ОСГТК на ВКС, с определението по чл.288 ГПК ВКС не се произнася по съществото на касационната жалба, като дейността на състава на ВКС във фазата на допускане на касационното обжалване не е нито тълкувателна, нито решаваща, и не се формират правни изводи по въпроси, засягащи съществото на спора по иска, тъй като такъв не се разрешава. При недопускане на касационното обжалване на въззивното решение, последното влиза в сила и формира сила на пресъдено нещо относно предмета на иска. С оглед изложеното, частната жалба, в частта, в която се обжалва определение № 50375 от 12.07.2023г. по т. д. № 349/2022г. на ВКС, Второ търговско отделение, в частта за недопускане на касационно обжалване на решение № 10523 по т.д. № 1181/2020г. на Апелативен съд – София, следва да се остави без разглеждане, като недопустима. В частта, в която се иска прецизиране на указания на съда относно внасяне на държавна такса във връзка с претенция за неимуществени вреди, частната жалба няма характер на такава. В случая съдът не е давал указания за внасяне на държавна такса във връзка с иск за неимуществени вреди, поради което искането за прецизиране на несъществуващи указания следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение