Определение № 2230 от 29.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3193/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 1741 от 14.04.2025 г., подадена от С. Н. А. чрез адвокат М. Ч. от АК – К. срещу въззивно Решение № 35 от 06.03.2025 г. по в.гр.д.№ 288/2024 г. на Окръжен съд - Кърджали в частта, с която съдът се е произнесъл по приложимия способ за извършване на съдебната делба.

Ответникът по касация Н. С. А. е депозирал отговор чрез адвокат Е. У. от АК - П.. Възразява, че отсъства основание за допускане на обжалването, а също така жалбата е неоснователна. Претендира разноски.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваната част на въззивното решение, след частична отмяна на Решение № 238 от 30.07.2024 г. по гр.д.№ 460/2023 г. на Районен съд - Момчилград, е изнесен на публична продан недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], обл. К., с площ 879 кв.м., с адрес на поземления имот [населено място],[жк], с номер по предходен план пл.сн.№ *, кв. 73, парцел *, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], обл. К., със застроена площ 121 кв.м., брой етажи – 1, като получената сума бъде разпределена между съделителите, както следва: 2/3 за ищеца С. Н. А. и 1/3 за ответника Н. С. А..

Съобразено е, че с Решение № 21 от 02.02.2024 г. по гр.д.№ 460/2023 г. на Районен съд - Момчилград е допуснато извършването на съдебна делба между С. Н. А. и Н. С. А. на описания по-горе недвижим имот – сграда с прилежащата му 1/2 ид.част от ПИ * по КККР на [населено място], при следните дялове: за ищеца С. Н. А. 4/12 идеални части от ПИ № и 4/6 ид.части от сградата с ид.№ **, а за ответника Н. С. А. - 2/12 ид.части от ПИ и 2/6 ид.части от сградата.

Съсобствеността на делбените имоти е възникнала по следния начин: на 18.01.2012 г. наследниците на Н. И. А. (починал на 28.01.1979 г.) и съпругата му З. М. А. (починала на 14.04.2010 г.), а именно – С. Н. М., А. Н. А., С. Н. А., С. Н. А., Н. Н. А. и К. Щ. Н. (син на починалия на 10.01.1990 г. Д. Н. Н.), след извършена обстоятелствена проверка, са признати за собственици на делбените недвижими имоти, а именно – всеки от тях по 1/12 ид.част от ПИ № *, както и по 1/6 ид.част от едноетажната жилищна сграда с ид.№ **, за което е издаден констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност и наследство № 10, том I, рег.№ 98, д.№ 10/2012 г. на нотариус Г. Г., с район на действие РС – Момчилград. С н.а.№ 55 от 31.08.2012 г., том III, рег.№ 2140, д.№ 455 от 2012 г. по описа на нотариус Г. Г., С. Н. А., Н. Н. А. и К. Щ. Н. са продали на ищеца С. Н. А., всеки един от тях по 1/12 ид.част от ПИ и по 1/6 ид.част от едноетажната жилищна сграда.

С н.а.№ 157 от 10.10.2022 г., том III, рег. № 4922, дело № 557 от 2022 г. на нотариус Г. Г., А. Н. А. и С. Н. М. са продали на ответника Н. С. А. (син на ищеца С. Н. А.), всяка една от тях по 1/12 ид.част от ПИ, както и по 1/6 ид.част от едноетажната жилищна сграда с ид.№ ****.

Вследствие на така извършените разпоредителни сделки ищецът С. А. се легитимира като собственик на 4/12 ид.части от ПИ и 4/6 ид.части от жилищната сграда № **. Ответникът Н. А. е придобил и се легитимира като собственик на 2/12 ид.части от ПИ и 2/6 ид.части от сградата с ид.№ **.

В хода на делбеното производство ищецът С. А. е заявил възлагателна претенция по отношение на допуснатия до делба недвижим имот.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Х. Д. М., Г. М. М. и С. И. С. е прието за установено, че към момента на смъртта на родителите си – през 1979 г. и през 2010 г., С. А. е живял в делбените имоти - къща с дворно място. Ответникът Н. А. е живял в къщата като дете, преди 1989 г. Съгласно Удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по Закона за месните данъци и такси, издадено от Община Джебел, С. А. не притежава друго жилище. Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно–техническа експертиза делбените имоти са неподеляеми на толкова части, колкото са съделителите, както и че пазарната стойност на същите възлиза общо на 62 139,68 лв.

Въззивният съд е приел, че съсобствеността между страните не може да бъде прекратена чрез възлагане на делбения имот на съделителя, направил възлагателна претенция, тъй като имотите нямат изцяло наследствен характер. Съгласно чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, а дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. В конкретния случай е установено, а и не се спори между страните, че направилият възлагателната претенция съделител е живял в имота при откриване на наследството; същият няма друго жилище и делбеният имот е неподеляем. Съсобствеността между страните обаче е установена с представените констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство от 2012 г., както и два нотариални акта за покупко–продажба на идеални части от недвижимите имоти, съответно от 2012 г. и 2022 г. Липсват доказателства за изцяло наследствения характер на имотите, тъй като не са представени доказателства за наличието на право на собственост върху делбените имотите на наследодателите Н. А. и З. А.. Н. И. А. е починал през 1979 г., като е оставил наследници съпруга и шест деца. Няма данни на какво основание Н. А. е владял имота и колко време преди 1979 г., като за тези обстоятелства няма и наведени твърдения в исковата молба. След смъртта на общия наследодател Н. А. през 1979 г., до 2010 г., когато е починала съпругата му З. А., е изминал повече от изискуемия от чл. 79, ал. 1 от ЗС десетгодишен давностен срок, т. е. по отношение на съпругата и децата му е настъпил вещноправният ефект на придобивната давност, а след смъртта на З. А. съсобствеността между наследниците й е възникнала на основание наследство относно идеалните част на З. А. и придобивна давност за шестте й деца по отношение на останалите части от имотите, за което им е издаден и констативния нотариален акт от 2012 г.

Въззивният съд е приел още, че дори имотът да е запазил наследствения си характер, то след издаването на обсъждания констативен нотариален акт, са извършени разпоредители сделки, които не са единствено между наследници. Ищецът С. А. е придобил идеални части от имота чрез прехвърлянето им от наследници. Ответникът Н. А. обаче не е наследник на общите наследодатели Н. А. и З. А., а е придобил своите дялове чрез покупко–продажба от наследници. Тази сделка е породила смесена съсобственост, тъй като е сключена с лице (Н. А.), което е извън кръга на наследниците, респ. съсобствеността в тази хипотеза е възникнала от повече от един юридически факти. В съдебната практика безспорно е прието, че извършените сделки между сънаследници, при които се уголемява дела на някой от тях, не променят наследствения характер на имота, но в този случай това не е така. Смесена съсобственост е налице щом в делбата участва съделител, който не е придобил правата си по наследство, а въз основа на сделка, дори и тя да е сключена с някой от наследниците.

В изложение към касационната жалба са формулирани следните въпроси:

1. „При валидно сторена възлагателна претенция от съделител – наследник и при липса на конкуренция на възлагателни претенции в производство по делба, от значение ли е начина на възникване на собствеността на ответника съделител, несторил възлагателна претенция ?“;

2. „От значение ли е дали ответника, несторил възлагателна претенция, има качеството на наследник и основание ли е това за отхвърляне на претенцията на ищеца-наследник ?“;

3. „Допустимо ли е съдът да се позовава на института давностно владение, осъществявано от наследодателите на страните в производството по делба, без да е бил сезиран за това ?“;

4. „Приложима ли е хипотезата на чл. 349, ал. 2 ГПК при липса на конкуренция на възлагателни претенции и при положение, че заявилият претенцията има качеството на наследник и собствеността му е породена единствено и само от факта на наследственото правоприемство (т.е. не е от смесена съсобственост, което да е пречка за възлагане) ?“;

5. „Допустимо ли е съдът да основе решението си на твърдени факти и обстоятелства, заявени от ответника едва с въззивната жалба, относно наличието на елемента смесена съсобственост ? В тази насока, възможно ли е страната (в случая ответника-съделител) да поправи във въззивната инстанция пропуските, които поради небрежност е допуснала в първоинстанционното производство ?“;

6. „Дължи ли съдът нарочен изричен диспозитив при произнасянето си относно спорното право при сторена възлагателна претенция ?“.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: първи и втори въпрос – в противоречие с т. 7 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 110 от 25.05.2016 г. по гр.д.№ 432/2016 г. на ВКС, І г.о.; трети въпрос – в противоречие с Решение № 19 от 08.02.2013 г. по гр.д.№ 619/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., т. 9 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по тълк.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК; четвърти въпрос – в противоречие с т. 7 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, решение № 110 от 25.05.2016 г. по гр.д.№ 432/2016 г. на ВКС, І г.о.; пети въпрос – в противоречие с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроси №№ 1, 2 и 4 от изложението. Предпоставките за възлагане на неподеляемо жилище на един от съделителите са подробно уредени в чл. 349 ГПК (чл. 288 ГПК /отм./) и по спорните въпроси, свързани с прилагането на отделните хипотези, е формирана задължителна и казуална практика на ВКС. Възлагане на неподеляемо жилище не може да става само поради наличие на жилищна нужда и липса на други възлагателни претенции. Хипотезите на възлагането са две: възлагане на жилище, представляващо бивша СИО, на единия от съпрузите, който продължава упражняване на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца и възлагане на наследствено жилище на наследник, който е живял в него при откриване на наследството. В т. 8 на ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС, ОСГК е прието, че при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), сега чл. 349, ал. 2 ГПК, е недопустимо и делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан по реда на чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.), сега чл. 348 ГПК. Примерни хипотези на комбинирана (смесена) съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, са посочени в мотивите на тълкувателното решение. Една от тях е комбинацията от наследяване и сделка за част от имота. Последващата практика на ВКС е развила даденото разрешение, като се приема, че не е налице смесена съсобственост, когато тя е възникнала на основание придобиване в режим на СИО, прекратена със смъртта на единия съпруг, след което един от наследниците прехвърля на друг от тях идеалните си части от наследството. Приема се също, че не е налице смесена съсобственост, когато сънаследниците преди образуване на делото за делба извършат помежду си сделки с наследствени идеални части от имота (Решение № 143 от 08.02.2017 г. по гр.д.№ 1693/2016 г. на ВКС, II г.о.). Когато обаче сънаследник е извършил разпореждане с дела си в полза на трето на наследяването лице, съсобствеността е смесена и възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо, тъй като възлагателната претенция може да бъде противопоставена само на сънаследник, но не и на лице, което няма такова качество - Решение № 86 от 09.03.2012 г. по гр.д.№ 1100/2011 г. на ВКС, ІІ г.о.; Решение № 148 от 07.04.2010 г. по гр.д.№ 437/09 г. на ВКС, І г.о.; Решение № 239 от 06.08.2012 г. по гр.д.№ 81/2011 г. на ВКС, І г.о.; Решение № 18 от 27.02.2013 г. по гр.д.№ 572/2012 г. на ВКС, І г.о.; Решение № 122 от 05.01.2018 г. по гр.д.№ 4962/2016 г. на ВКС, ІІ г.о. Изводът на въззивния съд, че съсобствеността е смесена, e в съответствие с т. 8 на ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК. Липсват основания за предложеното от касатора тълкуване, според което т. 8 на ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС, ОСГК не намира приложение в настоящата хипотеза, тъй като лицето, поискало възлагането, е придобило правата си единствено по наследство, макар права върху идеални части от имота да са придобити от другия съделител от друг юридически факт. Това тълкуване е в разрез със задължителната практика и не може да бъде проведено в производство по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ето защо касационното обжалване не може да бъде допуснато на посоченото основание. Обжалваното въззивно решение е в съответствие с посоченото тълкувателно решение на ВКС, ОСГК, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за разглеждане на касационната жалба.

Мотивите на въззивния съд, обосновали поставянето на въпрос № 3 от изложението, нямат решаващо значение за изхода на настоящия спор при констатираното съответствие с разясненията по т. 8 на ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС, ОСГК, поради което този въпрос не налага допускане на обжалването.

По въпрос № 5 от изложението също не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Съдът, след преценка на всички релевантни факти, е приел за неприложима нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК. Обсъдено е съществуването на материалните предпоставки за възлагане, въведени в посочената норма, от чието кумулативно наличие зависи уважаването на претенцията, и е направен извод за липса на законовите условия за възлагане. Съобразено е, че възлагане не може да се извършва при други, непосочени в чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК хипотези.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпрос № 6 от изложението. В случая искането на съделителите е да се извърши делба, а изнасянето на имота на публична продан или възлагането му по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК са само способи за извършване на делбата. В случай, че някой от съделителите не е съгласен с избрания от съда начин за извършване на делбата (чрез възлагане или чрез изнасяне на имота на публична продан), същият би могъл да обжалва съдебното решение. По повод на подадена от този съделител въззивна жалба въззивният съд следва да прецени дали първоинстанционният съд е избрал правилния способ за извършване да делбата и в случай, че констатира неправилност - да извърши делбата по друг способ (в случая да изнесе делбения имот на публична продан вместо да го възложи по реда на чл. 349, ал. 2 или ал. 3 ГПК на някой от съделителите). Като е изнесъл имота на публична продан, въззивният съд се е произнесъл по цялото искане за извършване на делбата.

Независимо от този изход на настоящото дело разноски не се следват на ответника по касация, който не е представил списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплащането на разноски за защитата пред ВКС.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия