Определение № 2667 от 17.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 751/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Олимп-Ю.В.-Имоти в София“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 4 от 06.01.2025 г. по в. т. д. № 805/2024 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решение № 21 от 07.07.2024 г. по т. д. № 16/2022 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Р. Й. Й.: 1. иск за заплащане на сумата от 20 000 евро, представляваща комисионно възнаграждение, дължимо на основание договор за посреднически услуги от 24.06.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба - 04.04.2022 г. до окончателното й изплащане и 2. иск за заплащане на сумата 840 евро, представляваща лихва за забава върху дължимото възнаграждение от 20 000 евро, за периода от връчване на поканата на 18.10.2021 г. до датата на подаване исковата молба в съда. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва като необоснован извода на въззивния съд, че поведението му е недобросъвестно, тъй като на 24.06.2019 г. не е уведомил ответника Р. Й. за сключения на същата дата между собствениците на процесния имот и „В.“ ЕООД предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу обезщетение на собствениците. Излага доводи, че обсъжданият договор, сключен със съдействието на касатора ищец, не е бил насочен към осуетяване на инвестиционните намерения на ответника, а напротив – е целял да направи възможна реализацията им. Счита, че изводът на съда за недобросъвестност на ищеца е в противоречие с изложените в атакуваното решение съображения, че клаузите в процесния посреднически договор, насочени към избягване на заобикалянето на посредника, са действителни. В касационната жалба са оспорени като неправилни и заключенията на въззивния съд, че посоченото недобросъвестно поведение на ищеца е причина за неизпълнение на задълженията му по процесния договор и че по силата на този договор ищецът е поел задължение да съдейства при провеждане на преговорите със собствениците на имота, за изпълнението на което по делото липсвали доказателства. Касаторът счита, че тези заключения на съда противоречат на установеното по безспорен начин по делото, че на 19.06.2020 г. е сключен договор между собствениците на имота и „Доормекс“ ЕООД, чийто управител е ответникът Р. Й., като в договора е предвидено, че „Доормекс“ ЕООД встъпва в правата на „В.“ ЕООД. Излага доводи, че е налице неизпълнение на процесния договор от страна на ответника, който се явява недобросъвестен поради заобикалянето на насрещната страна по правоотношението. Моли атакуваното решение да бъде отменено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставя следните въпроси: „1. Следва ли комисионният договор, като разновидност на договора за поръчка, да съдържа клауза, регламентираща конкретните действия на посредника или е договор, който регламентира постигането на определен резултат?; 2. Има ли право възложителят да се откаже от посредническия договор с твърдението, че посредникът е изпълнил нещо различно от това, което му е възложил доверителят, и да не му заплати уговореното възнаграждение, след като в резултат на действията на посредника за възложителя е станало възможно постигането на целта и той, заобикаляйки посредника, е сключил желания от него договор?; 3. Влиза ли в задълженията на посредника извършване на действия, създаващи условия за сключване на договор, за който му е възложено посредничеството?; 4. Може ли възложителят по посреднически договор да се освободи от задълженията си по договора за посредничество с твърдението, че посредникът не му е съобщил обстоятелство, което според твърдение на възложителя не било без значение за него, при положение че след узнаване на това обстоятелство възложителят е потвърдил ангажимента си по посредническия договор с допълнително споразумение?; 5. Подлежи ли комисионният договор на тълкуване, както повелява чл. 20 ЗЗД, като се има предвид преди всичко целта на договора?; 6. Липсата на дневник у посредника, който той е задължен да води съгласно чл. 50 ТЗ, прави ли неговите действия и конкретно сключения от него посреднически договор, по който той предявява претенция към възложителя за заплащане на договорно възнаграждение, недействителен?“ Касаторът поддържа, че по въпросите по т. 1 и т. 3 съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 528 от 10.05.1994 г. на ВС, V г. о., по въпроса по т. 5 – в противоречие с решение № 347 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 290/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 38 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 1227/2011 г. на ВКС, ІІ г. о. Досежно въпроса по т. 6 твърди, че произнасянето на Кюстендилски окръжен съд противоречи на решение № 853 от 10.01.2008 г. по т. д. № 716/2006 г. на ВКС, І т. о., а въззивният съд въобще не е обсъждал този въпрос. В изложението се сочи, че отговорите на въпросите по т. 1, 2, 3 и 4 от изложението на основанията за достъп до касация ще са от значение за точното прилагане на закона. Ответникът по касационната жалба Р. Й. Й. е депозирал отговор на жалбата, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа, че касационната жалба е неоснователна, тъй като обжалваното въззивно решение е валидно, допустимо и правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови въззивното решение, предмет на обжалване, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че между ищеца – агенция за недвижими имоти като посредник и ответника като доверител на 24.06.2019 г. е сключен договор за посредническа услуга при подписването на договор за учредяване право на строеж на недвижим имот срещу обезщетение, по силата на който доверителят възлага на агенцията да извърши срещу възнаграждение посредническа услуга, включваща консултации по време на преговорите със собствениците, предоставяне на актуална информация за реалните искания и условия на собствениците, съдействие при провеждане на преговори със собствениците, както и посредничество при сключване на договор за учредяване право на строеж със собствениците на подробно описан недвижим имот в [населено място]. В атакуваното решение е извършена констатация, че съгласно договора ищецът е поел задълженията: да пази доброто име на доверителя в хода на преговорите и да му съдейства при разговорите със собствениците; да участва, а неин представител да присъства при обсъждане на проекта на предварителния договор за учредяване право на строеж на недвижим имот; да осигури от собствениците оригинали на документите, установяващи правото на собственост на всеки от тях, в деня на подписване на предварителния договор за учредяване правото на строеж, да направи всички необходими и изискуеми от българското законодателство проверки относно това дали имотът е възбранен, обременен с вещни тежести и ипотеки. Решаващият състав е посочил, че срещу това Р. Й. се задължил да заплати на ищеца сума в размер на 20 000 евро, без включен ДДС, в деня на подписване на предварителния договор за учредяване право на строеж с доверителя или свързано с последния лице, по смисъла на пар. 1 от ДР на ТЗ, но без ограничение в степента на родство от една страна и собствениците на гореописания имот от друга. Софийски апелативен съд е приел, че на 24.06.2019 г. е подписан предварителен договор за учредяване право на строеж, по силата на който М. Г. К., М. В. Сариена, Й. В. Фезова, Л. К. Я., М. И. П., К. И. П. и В. С. С. са се задължили да учредят в полза на „В.“ ЕООД, в качеството му на инвеститор, право на строеж за отделни обекти върху процесния недвижим имот, както и че същите физически лица с договор, оформен в нотариален акт № 58/2020 г., са учредили право на строеж върху същото дворно място в полза на „Доормекс“ ЕООД, представлявано от ответника Р. Й.. Във въззивното решение съдът е приел, че ищецът е заявил претенция за заплащане на възнаграждение, дължимо от ответника по сключен между тях договор, имащ характер на договор за посредничество, който е уреден в чл. 49 – чл. 51 ТЗ. Посочил е, че по силата на договора в тежест на ищеца е възникнало задължение за извършване на действия по организиране на срещи със собствениците и създаване на условия за сключване на предварителен договор за учредяване на право на строеж в полза на ответника върху недвижим имот, собственост на няколко физически лица, в [населено място], като е определил посочените действия като фактически и е счел, че се касае до престация, която е характерна за договора за търговско посредничество. Решаващият състав е изложил съображения, че извършваните от посредника действия по правило са насочени към и целят подписване на договор между възложителя и клиента, който посредникът е намерил, като този договор е извън действията, които се осъществяват от посредника. Посочил е, че ако е свързал възложителя и клиента, търговският посредник има правото на възнаграждение съобразно уговорката му с възложителя. В решението е извършена преценка за неоснователност на възражението на ответника за нищожност поради противоречие с добрите нрави на следните клаузи на процесния договор: 1. чл. 10, по силата на който Р. Й. се е задължил да заплати на ищеца сумата от 20 000 евро, без включен ДДС, в деня на подписване на предварителния договор за учредяване право на строеж с доверителя или свързано с последния лице; 2. чл. 12, съгласно който доверителят се е задължил след подписване на договора, да не води самостоятелни преговори по условията за учредяване право на строеж със собствениците без изричното присъствие на агенцията, срещите да бъдат провеждани само в офиса на агенцията, и 3. чл. 16, предвиждащ, че доверителят поема задължение да не сключва предварителен договор за учредяване право на строеж със собствениците без присъствието на представител на агенцията. В решението е изтъкнато, че се касае до клаузи, които имат своите икономически и морални основания, като с тях се цели ищецът да не бъде заобиколен при водене на преговорите и същият да не бъде поставен в невъзможност да изпълни задълженията си по договора. В атакувания съдебен акт е прието, обаче, че за ищеца не се е породило спорното право на възнаграждение в размер на 20 000 евро без ДДС, тъй като не се установява да е изпълнил поетите с договора задължения - да извърши посредническа услуга, да съдейства при провеждането на преговори и да консултира преговорите със собствениците на имота. Съдът е счел, че „Олимп – Ю.В.- Имоти в София“ ЕООД не е изпълнило главното си задължение по сделката да свърже собствениците на имота с ответника, като съдейства за провеждане на преговори с тях така, че да бъде подписан предварителен договор за учредяване на право на строеж. Решаващият състав е изложил, че между собствениците на процесния имот и друг инвеститор - „В.“ ЕООД е бил сключен предварителен договор за учредяване на строеж от 24.06.2019 г. върху имота, като този факт е бил известен на ищеца към момента на подписване на процесния договор за посредническа услуга с ответника, стремящ се към подписване на същия предварителен договор. Въззивният съд е подчертал, че ищецът не е съобщил този факт на своя контрагент, и е квалифицирал това поведение като недобросъвестно и явяващо се причина за неизпълнение на задължението на ищеца по процесния договор да свърже собствениците на имота с ответника. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Въпросите по т. 1 и т. 5 от изложението на основанията за достъп до касация, които се отнасят до комисионния договор, не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са включени в предмета на спора и не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. В исковата молба ищецът се е позовал на качеството си на лице, което по занятие посредничи за сключване на сделки с недвижими имоти, а именно търговски посредник /чл. 49 – 51 ТЗ/, и е извел спорното материално право от сключен с ответника договор за търговско посредничество. Въззивният съд е квалифицирал иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ, определил е сключената между страните сделка като договор за търговско посредничество и е изложил съображения, че за ищеца не се е породило правото на възнаграждение с оглед неизпълнение на задълженията му по договора. В този смисъл въведените от касатора въпроси във връзка с комисионния договор не са значими за разгледания от въззивния съд спор и с поставянето им не е обосновано приложното поле на касационния контрол. Същевременно, не би могло да се приеме, че са налице и въведените допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Въззивният акт не се явява постановен в противоречие със съдебната практика, на която се позовава касаторът. В решение № 528 от 10.05.1994 г. на ВС, V г. о., посочено във връзка с първия въпрос на касатора, е прието, че „посредник“ е търговецът, който по занятие посредничи за сключване на сделки; търговският посредник съдейства за сключването на сделки – издирва страни, установява връзки между тях, създава условия за сключването на сделки; търговският посредник не е упълномощен да сключва сделки; посредничеството е чисто фактическа дейност. Доколкото в атакуваното решение не е направен извод, че ищецът търговски посредник е бил упълномощен да сключва търговски сделки от името на ответника, цитираното решение не установява твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд не се е отклонил от последователната практика на ВКС по приложението на чл. 20 ЗЗД /израз на тази практика е посоченото в изложението решение по гр. д. № 290/2010 г. на ВКС, IV г. о./, според която при неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи съдът е длъжен да извърши тълкуване на договора според критериите на чл. 20 ЗЗД, за да изясни действителната, а не предполагаема воля на договарящите; прилагането на критериите на чл. 20 ЗЗД изисква съдът да тълкува отделните договорни уговорки във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор, като изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността и като не подменя вложената от страните обща воля; не може по пътя на тълкуването да бъдат изменени поетите с договора задължения или пък да бъдат създадени права, които страните не са уговаряли. В конкретния случай въззивният съд в съответствие с установената практика на ВКС е анализирал уговорките по договора на страните във връзка една с друга, отчел е целта на договора, включително целта да бъде избягнато заобикалянето на търговския посредник, и интересите на страните по него, за да формира изводите си досежно задълженията на ищеца по договора, изпълнението им и валидността на оспорените от ответника клаузи. Тълкуването е извършено при спазване на изяснените в практиката на ВКС критерии на чл. 20 ЗЗД. Що се отнася до изводите, до които съдът е достигнал в резултат на тълкуването, то тяхната правилност не подлежи на проверка в производството по допускане на касационното обжалване. Във връзка с допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изтъкнато по повод първия въпрос, трябва да се посочи, че касаторът не е аргументирал съществуването на двете предпоставки, обхванати от това основание, а именно значимостта на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото в съответствие с указанията по т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК и въпросите по т. 2, 3 и 4 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Тези въпроси нямат характера на въпроси по приложението на относима към спора материална и/или процесуална норма, а изискват преценка на съдържанието на обвързващия страните договор за посредническа услуга при подписването на договор за учредяване право на строеж на недвижим имот срещу обезщетение от 24.06.2019 г. и на допълнителното споразумение към него, както и на останалите събрани по делото доказателства. Извън това, въпросът по т. 2, така както е формулиран, не съответства на мотивите на въззивния съд за отхвърляне на иска за заплащане на възнаграждение по посочения договор, а отразява тезата на касатора за заобикалянето му от ответника при сключване на договор за учредяване на право на строеж върху процесния имот между собствениците на имота и дружество, чийто управител е ответникът, в която хипотеза му се дължи претендираното възнаграждение. Посочената теза не е възприета от съда и въпросът е пряк израз на оспорване на изводите на въззивния съд. С оглед изложеното обсъжданите въпроси по т. 2 – 4 от изложението на основанията за достъп до касация са от значение единствено за правилността на въззивното решение, която не е предмет на производството по чл. 288 ГПК и може да бъде проверявана едва с решението по чл. 290 ГПК след допускане на касационното обжалване /Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Не е налице общата предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК и по последния въпрос от изложението на касатора. Както сочи и самият касатор по този въпрос въззивният съд не се е произнасял. В мотивите на атакуваното решение не е формиран извод за недействителност на договора за търговско посредничество поради липса на воден от посредника дневник съобразно предписанията на чл. 50 ТЗ. По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не се допуска. С оглед резултата по делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация Р. Й. следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 3480 лв. с ДДС, чието договаряне и извършване се установява от договор за правна защита и съдействие от 01.04.2025 г., фактура № [ЕГН] от 04.04.2025 г. и платежно нареждане от 19.06.2024 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение