Определение № 53 от 21.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2335/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, [населено място] срещу определение № 330 от 07.10.2020 г. по ч. т. д. № 500/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1303 от 30.06.2020 г. на Пловдивски окръжен съд. С първоинстанционния акт е спряно, на основание чл.229, ал. 1, т. 4 ГПК, производството по т. д. № 933/2019 г. до приключване на ахд. № 3661/2019 г. на Административен съд – София-град с влязъл в сила съдебен акт. Частният касатор поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за преюдициалност между производството по търговското дело, образувано пред Пловдивски окръжен съд, и административното дело пред Административен съд – София-град, подробно аргументирайки тезата си за липса на такава. Като обосноваващ допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Дали е налице преюдициалност между изхода на административното дело, по което се обжалва решение на КЕВР, с което се определя НСП за определен вид обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и делото, в производството по което се претендира заплащане на произведена електрическа енергия над НСП по преференциална цена“. По отношение на този въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС (определение № 597 от 30.09.2019 г. по ч. т. д. № 1628/2019 г. на ВКС, II т. о.). Ответникът по частната касационна жалба – „МСЦ Енерджи“ ЕООД, [населено място], обл. Пловдив – оспорва същата и моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставянето на жалбата без уважение по съображения в писмен отговор от 29.10.2020г. По делото е постъпил и писмен отговор от „Национална електрическа компания“ ЕАД – трето лице-помагач на страната на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и ответник по обратния иск, в което е изразено становище за допускане на касационното обжалване и за основателност на частната касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да потвърди постановеното от Пловдивски окръжен съд определение за спиране на производството по т. д. № 933/2019 г., въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че изходът на това дело е обусловен от решаването на ахд. № 3661/2019 г. на Административен съд – София-град с предмет валидността и законосъобразността на Решение № СП-2 от 06.03.2019г. на КЕВР, с което е определено нетното специфично производство /НСП/ за обекти за производство на електрическа енергия като този на ищеца. Съобразявайки, че с оспореното решение на КЕВР нетното специфично производство на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, е определено за период, предхождащ датата на издаването му - 06.03.2019 г., решаващият състав е счел, че същото би намерило приложение и при уреждане на отношенията между страните „МСЦ Енерджи“ ЕООД и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД по повод процесния договор № 356 от 27.03.2012 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, тъй като исковият период е 01.11.2016 г. - 30.09.2019 г. Според въззивната инстанция, доколкото спорна по административното дело е валидността и законосъобразността на приложимия към настоящия казус административен акт - Решение № СП-2 от 06.03.2019 г., респ. настъпване или ненастъпване на последиците от него, е налице връзка на преюдициалност между производството по ахд. № 3661/2019 г. на АССГ и разглеждания от Пловдивски окръжен съд търговски спор. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставеният от частния касатор въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обуславящ за изхода на конкретното дело. Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е включен в предмета на делото, да е обусловил решаващата правна воля на съда и да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая тези изисквания не са осъществени по отношение на поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос, тъй като същият е относим към правилността на обжалвания акт. Начинът, по който е формулиран, сочи, че отговорът на въпроса изисква да бъде извършена преценка дали в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, т. е. да се провери правилността на направения от въззивния съд извод, че между двете производства съществува връзка на преюдициалност, което е предмет на самия касационен контрол, но не и основание за допускането му. Отделно от това, дори поставеният от частния касатор въпрос да бъде преценен като релевантен за изхода на делото, същият не може да обоснове допускане на касационното обжалване, доколкото не е доказано единственото поддържано по отношение на него основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Този извод следва, от една страна, от обстоятелството, че посоченото определение на ВКС е постановено по съвсем различен процесуалноправен въпрос – за задължението на въззивната инстанция да обсъди всички възражения на страните, а не по въпроса за връзката на преюдициалност между административно дело и търговски спор в очертаната във въпроса хипотеза. От друга страна, практиката, на която се позовава частният касатор, е неотносима предвид различните обстоятелства по двете дела и по-конкретно – доколкото по ч. т. д. № 1628/2019 г. на ВКС, II т. о. е оспорена само законосъобразността, а не и валидността на административния акт, както е в настоящия случай. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение