Определение № 186 от 16.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2947/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Х. Г. и Я. Т. Г. против определение № 487 от 27.05.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 293 от 2022 г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия, с което е отменено определение № 260053 от 18.03.2022 г. по гр.д.№ 507 от 2019 г. на Русенския районен съд и вместо него е постановено ново определение за допълване на основание чл.248 ГПК на определение № 260012 от 26.01.2022 г. по гр.д.№ 507 от 2019 г. на Русенския районен съд в частта за разноските, като са осъдени И. Х. Г. и Я. Т. Г. да заплатят на В. С. Й. и Л. И. Й. сумата 1 450 лв. разноски за първоинстанционното дело, както и 15 лв. разноски за въззивното производство.

В частната жалба се поддържа, че горепосоченото определение е неправилно, тъй като е постановено при допуснато съществото нарушение на съдопроизводствените правила.

Като основания за допускане на касационното обжалване на определението се сочат чл.280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения и доводи на страните ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното определение с решение № 27 от 30.03.2022 г. по гр.д.№ 2741 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г.о.

2. В кой момент се преклудира възможноста страната да промени основанието, на което претендира разноски в производството ? По този въпрос се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК- въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

В писмен отговор от 25.07.202 г. ответниците по частната жалба В. С. Й. и Л. И. Й. оспорват същата. Молят жалбата да не бъде допускана до касационно разглеждане и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирани страни, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, който съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на някои от основанията по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

В случая не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените въпроси, поради следното:

1. По първия правен въпрос /Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения и доводи на страните ?/ няма противоречие на обжалваното определение с посочената практика на ВКС- решение № 27 от 30.03.2022 г. по гр.д.№ 2741 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г.о. Според това решение на ВКС, въззивният съд е длъжен да се произнесе по всички възражения и доводи на страните. В обжалваното определение не е прието нещо различно. Напротив, напълно в съответствие с практиката на ВКС постановилият обжалваното определение състав на Русенския окръжен съд се е произнесъл по всички доводи и възражения в частната жалба, включително и по довода за преклудиране на направеното от В. Й. и Л. Й. искане за заплащане на разноски по чл.78, ал.4 ГПК. Конкретно по този довод въззивният съд е приел, че искането на ответниците по насрещните искове В. Й. и Л. Й. за присъждане на направените по насрещните искове разноски е направено своевременно /още в отговорите на исковата молба по насрещните искове на В. Й. от 07.05.2019 г. и на Л. Й. от 14.08.2019 г./, както своевременно е направено и искането за допълване на определението на Русенския районен съд за прекратяване на делото в частта за разноските /с молба от 15.02.2022 г., подадена преди изтичане на срока по чл.248, ал.1 ГПК/.

2. Вторият поставен въпрос /В кой момент се преклудира възможноста страната да промени основанието, на което претендира разноски в производството ?/ не може да обуслови допускане на касационното обжалване на определението, тъй като е напълно неотносим към конкретното дело, по което в молбата си от 15.02.2022 г. за допълване на определението за прекратяване на първоинстанционното производство в частта за разноските В. Й. и Л. Й. не са посочили правно основание за претендираните от тях разноски- чл.78, ал.1 или ал.4 ГПК. Поради това и не се поставя въпроса до кой момент са имали право да променят основанието, на което претендират разноските. Следва да се има предвид, че страната по делото не е длъжна да сочи основание, на което й се дължат разноски. Достатъчно е да е заявила своевременно /в предвидените в ГПК срокове/ искането си за заплащане на разноски и искането си за допълване на определението или решението на съда в частта за разноските, а съдът е този, който следва да посочи в съдебния си акт на какво основание се дължат /или съответно не се дължат/ претендираните с молбата по чл.248 ГПК разноски.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението на Русенския окръжен съд: Няма вероятност определението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба и без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Определението не е и очевидно неправилно: За да е налице очевидна неправилност на определението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на определението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Русенския окръжен не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК жалбоподателите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 400 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение