Определение № 297 от 12.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1497/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Холдинг БДЖ” ЕАД, чрез юрк. Ал. Р., с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу Решение № 266/02.05.2023 г., постановено по в. т. д. № 123/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав, с което изцяло е потвърдено Решение № 919/25.07.2022 г., постановено по т. д. № 156/2022 г. по описа на СГС, ТО, 4 състав, с което са отхвърлени предявените от „Холдинг БДЖ” ЕАД срещу „БДЖ-Трансимпекс” АД кумулативно обективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решения, приети на 12.01.2012 г. от Общото събрание на акционерите на „БДЖ –Трансимпекс” АД, както следва: 1) за промяна адреса на управление; 2) за изменение на чл. 2, ал. 3 от Устава, 3) за освобождаване на Т. В. Т. като член на Съвета на директорите и 4) за избор на Б. В. А. за член на Съвета на директорите. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като то е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с правилата на логическото мислене, обуславящо неговата необоснованост. Счита, че незаконосъобразно съдът е достигнал до правното съждение, че взетото в противоречие с правилата на чл. 19, ал. 2 от Устава на ответното търговско дружество решение на Съвета на директорите за свикване на извънредно Общо събрание на акционерите не обуславя незаконността на взетите на това Общо събрание решения. В този смисъл, твърди, че, макар и решението на Съвета на директорите за свикване на Общото събрание на акционерите да е взето от двама от членовете на Съвета на директорите на „БДЖ-Трансимпекс” АД, то не изразява волята му като колективен орган на управление, тъй като реално е осуетена възможността за участие и на другия член на Съвета на директорите при формиране на волята на този орган на управление с взетото решение за свикване на процесното Общо събрание на акционерите. Поддържа, че, ако се приемат за правилни решаващите съждения на апелативния съд (неуведомяването на един от членовете на Съвета на директорите за участие в заседанието, на което е взето решение за свикване на Общото събрание на акционерите - при формално спазване на изискванията за кворум и мнозинство, не обуславя порок в процедурата по неговото свикване), биха се обезсмислили изискванията на закона и на Устава за определяне на конкретен брой членове на Съвета на директорите и би се достигнало до заобикаляне на императивните правила на закона, уредени в правната норма на чл. 244, ал. 1 ТЗ. Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като поставя следния материалноправен въпрос: „Валидни и законосъобразни ли са решенията на Съвета на директорите на акционерно дружество, взети при неучастие на член на управителния орган при нарушена процедура за свикването му, но при спазени за това законови/уставни изисквания за кворум и мнозинство?”. За до обоснове допускането на въззивното решение до касационно обжалване, касаторът, от една страна, поддържа, че по този материалноправен въпрос не е формирана практика на ВКС, а от друга, той се разрешава противоречиво от съдилищата – напр. в Решение № 310/16.05.2023 г., постановено по в. т. д. № 146/2023 г. по описа на САС, ТО, 5 с-в, е прието, че поради нарушение на процедурата по свикване на СД, при която един от членовете на СД изобщо не е уведомен за заседанието, взетото на това заседание решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от процесуален представител, с надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният е съд е приел за установен правнорелевания факт, че ищецът e акционер в ответното капиталово дружество, като това обстоятелство обуславя правният интерес да предяви исковете с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на приети от Общо събрание на акционерите решения. Съобразил е, че конститутивните искове са предявени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 74 ал. 2 ТЗ. Приел е, че въведеното от ищеца фактическо основание за незаконосъобразност на процесните решения се извежда от твърдението, че е допуснато процедурно нарушение при приемане на решението на Съвета на директорите, с което е свикано Общо събрание на акционерите. Позовавайки се на Решение № 36/26.05.2015 г. по т.д. № 685/2014 г., Т. К., I Т. О. на ВКС, апелативният съд е изяснил, че спазването, респ. неспазването на правилата за свикване на Общото събрание от Съвета на директорите предпоставя законосъобразността и действителността на приетите решения от Общото събрание. Съдът е счел за неоснователно релевираното в исковата молба правно твърдение за незаконосъобразност на оспорените решения на Общото събрание на акционерите, тъй като взетото от Съвета на директорите по Протокол от заседание на 03.12.2021 г. решение да се свика извънредно Общо събрание на акционерите за 12.01.2022 г. е действително. Общото събрание е свикано от компетентния дружествен орган по чл. 223 ал. 1 ТЗ; това решение е удостоверено в предвидената в нормата на чл. 239 ТЗ писмена форма и съдържа въпросите от дневния ред, включени в поканата по чл. 223, ал. 4 ТЗ. Решението за свикване на Общо събрание на акционерите е взето от Съвета на директорите при наличие на уредения в чл. 238, ал. 1 ТЗ кворум и с регламентираното в чл. 238, ал. 2 ТЗ мнозинство. Към 03.12.2021 г., когато е взето решението за свикване, като членове на Съвета на директорите в ТР са вписани 1. „А. БГ”, 2. Т. В. Т. и 3. И. М. Г.. От протокола от заседанието на Съвета на директорите от 03.12.2021 г. се изяснявало, че на заседанието са присъствали двама членове - „А. БГ”, представлявано от М. А. И., и И. М. Г., както и че тези двама членове са гласували за свикване на Общо събрание за 12.01.2022 г. При така приетите за установени правнорелевантни факти апелативният съд е заключил, че за вземане на валидно решение е било необходимо на заседанието на Съвета на директорите да присъстват поне двама от членовете (спазен е кворумът), както и тези двама членове да са гласували за свикване на Общо Събрание (налице е нужното мнозинство), поради което са изпълнени както нормативните изисквания, предписани в правната норма на чл. 238, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, така и са приложени правилата на чл. 19, ал. 4 и чл. 18, ал. 2 от Устава, които по смисъл приповтарят законовите разпоредби. Макар да е било осъществено формално нарушение на предвиденото в клаузата на чл. 19, ал. 2 от Устава изискване, според което заседанията на Съвета на директорите се свикват от председателя чрез писмена покана до членовете, получена най-малко седем дни преди датата на заседанието (с доклада по делото по чл. 374 ГПК първоинстанционният съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че членът на СД Т. Т. не е бил поканен за заседанието на СД на 03.12.2021 г.), неспазването на тези изисквания на Устава не обуславяло валидността на взетото от Съвета на директорите решение за свикване на Общо събрание – то не засягало изискванията за кворум и за мнозинството, които били налице. В този случай трябвало да намери приложение клаузата на чл. 19, ал. 4 от Устава, според която заседанието е редовно, ако присъстват поне половината от членовете, макар и единият от членовете на Съвета на директорите да не е бил поканен - дори и непоканеният член Т. Т. да бе присъствал на заседанието и да бе гласувал „против”, този факт не би осуетил приемането на решението за свикване на Общо събрание (за него положително са гласували другите двама членове). При осъществено систематично тълкуване на разпоредбите, уредени в чл. 238, ал. 1-4 ТЗ, въззивният съд е достигнал до правното съждение, че законосъобразността на решенията на Съвета на директорите е предпоставена от спазване на правилата, уреждащи както компетентността на Съвета, така и кворума и мнозинството за вземане на решенията, като нарушенията на останалите правила за дейността на Съвета на директорите не водят до незаконосъобразност на неговото решение. Съдът е приел, че неуведомяването на единия от членовете на Съвета на директорите за заседанието на 03.12.2021 г. не е накърнило правата на ищеца като акционер, произтичащи от членственото правоотношение - всеки акционер притежава гарантирано от закона право да участва и гласува на Общо събрание на акционерите, но извън съдържанието на членственото правоотношение е правото му да участва в работата на Съвета на директорите. В този смисъл, дори ищецът да бе член на Съвета на директорите, фактът, че не е бил поканен на заседанието на 03.12.2021 г., не би представлявало нарушение на някое от неговите членствени права. Като краен резултат въззивният съд е счел, че решението на Съвета на директорите от 03.12.2021 г. за свикване на Общо събрание на акционерите представлява действителен акт на компетентния по чл. 223 ал.1 ТЗ орган на дружеството, защото е прието при спазване на предвидените в чл. 238, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, респ. в чл. 19, ал. 4 и чл. 18, ал. 2 от Устава изисквания за кворум и мнозинство. Обстоятелството, че единият от членовете на Съвета на директорите (Т. Т.) не е бил поканен за заседанието, не опорочава взетото решение – това обстоятелство не накърнява правата на ищеца по членственото му правоотношение като акционер. Обстоятелството че в представеното от касатора решение на апелативен съд, което все още не е влязло в сила, този материалноправен въпрос е бил разрешен в обратния смисъл на приетия в обжалваното пред ВКС въззивно решение, не обуславя допускането му до касационно обжалване при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На самостоятелно основание обаче материалноправният въпрос отговаря на уредената в чл. 280, ал. 1 ГПК обща процесуална предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – той е поставен абстрактно, като е от значение за изхода по настоящото дело, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните съждения на съда (съобразно тълкувателните разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК). Този правен въпрос съответства и на специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като на настоящия съдебен състав не е известна практика на ВКС, разясняваща дали поради нередовното уведомяване на член на Съвета на директорите, който не е акционер, за заседанието на Съвета на директорите на акционерното дружество, взетото решение на този орган на управление за свикване на заседание на Общото събрание на акционерите е незаконосъобразно и дали такова решение предпоставя незаконосъобразност на взетите решение на Общото събрание на акционерите. Съобразно наведените в обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК правни доводи, обосноваващи поставения материалноправен въпрос, настоящият съдебен състав – при приложение на тълкувателните разяснения по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, следва да го уточни и конкретизира при следната формулировка: „Законосъобразни ли са решенията на Общото събрание на акционерите, в случай че в заседанието на Съвета на директорите на акционерно дружество, на което е взето решение за свикване на Общото събрание на акционерите, не е участвал - поради нередовното му уведомяване, член на управителния орган, който не е акционер, макар и решението на Съвета на директорите за свикване на Общото събрание на акционерите да е взето при спазване на законовите или уговорените в Устава изисквания за кворум и мнозинство?”. Отговорът на този материалноправен въпрос от настоящия състав на ВКС би допринесъл за формиране на съдебна практика при систематичното тълкуване на правните норми, които уреждат правилата за редовно провеждане на заседания на ораните на управление, с разпоредбите, които обезпечават законосъобразността както на свикване и провеждане на Общото събрание на акционерите, така и на взетите на него от акционерите решения. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и съобразно обжалваемия материален интерес касаторът трябва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лв. Воден от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд