Определение № 319 от 22.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5547/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Х. Н., чрез адв. Н. Ц., срещу решение № 96/15.06.2015 год. на Варненски апелативен съд, постановено по възз. гр.д. № 157/2015 год., с което е обезсилено решение № 118/09.07.14г., поправено с решение № 148/12.09.14г. и допълнено с решение № 12/27.01.15г., постановени по гр.д. № 34/14г. на Окръжен съд-Силистра, в частта, с която са били отхвърлени искове на В. Х. Н. по отношение на [фирма], за обявяване за нищожна едностранна сделка, обективирана в пълномощно с рег. № 4515/09.04.09г. на нотариус Р. Т., с която В. Х. Н. упълномощава Г. В. Н. с правата, предмет на съдържанието на това пълномощно, поради липса на форма, липса на представителна власт и противоречие със закона; обезсилено е решение № 118/09.07.14г., поправено с решение № 148/12.09.14г. и допълнено с решение № 12/27.01.15г., постановени по гр.д. № 34/14г. на Окръжен съд-Силистра, в частта му, с която е бил отхвърлен иск на В. Х. Н. против Г. В. Н., за обявяване за нищожна едностранна сделка, обективирана в пълномощно с рег. № 4515/09.04.09г. на нотариус Р. Т., с която В. Х. Н. упълномощава Г. В. Н. с правата, предмет на съдържанието на това пълномощно, поради липса на представителна власт и противоречие на закона; потвърдено е решение № 118/09.07.14г., поправено с решение № 148/12.09.14г. и допълнено с решение № 12/27.01.15г., постановени по гр.д. № 34/14г. на Окръжен съд-Силистра, в частта му, с която са отхвърлени исковете на В. Х. Н. против Г. В. Н., за обявяване за нищожна едностранна сделка, обективирана в пълномощно с рег. № 4515/09.04.09г. на нотариус Р. Т., с която В. Х. Н. упълномощава Г. В. Н. с правата, предмет на съдържанието на това пълномощно, поради липса на форма, на основание чл. 26, ал. 2, вр. чл. 44 от ЗЗД; потвърдено е решение № 118/09.07.14г., поправено с решение № 148/12.09.14г. и допълнено с решение № 12/27.01.15г., постановени по гр.д. № 34/14г. на Окръжен съд-Силистра, в частите му, с които са отхвърлени исковете на В. Х. Н. за прогласяване нищожността /за прогласяване относителната недействителност/ на сделките, сключени на 12.05.09 г. между нея и Г. В. Н., от една страна, и [фирма], от друга страна, с които Г. В. Н. лично и като пълномощник на В. Х. Н. продава на [фирма], представлявано от Г. В. Н. следните имоти, находящи се в землището на [населено място], [община]: 1/ НИВА с площ от 7.294 дка, находяща се в местността "Н. М.", съставляваща поземлен имот № 028034, 2/ НИВА с площ от 25.012 дка, находяща местността "З. К.", представляваща поземлен имот №07018, 3/ НИВА с площ от 18.647 дка, находяща се в местността "Н. М.", съставляваща поземлен имот 28031 4/ НИВА с площ от 5.001 дка, находяща се в местността „Ч.", съставляваща поземлен имот №024008, обективирани в НА за покупко-продажба № 36/12.05.09г. на нотариус Р. Т., с рег. № 105 в регистъра на НК; за прогласяване нищожността /за прогласяване относителната недействителност/ на сделките, сключени на 29.04.09г. между В. Х. Н. и Г. В. Н., от една страна, и [фирма], от друга страна, за продажба на недвижимите имоти, обективирани в НА за покупко –продажба на недвижим имот № 179/29.04.09г. на нотариус Р. Т., с рег. № 105 в регистъра на НК; за прогласяване нищожността /за прогласяване относителната недействителност/ на сделките, сключени на 29.04.09г. между В. Х. Н. и Г. В. Н., от една страна, и [фирма] [населено място], от друга страна, за продажба на недвижимите имоти, обективирани в НА за покупко –продажба на недвижим имот № 178/29.04.09г. на нотариус Р. Т., с рег. № 105 в регистъра на НК; за прогласяване нищожността /за прогласяване относителната недействителност/ на сделките, сключени на 29.04.09 г. между В. Х. Н. и Г. В. Н., от една страна, и [фирма], от друга страна, за продажба на недвижимите имоти, обективирани в НА за покупко –продажба на недвижим имот № 177/29.04.09г. на нотариус Р. Т., с рег. № 105 в регистъра на НК; за прогласяване нищожността /за прогласяване относителната недействителност/ на сделките, сключени на 29.04.09г. между В. Х. Н. и Г. В. Н., от една страна и [фирма], от друга страна, за продажба на недвижимите имоти, обективирани в НА за покупко – продажба на недвижим имот № 180/29.04.09г. на нотариус Р. Т., поради липса на форма на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, поради противоречие на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и поради липса на представителна власт на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД; отменено е решение № 118/09.07.14г., поправено с решение № 148/12.09.14г. и допълнено с решение № 12/27.01.15г., постановени по гр.д. № 34/14г. на Окръжен съд-Силистра, в частта му, с които са обявени за недействителни по отношение на В. Х. Н. сделките, сключени на 12.05.09 г. между нея и Г. В. Н., от една страна и [фирма], от друга страна, с които Г. В. Н. лично и като пълномощник на В. Х. Н. продава на [фирма], представлявано от Г. В. Н., следните имоти, находящи се в землището на [населено място]: 1/ лозе с площ от 1 дка, находящо се в м. К., съставляващо имот № 142013, 2/ лозе с площ от 2,553 дка, находящо се в м. К., съставляващо имот № 142005 и 3/лозе с площ от 2,829 дка, находящо се в м. К., съставляващо имот № 142012, обективирани в НА за покупко-продажба № 35/12.05.09г. на нотариус Р. Т., с рег. № 105 в регистъра на НК, на основание чл. 42 ЗЗД - поради сключването им без представителна власт; отменено е решение № 118/09.07.14г., поправено с решение № 148/12.09.14г. и допълнено с решение № 12/27.01.15г., постановени по гр.д. № 34/14г. на Окръжен съд-Силистра, в частта му, с които са обявени за недействителни по отношение на В. Х. Н. сделките, сключени на 12.05.09г. между нея и Г. В. Н., от една страна и [фирма], от друга страна, с които Г. В. Н., лично и като пълномощник на В. Х. Н. продава на [фирма], представлявано от Г. В. Н., следните имоти, находящи се в землището на [населено място], [община]: 1/ НИВА с площ от 4.999 дка, находяща се в местността "Ч.", съставляваща поземлен имот № 024007; 2/ НИВА с площ от 24.693 дка, находяща се в местността "Н. М.", съставляваща поземлен имот № 028035; 3/ НИВА с площ от 11.999 дка, находяща се в местността "Л.", съставляваща поземлен имот № 050006; 4/ НИВА с площ от 14.999 дка, находяща се в местността "З. К.", съставляваща поземлен имот № 08030; 5/ НИВА с площ от 11.702 дка, находяща се в местността "В. К.", съставляваща поземлен имот № 010019; и 6/ НИВА с площ от 9.003 дка, находяща се в местността "Н. Л.", съставляваща поземлен имот № 045006, обективирани в НА за покупко-продажба № 36/12.05.09г. на нотариус Р. Т., с рег. № 105 в регистъра на НК, на основание чл. 42 ЗЗД - поради сключването им без представителна власт, като вместо него са отхвърлени исковете на В.Х. Н. за прогласяване нищожността /за обявяване относителна недействителност/ на сделката, сключена на 12.05.09г. между нея и Г. В. Н., от една страна и [фирма], от друга страна, с която Г. В. Н. лично и като пълномощник на В. Х. Н. продава на [фирма], представлявано от Г. В. Н., следните имоти, находящи се в землището на [населено място]: 1/. лозе с площ от 1 дка, находящо се в м. К., съставляващо имот № 142013, 2/лозе с площ от 2,553 дка, находящо се в м. К., съставляващо имот № 142005 и 3/ лозе с площ от 2,829 дка, находящо се в м. К., съставляващо имот № 142012, обективирана в НА за покупко-продажба № 35/12.05.09г. на нотариус Р. Т., с рег. № 105, поради липса на форма и противоречие на закона и на основание чл. 42 ЗЗД - поради сключването й без представителна власт; отхвърлени са исковете на В. Х. Н. за прогласяване нищожността /за обявяване относителна недействителност/ на сделката, сключена на 12.05.09г. между нея и Г. В. Н., от една страна, и [фирма], от друга страна, с която Г. В. Н. лично и като пълномощник на В. Х. Н. продава на [фирма], представлявано от Г. В. Н., следните имоти, находящи се в землището на [населено място], [община]: 1/ НИВА с площ от 4.999 дка, находяща се в местността "Ч.", съставляваща поземлен имот № 024007; 2/ НИВА с площ от 24.693 дка, находяща се в местността "Н. М.", съставляваща поземлен имот № 028035; 3/ НИВА с площ от 11.999 дка, находяща се в местността "Л.", съставляваща поземлен имот № 050006; 4/НИВА с площ от 14.999 дка, находяща се в местността "З. К.", съставляваща поземлен имот № 08030; 5/ НИВА с площ от 11.702 дка, находяща се в местността "В. К.", съставляваща поземлен имот № 010019 и 6/ НИВА с площ от 9.003 дка, находяща се в местността "Н. Л.", шеста категория, съставляваща поземлен имот № 045006, обективирани в НА за покупко-продажба № 36/12.05.09г. на нотариус Р. Т., поради липса на форма и противоречие на закона и на основание чл. 42 ЗЗД - поради сключването й без представителна власт и В. Х. Н. е осъдена да заплати на Г. В. Н. и [фирма] сторените разноски. В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение,поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.Претендират се разноски. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване се сочат всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ „Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя“; 2/ „Трябва ли пълномощното, с което ищцата по делото е представлявана от съпруга си за разпореждане с недвижимите им имоти в СИО и трансформацията на същите на последния с покупко-продажба, да обективира като изрично и отделно волеизявление в предписаната от закона форма, волеизявлението за договаряне сам със себе си, съгласно изрично предписание по см. чл. 38, ал. 1 ЗЗД“, 3/ „Какъв е характерът на договорите и действителни ли са те за случаите на конструкцията на сделка между търговското дружество, представлявано от управителя и самия управител в качеството на ФЛ, за който не важат изключенията за общата забрана – чл. 38, ал. 1 ЗЗД и за който частен случай не се отнася питането по ТР № 3/2013 г. от 15.11.2013 г.“. Във връзка с въпроса, поставен в т. 3, са посочени решение № 140/30.05.2011 г. по гр.д. № 1075/2010 г. по описа ВКС, III г.о., решение № 367/13.07.2010 г. по гр.д. № 869/2009 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 48/17.02.2011 г. по гр.д. № 613/2010 г. по описа на ВКС, II г.о. Постъпил е отговор на касационната жалба от ответниците по касация – [фирма] и Г. В. Н., чрез адв. И. Д., в който се излагат съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по подадената жалбата, а по същество е неоснователна. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Варненски апелативен съд е сезиран с въззивни жалби и от двете страни да се произнесе по законосъобразността на първоинстанционното решение № 118/09.07.2014 г., поправено с решение № 148/12.09.2014 г. и допълнено с решение № 12/27.01.2015 г., постановено по гр.д. № 34/2014 г. на Окръжен съд- Силистра. Съдът е посочил, че В. Х. Н. е предявила против бившия си съпруг Г. В. Н. обективно кумулативно съединени искове: за прогласяване нищожността на едностранна сделка, обективирана в пълномощно рег. № 4515/2009 г. поради липса на форма на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, както и за прогласяване нищожността на сключените между В. Х. Н. и Г. В. Н. /действащ като пълномощник на бившата си съпруга по силата на горепосоченото пълномощно/ – като продавачи и [фирма] – като купувач договори, обективирани в нотариални актове № 177-180 от 29.04.2009 г. и в нотариални актове № 35-36 от 12.05.2009 г., на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД поради противоречие на забраната да се договоря сам със себе си – чл. 38, ал. 1 ЗЗД и на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на форма. Съдът е взел предвид, че страната е участвала лично в четири от сделките и по отношение на тях/НА № 177, 178, 179 и 180/ претендира да са сключени в противоречие на ограничението по чл. 38, ал. 1 ЗЗД отнесени към органното представителство на Е. – купувач, а за останалите две сделки /НА 35 и 36/ претендира нарушение на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, отнесено към пълномощното на В. Х. Н.. Прието е, че страни по предявения иск за прогласяване на нищожността на пълномощното с рег. № 4515/09.04.2009 г. са пълномощника и упълномощителя,поради което първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска по отношение на купувача по прехвърлителните сделки [фирма] е недопустимо.Отделно съдът е приел, че не е предявяван иск за прогласяване нищожността на пълномощното на основание „липса на представителна власт“ и „противоречие на закона“, поради което първоинстанционното решение е недопустимо и в тази част. Варненски апелативен съд е потвърдил извода за неоснователност на иска за обявяване на нищожност на пълномощно с рег. № 1515/09.04.2009 г. Възприел е, че е достатъчно упълномощителката В. Х. Н. да е упълномощила Г. В. Н. възмездно да се разпореди с имоти, притежавани в СИО от двамата бивши съпрузи, описани по местонахождението им. Отделно е посочил, че законът не изисква в съдържанието на упълномощителната сделка да е упоменато, че пълномощникът има правото да договаря сам със себе си, тъй като разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД не е изискване към съдържанието на пълномощното, а е относима към действията по упражняване на представителната власт. В тази връзка съдът е приел, че исковете по чл. 42, ал. 2 ЗЗД по отношение на договорите, за които се твърди да са сключени без представителна власт / НА № 35-36/12.05.2009 г./ са неоснователни. По отношение на имотите, описани в т. 1, 2, 3 и НА № 36/12.05.2009 г., както и нивите, описани в т. 12, 13, 14 и 15 НА № 180/29.04.2009 г., съдът е приел за недоказано да са съпружеска имуществена общност, напротив установил е, че същите са били индивидуална собственост на Г. В. Н.. Поради това съдът е счел за ирелевантно евентуалното опорочаване на волята на В. Х. Н. по отношение на разпореждането с тях. По отношение на останалите сделки на разпореждане с имоти, извън гореописаните пунктове, съдът е приел, че същите са действителни. Взел е предвид, че упълномощителната сделка от 09.04.2009 г. е валидна,поради което договорите не са нищожни поради липсва на форма. Не е налице и нищожност на договорите поради противоречие на закона – нарушение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Съдът изрично е посочил, че осъществяваното от Г. В. Н. представителство на [фирма] е органно, а проявата на действията на органа към трети лица е проява на самото ЮЛ. Ето защо органното представителство не включва упълномощаване, а действията на органния представител не представляват същинско представителство по смисъла на ЗЗД. Съдът е достигнал до извода, че при упражняване на представителните си правомощия като пълномощник на В. Х. Н., Г. В. Н. не е осъществил договаряне сам със себе си, а с ЮЛ – [фирма] – купувач. Посочил е, че не е налице и хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, когато се сключва договор между едноличния собственик на капитала на едно дружество и самото дружество, когато то се представлява от него. Съдът се е произнесъл и във връзка с липсата на необходимост за изрично упълномощаване на едноличния собственик на капитала, когато той е и органен представител на ЮЛ, с обем от правомощия за придобиване на недвижими имоти. Въз основа на гореизложеното е приел, че договорите, в които В. Х. Н. е участвала лично не са опорочени от липса на представителна власт по отношение на законния представител на продавача,поради което предявените искове за прогласяване на нищожност на едностранната сделка –упълномощаване и нищожността на процесните договори са неоснователни. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Преди да се произнесе по наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване, касационният съд следва да се произнесе по наведения от касатора довод за недопустимост на обжалваното решение. В касационната жалба не са изложени никакви конкретни съображения, свързани с оплакването за недопустимост.Следва да бъде посочено,че ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. В случая обжалваното въззивно решение е постановено след като съдът е съобразил заявения петитум по обективно кумулативно съединените искове от страна на ищцата В. Х. Н. и произнасянето по същество в решението на първоинстанционния съд,както и след извършена проверка за допустимост и правилност на обжалваното решение. Съобразно гореизложеното обжалваното въззивно решение не е недопустимо. По формулираните въпроси като основание за допускане на касационно обжалване: Първият формулиран въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд относно валидността на упълномощителната сделка, респективно относно действителността на сключените договори, в които ищцата е представлявана от бившия си съпруг по силата на оспореното пълномощно. Не са налице обаче претендираните специални основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, доколкото с Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни указания за тълкуването на закона по отношение на изискуемото съдържание на пълномощното. Съгласно т. 1 от цитираното тълкувателно решение за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена /стойност/ и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Вторият въпрос също отговаря на изискванията за общо основание, доколкото се отнася до формирания от съда извод относно действителността на оспорваните сделки. Жалбоподателката поддържа становището си, че е налице нарушение на забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД, поради това, че Г. В. Н. с действията си – извършени като неин представител е договарял сам със себе си, тъй като същият е действал и като законен представител на [фирма] – купувач по сключените сделки. Касаторът нито е посочил, нито е обосновал наличието на специална предпоставка за допускане до касационно обжалване, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че в теорията и съдебната практика не се спори относно самостоятелността на субекта – юридическо лице, в случая търговско дружество,като органното представителство на ЮЛ не включва упълномощаване. Външно изразената воля от органния представител спрямо третите лица не е същинско представителство по ЗЗД, основано на представително правоотношение, а представителна функция, част от законовата компетентност на органите на ЮЛ. Органният представител е изразител на волята на самото ЮЛ,а волята на ЮЛ е тази на органния представител. В този смисъл са и мотивите и разрешението, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС - към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Общите постановки по отношение характера на органното представителсто са напълно относими към конкретния случай, макар и той да се отнася до отношения между физическо лице от една страна и юридическо лице от друга. По отношение на третия формулиран въпрос не е налице нито общата, нито специалната предоставка. Така поставен той въобще не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд и не е обусловил решаващата му воля. Въпреки това по отношение на него важи изцяло посоченото по-горе по отношение на органното представителство на юридически лица. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците по касация [фирма] и Г. В. Н. се дължат надлежно удостоверените и направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 /хиляда/ лева,съгласно т. 1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.