Определение № 229 от 08.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2518/2013 г.

Производство по чл. 250, ал. 1 ГПК и чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 288 ГПК. С определение № 804 от 25.06.2013 г. по гр.д. № 2518/2013 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, в производство по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 4 от 02.01.2013 г., постановено по в.гр.д. № 533/2012 г. на Софийския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 353/14.02.2013 г. на М. Г. К. от [населено място], като последната е осъдена да заплати направените от ответника по жалбата [фирма] разноски за касационното производство в размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение. С молба вх. № 7213 от 25.07.2013 г. касаторката М. Г. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. К. от АК-С., иска допълване на горепосоченото определение по чл. 288 ГПК на основание чл. 250, ал. 1 ГПК, както и изменението му в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК. В молбата се твърди, че съдът не се е произнесъл по допустимостта на съединения иск по чл. 74 КТ, поради което моли определението по чл. 288 ГПК да бъде допълнено в този смисъл, както и то да бъде изменено в частта му за разноските с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК като същите бъдат намалени до размер от 150 лв., тъй като се касае до трудов спор. Ответникът по молбата за допълване и изменение в частта за разноските на определение по чл. 288 ГПК [фирма], чрез пълномощника си адв. М. П. от АК-П., в писмен отговор по чл. 250, ал. 2 и чл. 248, ал. 2 ГПК изразява становище за нейната недопустимост като подадена извън срока по чл. 250, ал. 1 и чл. 248, ал. 1 ГПК, както и за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид становищата на страните по молбата за допълване и изменение в частта за разноските на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение на ВКС и като провери данните по делото, констатира следното: Молбата по чл. 250, ал. 1 ГПК и чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване и изменение в частта за разноските на постановеното по делото по реда на чл. 288 ГПК определение на ВКС, е редовна като подадена в срок. Определение № 804 по гр.д. № 2518/2013 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, е постановено на 25.06.2013 г., а молбата е подадена на 25.07.2013 г., т.е. в едномесечния срок по чл. 250, ал. 1 и чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество молбата по чл. 250, ал. 1 ГПК за допълване на определението по чл. 288 ГПК е неоснователна по следните съображения: В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК на въззивното решение, касаторката е посочила решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото правни въпроси от материално и процесуално естество, част от които е и този за приложението на чл. 74 КТ, вр. с чл. 70, ал. 5 КТ, които са били предмет на обсъждане в определението по чл. 288 ГПК и за които касационният съд е приел, че са решени от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, поради което не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, така както изисква чл. 280, ал. 1 ГПК. В този смисъл поставеният в молбата за допълване процесуалноправен въпрос за допустимостта на предявения иск по чл. 74 КТ, съединен с тези за отмяна на незаконното уволнение по чл. 344, ал. 1 КТ, не се явява обуславящ извода във въззивното решение за неоснователност на предявените искове, така както е приел съдът в определението си по чл. 288 ГПК, поради което не е налице хипотезата за допълването му по чл. 250, ал. 1 ГПК. С постановеното определение по чл. 288 ГПК съдът се е произнесъл по наведените от касаторката основания за допускане на касационното обжалване, служебно не е констатирал недопустимост на въззивното решение, като е приел, че изложението не съдържа основания за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК. При тези данни, настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. счита, че не е налице непълнота на определението по чл. 288 ГПК, която да бъде отстранена по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК. Молбата за допълване на определението е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на касационното определение в частта му за разноските, е основателна. С определението по чл. 288 ГПК на ответника по касационната жалба са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора на касационната жалба в размер на 800 лв. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може по искане на насрещната страна да намали заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничено от минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата, който в ал. 2 предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредба на Висшия адвокатски съвет. Тъй като спорът е трудов за отмяна на незаконно уволнение, възнаграждението се определя по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС и възлиза на не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ – в случая за 2011 г. този размер възлиза на 270 лв. Съдът след преценка на правната и фактическа сложност на конкретния трудов спор, намира, че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат за изготвяне на отговор на касационната жалба е прекомерно съобразно сложността на делото и следва да се присъди в по-нисък размер от 270 лв., в какъвто смисъл се измени постановеното определение по чл. 288 ГПК в частта му за разноските. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,