Определение № 5202 от 28.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4021/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „И. Ф.“ Е., чрез юрк. А. Г., срещу определение № 481 от 25.06.2026 г. по в. ч. гр. д. № 347/2026 г. на Окръжен съд – Враца, с което е потвърдено определение № 296 от 28.04.2026 г., постановено по гр. д. № 677/2026 г. на Районен съд – Бяла Слатина. С последното съдът е върнал като недопустима исковата молба на „И. Ф.“ Е. срещу Районен съд – Враца за осъждане на ответника на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД да заплати сумата от 504,72 евро, включваща разноски, държавна такса и депозит за вещо лице, както и сумата от 230,08 евро – адвокатско възнаграждение, претендирани под формата вреди, настъпили след неправилно прилагане на задължителната съдебна практика на СЕС по ч. гр. д. № 308/2025 г. на Районен съд – Враца. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК при твърдения, че съдът се е отклонил от практиката, формирана с определение № 4406/2022 г. по ч. гр. д. № 4239/2022 г. на ВКС и цитираните в него решения на СЕС по дело С-173/03 и решение на СЕС по дело С-168/15, както и че преграждащият акт е постановен в нарушение на общия принцип на чл. 45 ЗЗД да не се вреди другиму. Не поставя правни въпроси. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе, намери следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и от легитимна страна, но е насочена срещу акт, изключен от касационен контрол. Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК изключва от касационно обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В настоящия случай предмет на предявените от „И. Ф.“ Е. искове са парични вземания съответно за 504,72 евро и 230,08 евро. Затова въззивното определение не подлежи на касационно обжалване с частна жалба, тъй като решението по тези искове с цена до 5000 лева не би подлежало на касационен контрол. По изложените съображения частната касационна жалба се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,