Определение № 7 от 10.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2697/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Еврокапитал-България” ЕАД /н./, [населено място] срещу разпореждане № 261 от 18.08.2022 г. по в. т. д. № 25/2022 г. на Бургаски апелативен съд, с което, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, е върната подадената от дружеството касационна жалба срещу постановеното по същото дело решение № 53 от 20.06.2022 г. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното разпореждане като неправилно. Изразява несъгласие с извода, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на всеки от предявените 12 иска е под установения за търговските дела праг от 20 000 лв. Твърди, че в случая се касае за един иск с цена 55 753.41 лв., доколкото съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК размерът на цената на иска по искове за парични вземания се определя от размера на търсената сума. Освен това, според частния жалбоподател, претенциите на ищеца произтичат от един и същ юридически факт – неоснователно обогатяване, който се регулира от нормите на гражданското право и следователно, съгласно указанията в Тълкувателно решение № 3/2019 от 23.02.2022 г., делото е гражданско и прагът за достъп до касационен контрол е 5000 лв. Ответникът по частната жалба – „Петрол” АД, [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 18.11.2022 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да върне подадената от „Еврокапитал-България” ЕАД /н./, [населено място] касационна жалба, въззивният съд е приел, че постановеното от него решение № 53 от 20.06.2022 г. по в. т. д. № 25/2022 г. не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на всеки от предявените 12 иска не превишава 20 000 лв. и е основан на различно материалноправно основание и фактически състав. Разпореждането е правилно. Извършената от въззивния състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 3 ГПК. Правилно решаващият състав е счел, че са предявени 12 отделни иска, като цената на всеки от тях е под установения в закона минимален размер за търговските дела. Не може да бъде споделено становището на частния жалбоподател, аргументирано с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, че се касае за един иск с цена 55 753.41 лв. Нормата на чл. 69, ал. 1 установява правилото за определяне размера на цената на различните видове искове, като по отношение на исковете за парични вземания е предвидено, че размерът на цената на иска е търсената сума (т. 1). От тази норма обаче не може да бъде направен извод, че при съединяване на искове, какъвто е настоящият случай, размерът на цената на иска се формира от сбора на всички търсени суми. Напълно произволно в тази връзка е твърдението в частната жалба, че самият ищец е посочил в исковата молба като цена на иска сумата 55 753.41 лв. Видно от петитума на същата, ищецът „Петрол“ АД е отправил искане до съда да бъде установено съществуването на дванадесет вземания към ответника, за конкретно посочени суми до 20 000 лв., сборът от които възлиза общо на 55 753.41 лв., т. е. касае се за предявени обективно съединени искове с цена на всеки от тях под 20 000 лв., а не за един иск с цена 55 753.41 лв. Неоснователно се поддържа от частния жалбоподател и, че искът е един, тъй като „претенцията на ищеца произтича от един и същ юридически факт – неоснователно обогатяване“. Доколкото процесните вземания на ищеца са породени от различни правоотношения между страните, претенциите за тях имат различно правно основание и са предмет на отделни искове. На последно място, не може да бъде споделено и становището, че настоящото дело е гражданско, а не търговско дело, поради което минималният размер на цената на иска за достъп до касационно обжалване е 5000 лв., а не 20 000 лв. Търговският характер на делото в случая произтича от това, че същото има за предмет предявени от кредитор положителни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ. Съгласно чл. 365, т. 4 ГПК, тези искове се разглеждат по реда на търговските спорове, от което и в съответствие с указанията в Тълкувателно решение № 3/2019 от 23.02.2022 г. на ОСГТК на ВКС следва категоричният извод, че делото е търговско. С оглед изложените съображения, обжалваното разпореждане е правилно. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение