Определение № 8 от 07.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4564/2018 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 19552 от 20.09.2018 г. по в. ч. гр. д. № 5372/2018 г. на Софийски градски съд е потвърдено определение № 314281 от 16.01.2018 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по гр. д. № 59586/2016 г. и делото е изпратено по подсъдност на Пернишки районен съд. Частна касационна жалба вх. № 126352 от 03.10.2018 г. против въззивното определение на Софийски градски съд е постъпила от И. А. К. от [населено място]. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт. Поддържа се, че определението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите (след уточнението им в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС): как следва да се определя местната подсъдност по иск за обезщетение за вреди от неправилно експертно заключение – по местоизготвяне на експертизата или по местоузнаване на съдържанието ѝ; възможно ли е основание за разглеждане на делото от съда по постоянен адрес на ищеца, когато той се явява икономически по-слабата страна. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че частната касационна жалба е недопустима. Производството по гр. д. № 59586/2016 г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба на И. А. К. от [населено място] против Д. Г. А. от [населено място], с която е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата от 500 евро, съставляващи обезщетение за вреди от изготвена от нея „неточна и неправилна медицинска експертиза“ по гр. д. № 730/2015 г. по описа на Пернишки окръжен съд. С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответницата е направила възражение за местна подсъдност на делото на основание чл. 105 ГПК. Софийски районен съд е приел, че това възражение е своевременно направено и основателно, поради което с определение № 314281 от 16.01.2018 г. е прекратил производството по гр. д. № 59586/2016 г. и е изпратил делото по подсъдност на Пернишки районен съд. Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 19552 от 20.09.2018 г. по в. ч. гр. д. № 5372/2018 г. на Софийски градски съд. Въззивният съд е приел, че възражението за местна неподсъдност е направено в законоустановения срок по чл. 119, ал. 3 ГПК, като в случая правният спор е възникнал във връзка с извършени от ответницата действия на територията на [населено място], които ищецът счита, че съставят деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поради което Пернишки районен съд е местно компетентен както на основание чл. 105 ГПК, така и на основание чл. 115, ал. 1 ГПК. Съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховният касационен съд намира, че обжалваното определение е изключено от касационен контрол и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК вр. с чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивните решения, постановени по искове с цена до 5000 лева не подлежат на касационно обжалване. Цената на иска по гр. д. № 59586/2016 г. на Софийски районен съд е 500 евро или в равностойност 977,91 български лева – цена на иска под установения в закона минимум от 5000 лева, поради което определението не подлежи на касационно обжалване. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение