Определение № 484 от 19.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4385/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Ж. А. Ш., чрез адв. Н. С. срещу решение № 991/05.08.2019 г. по в.гр.дело № 969/2019 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 1131/18.03.2019 г. по гр.дело № 7697/2018 г. на Варненския районен съд в частите, с които са уважени предявените от ищцата Ж. А. Ш. частични искове с правно основание чл.49, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като е осъдена [община] да заплати сумите: над сумата 4076.50 лв. до 10000 лв. по частично предявения иск от общото вземане в размер на 39250 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди и включващо обезщетение в размер на 32000 лв. равностойност на погинал недвижим имот на ищцата еднофамилна жилищна сграда с идентификатор /№/, разположен в ПИ с идентификатор /№/ и с административен адрес [населено място], [улица], със застроена площ от 32 кв.м., а също и погинали движими вещи, намиращи се в посочения имот общо в размер на 7250 лв., погинали вследствие бездействието на ответника за поддържане на дере, находящо се в [населено място],[жк]по протежението на [улица]и [улица], ведно със законната лихва върху главницата от 22.05.2018 г. до окончателното изплащане, за разликата над 1623.96 лв. до 3 984.41 лв. обезщетение за забавено изпълнение върху присъдената по частичния иск главница за обезщетение за имуществени вреди от 4076.50 лв., като присъденото обезщетение за забава е част от предявения частичен иск за обезщетение за забава с общ размер на 15 638.02 лв. върху главницата от 39 250 лв. за периода от 20.06.2014 г. до 22.05.2018 г., за разликата над 3500 лв. до 7000 лв. по частично предявения иск, като част от вземането от общо 20 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.05.2018 г. до окончателното изплащане, за разликата над 1394.48 лв. до 2789.09 лв. обезщетение за забавено плащане върху присъдената по частичния иск главница за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 лв., което е част от частичния иск за обезщетение за забава с общ размер на 7968.42 лв. върху главницата от 20000 лв. за периода от 20.06.2014 г. до 22.05.2018 г. Вместо отменената част са отхвърлени предявените искове от Ж. Ш. против [община] както следва: за сумата над 4076.50 лв. до 10 000 лв. обезщетение за имуществени вреди, включващ равностойност на погиналата къща в размер на 8 153 лв. и погиналите движими вещи в размер на 1847 лв., като част от общо вземане от 39 250 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди и включващо обезщетение в размер на 32000 лв. равностойност на погинал недвижим имот на ищцата –еднофамилна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] със застроена площ от 32 кв.м. и погинали движими вещи в общ размер на 7250 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 22.05.2018 г. до окончателното изплащане, обезщетение за забавено изпълнение над сумата 1623.96 лв. до 3984.41 лв. по частичния иск, който е част от общо претендирана сума за мораторна лихва в размер на 15638.02 лв. върху главницата от 39250 лв. за периода от 20.06.2014 г. до 22.05.2018 г., неимуществени вреди за разликата над 3500 лв. до 7000 лв. по частично предявения иск, претендирани като част от вземането общо от 20000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 22.05.2018 г. до окончателното изплащане, обезщетение за забавено изпълнение за разликата над 1394.48 лв. до 2789.09 лв. по частичния иск, който е част от общо претендирана сума за мораторна лихва в размер на 7968.42 лв. върху главницата от 20 000 лв. за периода от 20.06.2014 г. до 22.05.2018 г. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което предявените искове като частични се уважат в пълен размер. В изложението са формулирани въпросите:1. Следва ли във всеки конкретен случай при отчитане на съпричиняване от пострадалия да се установи пряка причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат и дали с поведението си пострадалият е допринесъл или е спомогнал за увреждането, решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС, 2. Може ли съдът да определи размер на приноса на пострадалия при възражение за съпричиняване на вредоносния резултат без да извърши преценка на конкретните установени при условията на пълно и главно доказване действия, с които той е допринесъл за настъпилата вреда – създали са условия или са я улеснили, решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС, както и в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са т.решение № 1/2014 г. по т.дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, ППВС № 17/18.11.1963 г., решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. Ответникът по касационната жалба [община], чрез гл.юрисконсулт С. Н. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. От фактическа страна е прието за установено, че с констативен нотариален акт № 163/19.12.2011 г. ищцата Ж. Ш. е призната за собственик на основание давностно владение на недвижим имот, построен без строително разрешение и книжа - жилищна сграда с идентификатор /№/, построена в ПИ /№/ с адм.адрес [населено място], [улица] на един етаж със застроена площ от 32 кв.м. Сградата е нанесена в Кадастралната карта, одобрена със заповед от 2008 г. Съдът е приел за безспорно между страните, че постройката е била изградена без строително разрешение. Посочено е за безспорно и ноторно известния факт на събитията, случили се през нощта на 19-ти срещу 20-ти юни 2014 г. в района на[жк], [населено място] – резултат на проливен дъжд наводнение. Прието е за безспорно между страните, че в резултат на природното бедствие къщата на ищцата е погинала и понастоящем не съществува. Съдът е възприел изслушаната по делото пред първоинстанционния съд комплексна геодезическа, хидротехническа и строителнотехническа експертиза. Възоснова на посочената експертиза е прието, че процесното дере е съществувало и е било нанесено във всички предходни планове на района – още с КП от 1935 г., без да има отразяване за коригирани участъци. Ширината на дерето не е постоянна, като на места достига до 25 м.. Дълбочината му не се нанася в картния материал. По-голяма част от дерето била отразена за озеленяване. По действащата КК от 2008 г. процесното дере е отразено с идентификатор /№/, с отбелязан начин на трайно ползване-отводнителен канал и собственост – общинска публична.За същото няма съставен АОС. Приел е, че според заключението на цитираната експертиза в района на[жк]се събират водите от два малки водосбора, които ограждат квартала: дере № 1/процесното/ с водосборна площ от 3.555 кв.км при среден наклон от 9% и дере № 2 с водосборна площ от 4.767 кв.км. при среден наклон от 11.6 %. Посочено е, че дължината на дере № 1 в извън урбанизираната горска част е 1735м и 1280м - в урбанизираната територия, посочено в т.21 от СТЕ. Водопроводимостта в горската част била намалена от дървета и храстова растителност, а в границите на военното поделение били построени две сгради в най-тясната част, които също намалявали проводимостта на дерето. Прието е, че според данните от НИХМ към БАН за периода от 8.00ч на 19.06.2014г до 8.00ч на 20.06.2014г. във В. бил измерен валеж от 74,3л/кв.м., като само за периода от 17:00ч до 20:00ч валежът бил 29,3л/кв.м. Съдът е приел, че в дните преди наводнението имало регистрирани валежи на 15.06.2014г, 16.06.2014г. и 17.06.2014г, в резултат на които повърхностният слой бил овлажнен. Последвалите валежи на 18.06.2014г и 19.06.2014г и тяхната голяма интензивност в определени часове допринесли за бързото формиране на големи количества водни маси и отнасяне на повърхностния почвен слой. В резултат се получило отнасяне на част от растителната повърхност и се образували кални наноси от пясък и глина. Наводнението било от типа на така наречените поройни наводнения, които се формирали много бързо и в резултат на интензивни валежи, които падат на много малка територия за много кратко време. На 19.06.2014г. през дере № 1 преминали 112,555куб.м./сек, което показвало наличие на приливна вълна. Тя се е образувала в горната част на дерето – завирване на 3 места от свлечени земни маси, паднали дървета и храсти. След преливане на тези прегради се е получила водно-кална маса с височина 2м. Посочено е, че вещите лица са пояснили, че на непочистеното и застроено дере не е възможно да бъде определена проводимостта, но валежните количества не са надвишавали оразмерителните по норматив, съгласно данните от НИХМ към БАН. Намалена е била пропускателна способност поради застрояването в дерето и на изхода му. Прието е, че над ромската махала на[жк]се намира гората, която е водосборната зона за района. Дъждовната вода се стичала в Т. д., широко в горната си част повече от 20м, а при навлизането си в квартала рязко се стеснявало. Съдът е приел, че точно преди мястото, където се намирала къщата на ищцата Ж. Ш., над дерето имало мостово съоръжение - плочест водосток с размери 2.5м/2.0м. и проводимост 5.18 куб.м./сек., което като част от [улица]е свързвало [улица]с [улица], а върху него бил построен фризьорски салон. Нормативно водостокът следвало да бъде оразмерен за 15куб.м. и проверен за пропускане на 21 куб.м./сек. При [улица]на дерето имало тръбен водосток от две тръби с диаметър 60 см. и проводимост 2 куб.м./сек. Съдът е посочил, че в заключението вещите лица са се позовали и на констатациите, направени и от представители на РДНСК-дерето е било 100% застроено с незаконни постройки, което ставало стена, образуваща канал по [улица], по който водата е набрала скорост и е нямало къде да оттече. Дерето в квартала, където е трябвало да служи за отводняване, е било застроено с незаконни постройки и затрупано с отпадъци. Ако е нямало това застрояване при същото количество валежи, също би преминала голяма вода и би нанесла някакви щети, но без човешки жертви. Всички жилищни постройки на [улица]от № 68 до № 50 са били построени извън границите на имотите, определени в регулацията от 1989г и с голяма плътност на застрояването. Посочено е и становището, че жертвите и материалните щети биха били значително по-малко, ако жилищните сгради не били изградени в коритото на дерето – на самия път на водата, където ударната сила на високата вълна на кално-каменния поток е била най-голяма. Прието е, че при изслушването на вещите лица в съдебно заседание същите са заявили, че причината за наводнението и образуваната приливна вълна е общокомплексна и при наличие на природен феномен – много дъжд за малко време, че според в.л.А. застрояване и почистването на дерето не били сред най-основните причини за настъпилото наводнение и причинените щети, а наличието на водосток, който подпирал потока, идващ по отгоре самото дере и се отклонил към къщата. Прииждащата вода бързо е затлачила с клони, тиня и отпадъци твърде тесния вход под моста и така дерето е преляло, образувайки вълна, която е помела къщата на ищцата. Мерките спрямо дерето трябвало да са комплексни, тъй като дори и условно да било разделено на урбанизирана и неурбанизирана част, това било едно дере. Приливната вълна образувана в неурбанизираната част, дори при почистено дере би причинила вредите. Приел е, че според заключението на вещите лица към момента на събитието жилищната сграда на ищцата е била построена в дерето и както е уточнено в с.з. 26.11.2018 г. е попадала в обхвата на дерето. Прието е, че след даване ход на устните състезания и обявяване на делото за решаване е постъпила молба от вещите лица вх.№ 79104/ 30.11.2018 г., в която са изложили, че в с.з. на 26.11.2018г, по повод поставените от адв.Н.П. въпроси, при отговарянето била допусната неточност, която можело да има значение решаването на делото. Посочили са, че към датата на събитието подземна част на Д. № 1–Западен охранителен канал-В. не съществува. Отводнителният канал с площ 2209кв.м. е публична общинска собственост достига до водостока [улица]. Същият има самостоятелен идентификатор ПИ /№/. Процесната къща се е намирала в ПИ /№/, като същият по КК на[жк]не е в обсега на дерето. Посочено е, че по повод молбата ВРС е отменил хода по същество и е насрочил разглеждането на делото в о.с.з. на 18.02.2019, като е постановил повторно изслушване на вещите лица. Същите в с.з. са заявили, че в самата експертиза нямало никаква промяна, но когато отговаряли на въпросите на адв.П., казали, че къщата се намирала в подземната част на дерето, което било невярно и неточно. Освен това, посочили, че дерето като публична общинска собственост с кадастрален номер свършва до водостока на [улица], парцелът, в който е построена къщата, имал самостоятелен номер. Въззивният съд е преценил, че с постановеното повторно изслушване на вещите лица първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение и поради това в тази част същите не следва да бъдат възприемани. За да направи извода съдът е съобразил, че по инициатива на всеки участник в процеса /каквито са страните, техните процесуални представители, а също вещите лица и свидетелите/ може да бъде поискано допълване или поправка на протокол по реда на чл.151 ГПК. Прието е, че не е имало основание за провеждане на процедурата по чл.201 ГПК, тъй като не са били налице предпоставките за това - заключението не е обосновано или възниква съмнение за неговата правилност. Посочено е, че изготвеното от вещите лица заключение е пълно и подробно, че в с.з. същите са дали допълнителни разяснения и очевидно е било възприето от съда и страните по смисъл, въпреки несъвсем коректния изказ на изложеното. Посочено е още, че поради това никоя от страните не го е оспорила, позовавайки се на неговата необективност, необоснованост, неясност или съмнение в неговата правилност. Приел е, че основание за отмяната хода по същество е подадената от самите вещи лица молба, която може да бъде предпоставка единствено за производството по чл.151 ГПК за поправка на протокол, каквото в случая не е било проведено. Изведен е извод, че изложеното от в.лице А. в с.з. на 18.02.2019 не следва да бъде кредитирано. Съдът е посочил, че дори и горното да не се възприеме то обективираните в протокола изявления са вътрешно противоречиви. Приел е, че от една страна вещото лице в молбата е посочило, че се касае за неточност, която може да има значение решаването на делото, че в с.з. е заявил, че в самата експертиза нямало никаква промяна, но при даването на устните обяснения в с.з. на 26.11.2018 изложеното от него било неточно и невярно. Въззивният съд не е възприел наведените с жалбата на ответника доводи, че това уточнение сочело на несъответствие между Кадастъра по чл.176 от Закона за водите и КК по отношение на действителното ситуиране на къщата на ищцата, която не би следвало да бъде нанесена по КК в ПИ с идентиф./№/, тъй като е била построена в Т. дере, което има свой идентиф./№/ по КК, което е било и действителното положение на терена, въпреки забраната за строителство, съгл. чл.134 т.З Закона за водите – „в крайбрежните заливаеми ивици и принадлежащите земи на водохранилищата се забранява строителство на стопански и жилищни постройки“. Приел е, че в случай, че е била допусната грешка при нанасянето на обекти в КК за това е предвиден специален ред за отстраняването й, че в рамките на производството по делото е недопустимо да бъде коментирано дали такава грешка е била допусната, след като КК е одобрена с влязла в сила заповед и е стабилен административен акт. Въззивният съд е приел, че според КК къщата на ищцата е нанесена в ПИ с идентификатор № 35, а за дерето е отреден идентификатор № 438, че двата обекта са в непосредствена близост. Посочил е, че частта от дерето, попадаща в урбанизираната територия е с дължина 1280м. Позовал се е на разпоредбата на §1 т.34 от ДР на Закона за водите, според която легалното понятие за "воден обект" е – „постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа, заедно с принадлежащите към тях земи“. Приел е, че в случая процесното Т. дере или дере № 1 може да се отнесе към този вид воден обект. Формиран е извод въз основа на приложения към заключението по СТЕ картен и снимков материал, и свидетелските показания, че дерето като геодезическо понятие и самостоятелен обект – част от земната кора е било отразено в КК с отделен номер и свършва до водостока на [улица]. Прието е, че поради съществуващата цялостна денивелация на терена в тази част на[жк]естественото продължение на дерето се явява [улица], посочена от в.лица като [улица], а на КК е обозначена като /наименование/ последната се намира извън посочени участък/. Посочено е, че според картния материал горната част на [улица]преминава успоредно по продължението на дерето от едната му страна, а от другата по протежение на дерето е горната част на [улица]. С оглед на това е изведен извод, че къщата на ищцата се е намирала в най-ниската точка на склона към [улица], непосредствено след плочестия водосток на [улица], пресичаща [улица]. Посочено е, че макар да е била разположена откъм тази страна, административният адрес на къщата се води на успоредната [улица], /№ /. Посочено е също, че за яснота и онагледяване къде се е намирала къщата и какво е разположението на улиците “Г.с.“, „П.“, „К.“ и „Г.“, въззивният съд е извършил и самостоятелна справка по публично достъпните сайтове, които не са нови доказателства, предвид, че данните за това се съдържат и в събраните по делото такива, като сайтовете са посочени подробно в решението. Приел е, че според сателитната карта понастоящем коментираната част, където се е намирала къщата на ищцата, е заравнен земен насип и, че разпечатките на хартиен носител от електронните сайтове са приложени към корицата на делото. Съдът е приел, че според заключението на в.лице по съдебно-оценителна експертиза пазарната стойност на погиналата еднофамилна жилищна сграда с идентиф/.№/ и адм.адрес [населено място], [улица] с площ от 32кв.м. към 19.06.2014г., изградена без строително разрешение е определена в размер на 9500лв. Съдът е обсъдил и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите С. М. И. и Зина А. Е.. Въз основа на приетите по делото копия от медицински документи, установяващи здравословното състояние на ищцата след инцидента и от заключенията на вещите лица по допуснатите комплексна съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза е прието за установено, че преди 19.06.2014г ищцата не е страдала от психични разстройства, както и от сериозни соматични заболявания. В резултат на преживяното на 19.06.2014г страдала от посттравматично стресово разстройство, рекурентно депресивно разстройство – умерено тежък депресивен епизод. Към момента на извършените прегледи продължава да страда от посттравматично стресово разстройство. Рекурентно депресивно разстройство–умерено тежък депресивен епизод. Прогнозата на посттравматичното стресово разстройство е лоша. Често при загуба на близки при бедствие може да продължи и цял живот. Тежката психотравма, преживяна на 19.06.2014г, е отключила изброените психически разстройства. Приел е, че хипертоничната болест не е в причинно-следствена връзка с преживения стрес на 19.06.2014г., че тя е съществувала и преди датата на инцидента, но преживяване от такъв характер можело да усложни болестта и да доведе до увеличаване на кръвното налягане, но без да определя основното заболяване и не можело да влоши състоянието. Приел е също, че увреждането на междупрешленни дискове също не е резултат от травмите от инцидента, но всяка една предходна травма би могла да се усложни или провокира при настъпилите обстоятелства. Посочено е, че ищцата приемала редовно антидепресант Золофт и медикаменти за соматичните страдания, които били различни във времето. От правна страна е прието, че според Закона за водите в редакцията му към 19.06.2014г. защитата от вредоносното въздействие на водите е оперативна и постоянна, и включва защита от наводнения – чл.137 ал.1 т.1 и чл.138 ал.1 ЗВ. Прието е също, че постоянната защита включва изграждане и поддържане на диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения, както и мерки за предотвратяване и ограничаване на щетите, нанесени от природните наводнения, провеждани в съответствие с плановете за управление на риска от наводнения. Позовал се е на чл.139 ал.1 ЗВ, според който поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на съоръженията по чл.138 ал.4,т.1 се осъществяват от собственика или ползвателя им, освен ако в разрешителното по чл.50 или в договора за концесия не е уговорено друго, че в ал.2 е предвидено, че лицата по ал.1 поддържат и проводимостта на речното легло, диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения в съответствие с параметрите на преливните съоръжения на разстояние до 500м от язовирните стени. Изведен е извод, че отговорността за защита от наводнения се носи от собственика на съоръженията. Приел е за безспорно между страните, че процесното Т. д /д. № 1/ има самостоятелен идентиф. /№/, но за него няма съставен Акт за публична общинска собственост предвид разпоредбата на чл.30 ал.2 ППЗОС – не се актуват временните постройки, улиците, коритата на реки и дерета и други подобни, освен ако в специален закон е предвидено друго.Посочено е, че е спорен въпросът дали е налице пряка причинна връзка между вредите и произшествието. Въззивният съд е приел за установено от заключението на вещите лица, че в [община] няма данни кога е почиствана процесната част от дерето преди 19.06.2014г. Приел е също за установено, че дерето в извън урбанизираната територия е било обрасло с ниска и средно висока растителност, профилът му не е бил почистван, а в урбанизираната част има плътно застрояване, което е довело до значително намаляване пропусквателната му способност. Прието е, че къщата на ищцата се е намирала непосредствено до долния край на дерето, който свършва на плочестия водосток на [улица], в най-ниската част и непосредствено след водостока и покрай открития канал на водостока. Последният е бил с проводимост 5,18куб.м./сек. при нормативно изискване за проверка за пропускане на 21куб.м./сек. Падналите валежи в периода от 08:00 часа на 19.06.2014г. до 20.06.2014г. са били 74,3л/кв.м., т.е. не е било налице непреодолима сила довела до наводнението и щетите настъпили за ищцата. Посочено е, че доводите на ответника за наличие на бездействие и на трето за спора лице относно неурбанизираната част от дерето и наличие на принос за настъпване на вредите от това бездействие не могат да доведат до освобождаване на ответника от отговорност за обезвреда на вредите. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.53 ГПК, според която, когато увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно и е направил извод, че дори да се приеме, че вредите са били причинени и от друго лице, ответната община отново не би се освободила от отговорност, а би отговаряла наред с другия съпричинител на вредите. Въззивният съд е извел извод, че описаните бездействия на ответника – [община] във връзка с неизпълнение на задължението за разчистване и поддръжка на дерето са довели като пряка и непосредствена последица настъпването на твърдените от ищцата вреди, че наличието на пряка причинно-следствена връзка е установено. Приел е, че кумулативното наличие на изискуемите предпоставки обуславя извод за доказаност на предявените искове по основание. Относно размера на обезвредата е прието, че е относимо възражението на ответната страна, че ищцата с поведението си е допринесла за вредоносния резултат, т.е. съпричиняване. Приел е, че съпричиняването по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, че в този случай се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Според съда ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган няма да носи отговорност. Ако само е допринесъл - обезщетението следва да се намали с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Съдът е приел, че построената без строителни книжа къща на ищцата е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. В тази насока е прието за безспорно, че къщата е построена в рискова зона - в най-ниската част на [улица], непосредствено след плочестия водосток на [улица], пресичаща улиците “Г.с.“ и [улица]. Прието е също, че строежът е бил осъществен без строителни книжа и в нарушение на строителните правила и норми, каквато констатация вещите лица са направили и по отношение на извършеното плътно застрояване по [улица], попадаща в частта на[жк]с предимно ромско население. Позовал се е на разпоредбата на чл.178 ал.1 ЗУТ,според която не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са били въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.177. Според съда тези действия на ищцата са доказателството, че същата има своя принос в настъпването на вредоносния резултат. Посочил е, че дори да се приеме, че впоследствие [община] е проявила бездействие по премахването на незаконните постройки, не е основание да се направи обратният извод за липсата на съпричиняване, че това следва и от основния принцип, че не може да се черпи права от собственото неправомерно поведение. Формиран е извод за наличие на съпричиняване, което съдът е определил в размер на 50%, поради което е приел, че присъдените суми следва да бъдат редуцирани в този обем. Относно имуществените вреди е прието, че ищцата претендира сумата от 10 000лв - частичен иск от общо претендираната сума от 39 250лв, която сума включва обективно съединените претенции за: 32 000лв – обезщетение за погиналата къща, изчислено 32кв.м.х1000лв на кв.м., 7 250лв – обезщетение, представляващо равностойността на погиналите дв.вещи: готварска печка - 550лв; холова гарнитура - 800лв; маси 2бр - 300 лв; телевизор плазма 800лв; пералня - 400лв; хладилник - 500лв; компютър- 400лв; килими и пътеки-400лв; комплект спалня - 800лв; столове - 300лв; холова секция - 500лв; кухня с кухненска посуда - 1500лв. Прието е за установено от заключението на СОЕ, че пазарната стойност на погиналата вещ- къщата възлиза на 9500лв. По отношение на движимите вещи съдът е приел, че от факта, че е погинала къщата, в която следва да се предполага, че са се намирали и посочените движими вещи, не може да се направи извод за основателността на претенцията. Приел е също, че простото изброяване от страна на свидетелите на движими вещи само по родови белези не е достатъчно, за да се направи извод за тяхната индивидуализация по вид, че това се отнася за посочените от тях: готварска печка; холова гарнитура; телевизор - плазма; пералня; хладилник; компютър; холова секция. Относно останалите - маси 2бр; килими и пътеки; комплект спалня; столове; кухня с кухненска посуда е прието, че не са събрани никакви доказателства за установяването, че ищцата е притежавала такива към момента на инцидента, както и техния вид, че относно тяхната стойност, доказателства не са събрани, за да се приеме, че претенциите за присъждане тяхната равностойност са установени по размер. С оглед на посоченото е направен извод, че претенцията е изцяло недоказана по основание и размер и подлежи на отхвърляне. Прието е, че съдът е сезиран с частичен иск за сумата от 10 000лв, за която ищцата не е посочила каква част от нея се отнася до искането и за обезвреда за къщата и каква част – за движимите вещи, поради което следва да се произнесе съразмерно при съобразяване съотношението между тях в общия размер на претенцията, т.е. при съотношение 32000лв към 7250лв, следва че в рамките на частичния иск това намира числовия израз – 8250лв за къщата и 1847лв – за дв.вещи. По отношение на последните /за сумата от 1847лв / съдът е приел, че искът е изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне поради недоказаност. По отношение на първата сума от 8125лв, съдът е приел претенцията за доказана по основание и размер, че същата следва да бъде редуцирана наполовина предвид направения извод за съпричиняване. Прието е, че обезщетението за имуществената вреда от погиването на къщата придобива следния паричен израз - 4076,50лв, а за разликата до 8125лв подлежи на отхвърляне. По отношение на неимуществените вреди е прието, че частичният иск е за 7000лв от общо претендираната сума от 20 000лв. Въззивният съд е приел за установени от съвкупния анализ на доказателствата по делото /заключението на СМЕ и свидетелски показания/ настъпилите физически уреждания и влошаване на психо-емоционалното състояние на ищцата - произшествието се е оказало съществен стресогенен фактор. Съобразена е установената трайна практика, че не е в тежест на пострадалия да доказва всяко свое негативно изживяване /физическа болка, душевно страдание, неудобство и др./, че след като са доказани увреждащите действия/бездействия, искът е установен по основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка, като не е в тежест на пострадалия да доказва отделните си негативни изживявания. Изведен е извод, че обезщетението е доказано по основание и размер, но същото следва да бъде редуцирано наполовина предвид установеното съпричиняване. Прието е, че обезщетението следва да бъде уважено до размера от 3500лв и отхвърлено за разликата над 3500лв до частично заявения размер от 7000лв. По претенциите за обезщетение за забавено изпълнение съдът се е позовал на чл.84 ал.3 ЗЗД, според който ответникът изпада в забава от датата на деликта и поради това от този момент се дължи обезщетение за забавеното изпълнение в размер на законната лихва. Приел е, че в конкретния случай ответната Община е изпаднала в забава за дължимите обезщетения за претърпените имуществени и неимуществени вреди от датата на деликта – 19.06.2014г, съгл.чл.84 ал.3 ЗЗД, че периодът на дължимите мораторни лихви е от 20.06.2014 до завеждането на исковата молба-22.05.2018. Прието е, че поради изхода на спора по главните искове, частично основателни са претенциите за вземания за обезщетение за забавено изпълнение, както следва: предявеният като частичен иск за заплащане на обезщетения за забава върху дължимата главници за имуществените вреди е частично основателен до размера от 1623,96лв съобразно уважената част от претенцията за главница. Приел е за недоказана по основание и размер и подлежаща на отхвърляне е разликата над горепосочената сума /1623,96лв/ до присъдената от ВРС размер на 3 984,41лв, заявена като част от вземането общо от 15 638,02лв - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 39 250лв за периода от 20.06.2014г до 22.05.2018г. Съдът е приел, че предявеният като частичен иск за заплащане на обезщетение за забава върху дължимата главница за неимуществените вреди също е частично основателен до размера от 1394,48лв., че е недоказана по основание и размер и подлежаща на отхвърляне разликата над горепосочената сума /1394,48лв/ до присъдената от ВРС в размер на 2 789,09лв, заявена като част от вземането общо от 7968,42лв- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 20000лв за периода от 20.06.2014г до 22.05.2018г. При тези съображения съдът е постановил въззивното решение в обжалваната част. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. С т.решение № 1/23.12.2015 г. по т.дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС – т.7 е прието, че е налице съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. Относимо към поставения въпрос е становището, дадено в мотивите на същото тълкувателно решение по тази точка, а именно, че съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В този случай трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно- транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Придобилият гражданственост термин "съпричиняване" е с по - тясно значение спрямо използвания в закона - "допринасяне за настъпването на вредите". Същият илюстрира първата от посочените хипотези - допринасяне за настъпване на произшествието. Във втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. Прието е, че дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. С ППВС № 17/18.11.1963 г. – т.7 по приложение разпоредбите на чл.51,ал.2 ЗЗД е прието, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, че е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Правният въпрос съдът е разрешил в съответствие с тази практика на ВС и ВКС. Въззивният съд е формирал изводи, че действията на ищцата, а именно построената без строителни книжа къща е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Приел е, че къщата е построена в рискова зона - в най-ниската част на [улица], непосредствено след плочестия водосток на [улица], пресичаща улиците “Горна студена“ и [улица], че строежът е бил осъществен без строителни книжа и в нарушение на строителните правила и норми, като се е позовал на констатацията на вещите лица в тази насока и по отношение на извършеното плътно застрояване по [улица], попадаща в частта на[жк]с предимно ромско население. Съдът е взел предвид разпоредбата на чл.178 ал.1 ЗУТ,според която не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са били въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.177. Изведен е извод, че тези действия на ищцата са доказателството, че същата има принос в настъпването на вредоносния резултат. Отчетено е, че дори да се приеме, че впоследствие [община] е проявила бездействие по премахването на незаконните постройки, не е основание да се направи обратният извод за липсата на съпричиняване, че това следва и от основния принцип, че не може да се черпи права от собственото неправомерно поведение. Определеният размер от съда на съпричиняването в случая е 50% и е приел, че присъдените суми следва да бъдат редуцирани в този обем. Тези изводи на въззивния съд не са в противоречие с принципното тълкуване на ОСТК на ВКС по приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД, изразено в мотивите към т.7 от т.решение № 1/23.12.2015 г. по т.дело № 1/2014 г. и с практиката на ВС, изразена в т.7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението. Въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като е зададен хипотетично, а именно, може ли съдът да определи размер на приноса на пострадалия при възражение за съпричиняване на вредоносния резултат без да извърши преценка на конкретните установени при условията на пълно и главно доказване действия, с които той е допринесъл за настъпилата вреда – създали са условия или са я улеснили. В случая въззивният съд е определил размера на приноса на ищцата за настъпване на вредоносния резултат, като е преценил всички установени действия, с които тя е допринесла за настъпване на вредите - неимуществени и имуществени. Преценени са действията на ищцата, а именно, че построената без строителни книжа къща е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, че процесната къща/жилищна сграда/ е построена в рискова зона - в най-ниската част на [улица]на [населено място], непосредствено след плочестия водосток на [улица], пресичаща улиците “Г.с.“ и [улица], че строежът е бил осъществен без строителни книжа и в нарушение на строителните правила и норми, като е взел предвид констатацията на вещите лица в тази насока и по отношение на извършеното плътно застрояване по [улица], попадаща в частта на[жк]с предимно ромско население, както и че сградата е ползвана без да е била въведена в експлоатация от компетентния орган по чл.177 ЗУТ, като се е позовал на разпоредбите на чл.178, ал.1 ЗУТ, според която не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са били въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.177. Всички установени по делото действия, с които ищцата е допринесла за настъпилите вреди са били предмет на преценка от въззивния съд в каквато насока са изложени подробни мотиви в решението. Следователно така формулирания хипотетичен въпрос не е правен. По този въпрос не е установено общото основание за допускане на касационно обжалване. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение