Определение № 262 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 711/2011 г.

Обжалвано е решение № 55 от 19.03.2011г. постановено по гр.д. № 76/2011г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение №369 от 27.12.2010г. на Смолянски районен съд по гр.д. №1042/2010г. за отхвърляне на предявените от Д. Р. З. и М. Р. Б. срещу Т. Б. К. искове по чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението върху земеделски поземлен имот с площ 226 кв.м. с идентификатор 67653.409.19 по кадастралната карта на [населено място] Касационната жалба е подадена на 18.05.2011г. от ищците Д. Р. З. и М. Р. Б. чрез пълномощника им адв. В.. В нея се поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Ответникът по жалбата Т. Б. К. не е представил писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение при извършената проверка на допустимостта на касационната жалба я намира за процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2 от ГПК по следните съображения: Посочената разпоредба, в редакцията й съгласно изменението в ДВ бр. 100/2010г., предвижда, че са изключени от касационното обжалване въззивните решения постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000лв. Настоящата касационна жалба е подадена след влизане в сила на цитираното изменение, поради което то следва да намери приложение спрямо нея. Видно от представеното на л.7 от първоинстанционното дело удостоверение данъчната оценка на спорния имот е 7,38лв. Съгласно чл. 69, ал.1, т.2 ГПК тази сума представлява цената на иска. Същата очевидно не надвишава 5000лв., поради което следва да се направи извод, че обжалването пред касационната инстанция на решението на въззивния съд е недопустимо на основание чл. 280, ал.2 ГПК. Ето защо, при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне подадената касационна жалба на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК и да прекрати образуваното касационно производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.