Определение № 672 от 25.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 802/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] / [фирма]/ срещу въззивно решение № 556 от 12.11.2013 г., постановено по в. т. д. № 1019/2013 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 1054 от 12.06.2013 г. по гр. д. № 2594/2009 г. на Пловдивски окръжен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, е осъдено [фирма] да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ на М. А. К. в качеството й на законен представител на малолетната С. Д. К. сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от С. К. неимуществени вреди от смъртта на баща й Д. С. К., настъпила в резултат на пътно - транспортно произшествие на 27.06.2008 г. на главен път ІІ-64 П. - К., виновно причинено от А. И. Д. при управление на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. [рег.номер на МПС], ведно със законната лихва от 27.06.2008 г. до окончателното плащане, и с оглед изхода на делото в тежест на [фирма] е възложено заплащането на държавна такса в размер на 3 200 лв. и на адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищцата адв. В. М. в размер на 2 050 лв. В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. К. поддържа, че въззивният съд е нарушил закона и трайно установената практика на ВС и ВКС като е признал право на обезщетение за неимуществени вреди на ищцата С. К., която поради здравословното си състояние и доказана умствена недоразвитост не е в състояние да възприеме свойството и значението на случващото се и по обективни причини не може да изпитва емоции от естеството на мъка, душевна болка и страдание. Навежда оплаквания, че съдът е мотивирал правото на ищцата да получи търсеното обезщетение необосновани изводи, които противоречат на житейската и правна логика, преплел е понятията „неимуществени вреди” и „издръжка” и е интерпретирал погрешно трайната съдебна практика относно субектите, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт на близък родственик. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е аргументирано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебната практика в Постановление № 2/30.11.1984 г. по гр. д. № 2/84 г. на Пленума на ВС, Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и решение № 388/27.02.1974 г. по гр. д. № 2711/1973 г. на ВС, І г. о., по значимия за изхода на делото правен въпрос „относно възможността лица, които не са в състояние да преживеят никаква мъка или скръб, да получават обезщетения за неимуществени вреди в резултат на загубата на свои близки при настъпването на деликт”. Поддържа се също, че въпросът дали следва да бъдат обезщетявани за претърпени неимуществени вреди лица с висока степен на мозъчна недоразвитост, които не са в състояние да възприемат значението на загубата на свой близък и да търпят болки и страдания от такава загуба е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответницата по касация С. Д. К. - малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител М. А. К. от [населено място], не заявява становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да отмени решението на Пловдивски окръжен съд в обжалваната част и да уважи предявения от името на малолетната С. Д. К. против [фирма] пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, Пловдивски апелативен съд е приел, че като дъщеря на починалия при ПТП на 27.06.2008 г. Д. С. К. ищцата има право да бъде обезщетена от ответника, застраховал гражданската отговорност на причинилия произшествието водач, за неимуществените вреди - душевни болки и страдания, които търпи от преждевременната загуба на своя баща. След преценка на доказателствата и на релевантните за размера на обезщетението факти съдът е направил извод, че справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД възлиза на 80 000 лв., за колкото е предявен искът. За неоснователен е счетен довода на ответника - застраховател, че С. К. /7 г./ няма право на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като поради здравословното си състояние - установени чрез заключение на съдебномедицинска експертиза микроцефалия, епилепсия и дълбока умствена изостаналост, не е способна да осмисли загубата на баща си и да преживява мъки и страдания по повод на нея. Изхождайки от разбирането за справедливост и от правилото на чл.51, ал.1 ЗЗД за обезщетяване на всички преки и непосредствени вреди от деликта, съставът на Пловдивски апелативен съд е изразил становище, че отричането на правото на обезщетение на лице от кръга на правоимащите по смисъла на ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. с аргумент, че лицето не може да осъзнае и възприеме проявлението на вредите, е крайно несправедливо и несъвместимо с обективния факт на лишаване на ищцата от любовта, закрилата и подкрепата, която единствено починалият баща е могъл да й осигури. Съдебният състав не е възприел мнението на вещото лице от съдебномедицинската експертиза, че нивото на умствена недоразвитост не позволява на малолетната С. да осмисли отсъствието на баща си. Преценил е, че заключението противоречи на дадените от свидетелката Д. Ч. показания относно силната емоционална привързаност на С. към баща й и нейните реакции след смъртта му, разкриващи осъзнато отсъствие на последния и демонстриране на потребност от контакт с него. С оглед на това е приел, че независимо от нивото на умствено развитие, в качеството си на човешко същество С. несъмнено усеща и възприема негативните последици от липсата на баща си и на получаваните от него любов и грижи. Въззивният състав се е позовал и на практика на ВС и ВКС, според която заченатото, но неродено към момента на настъпване на вредоносния резултат дете, има право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия в резултат на произшествието негов родител. Изложил е съображения, че след като съдебната практика признава правото на обезщетение на заченатия, без да държи сметка за неговото интелектуално и здравословно състояние след раждането, няма законово основание да се отрече правото на С. да бъде обезщетена за неимуществените вреди от загубата на биологичния си родител само поради това, че е умствено недоразвита. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос - дали следва да бъдат обезщетявани за неимуществени вреди лица с висока степен на мозъчна недоразвитост, които не са в състояние да възприемат значението на загубата на свой близък и да търпят болки и страдания от тази загуба, не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и поради това не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. От една страна този въпрос е фактически, тъй като неговият отговор е обусловен от конкретните факти, специфични за здравословното състояние и за нивото на умствено развитие на претендиращото обезщетение лице, в зависимост от които се преценява дали лицето е способно да търпи проявлението на определени неимуществени вреди като предпоставка за присъждане на обезщетение по чл.52 ЗЗД. От друга страна, въпросът е изграден изцяло върху твърденията на касатора, че поради заболяванията, от които страда, и умствената си недоразвитост ищцата не е способна да осъзнава и възприема загубата на своя баща и да изпитва болки и страдания по повод на нея. Въззивният съд обаче е счел тези твърдения за недоказани и с оглед правомощията си по чл.202 ГПК не е възприел заключението на съдебномедицинската експертиза, че заболяванията на ищцата и нивото на умственото й развитие не й позволяват да осъзнава и възприема смъртта на баща си, да страда за безвъзвратната му загуба и да изживява негативни емоции от липсата на грижите и любовта, които е получавала от него. След като въззивният съд е формирал извод, че въпреки умствената си недоразвитост, ищцата е способна да търпи неимуществени вреди от смъртта на своя баща, въпросът дали следва да бъдат обезщетявани за неимуществени вреди лица с висока степен на мозъчна недоразвитост, които не са в състояние да възприемат значението на загубата на свой близък и да търпят болки и страдания от тази загуба, не може да се приеме за обуславящ за изхода на делото и да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В стадия на производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не проверява правилността на въззивното решение, поради което доводите на касатора за необоснованост на извода на въззивния съд относно способността на ищцата да осъзнава и да възприема смъртта на баща си и да търпи неимуществени вреди като последица от нея, не подлежат на съобразяване при преценката за наличие на общото основание за достъп до касация. Освен поради отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване не може да се допусне и поради недоказаност на поддържаните допълнителни предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е обобщил практиката по определяне на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, а с Постановление № 2/30.11.1984 г. Пленумът на ВС се е произнесъл относно кръга от лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на пострадал поради непозволено увреждане. Обжалваното решение не противоречи на задължителната съдебна практика в цитираните постановления, както поддържа касаторът. Въззивният съд е присъдил на ищцата обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на баща й, след като е съобразил факта, че тя е сред легитимираните да получат обезщетение лица и че действително търпи неимуществени вреди от липсата на биологичния си родител и от загубата на неговата любов, морална опора и подкрепа, които вреди подлежат на обезщетяване по справедливост, съобразно указанията в ППВС № 4/1968 г. Не е доказано и твърдението за противоречие на въззивното решение с решение № 388/27.02.1974 по гр. д. № 2711/1973 г. на ВС, І г.о., което не съставлява задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а има характер на казуална практика на ВС, относима към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК /в този смисъл т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. С посоченото решение е отхвърлен иск за обезщетяване на неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на родител по съображения, че установеното от съдебномедицинската експертиза по делото болестно състояние на ищеца, страдащ от средна към тежка степен на олигофрения - имбецилност и други психични заболявания, го прави неспособен да възприеме свойството и значението на смъртта на неговата майка като настъпила за него загуба на едно морално благо и не му позволява да преживее мъка и скръб, които да послужат като основание за обезщетяване с паричен еквивалент. В обжалваното решение обаче е прието, че въпреки умствената си недоразвитост, ищцата е способна да осъзнае загубата на баща си и да преживява душевни страдания като последица от нея, което е дало основание на съда да уважи иска по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено бланкетно и с оглед на това касационната инстанция не дължи произнасяне по него. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно решение по в. т. д. № 1019/2013 г. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,