Определение № 1750 от 24.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1269/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Нексре” ЕООД, представлявано от назначения особен представител адв. И. С., срещу решение № 693 от 07.11.2022г. по т.д. № 588/2022г. на САС, 11 състав, с което е потвърдено решение № 260521 от 08.04.2022г. по т.д. № 536/2020г. на СГС, ТО, 20 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено по предявените от Фабриция Геррини, гражданин на Република Италия, срещу „Нексре” ЕООД искове с правно основание чл.124, ал.1, пр.2 ГПК, че са нищожни следните решения на едноличния собственик на капитала на „Нексре” ЕООД: решение по Протокол от 10.03.2020 г., с рег. № 15696 на нотариалното заверяване на подписа, извършено от нотариус рег. № 562 на НК, за прехвърляне на дружествените дялове в полза на Р. Б. М. - С., и решения по Протокол от 10.03.2020 г., с рег. № 15700 на нотариалното заверяване на подписа, извършено от нотариус рег. № 562 на НК, за избор на Р. Б. М. - С. за нов управител, за промяна на фирмата на „Олимпиа 2020“, за промяна на предмета на дейност и за промяна на адреса на управление на ул. „11-ти август” № 5а.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и явно неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд е бил сезиран с недопустим иск с правно основание чл.74 ТЗ, предявен от лице, което не е имало качеството нито на собственик на капитала, нито на съдружник в дружеството, и неправилно и двете инстанции са приели, че е предявен иск по чл.124, ал.1, пр.2 ГПК и са се произнесли по такъв иск. Намира, че неправилно е била тълкувана волята на ищеца, който в хода на производството без съмнение е поддържал претенция по чл.74 ТЗ. Излага съображения, че неправилно е било кредитирано заключението на съдебнографическата експертиза, което намира за непълно и неправилно, както и неправилно въз основа на него е формиран извод, че е опровергана истинността на официалните удостоверявания, извършени от нотариус. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК излага доводи за наличие на основанията на чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК, като сочи следните процесуалноправни и материалноправен въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:

1. В случай че се оспорва официалната удостоверителна сила на нотариално заверяване на подпис на страната, следва ли съдът да допуска и да събира допълнителни доказателства или е достатъчно да обоснове извода си само и единствено на прието по делото заключение на съдебнографическа експертиза? Също така следва ли съдът в решението да обсъди защо счита, че е оборена официалната доказателствена сила на нотариалното удостоверяване или е достатъчно да се позове само и единствено на изготвено и прието по делото заключение на съдебна експертиза?

2. Може ли съдът да обоснове своето решение на твърдение за неавтентичност на нотариална заверка на договор, в случая договор за прехвърляне на дялове с нотариална заверка на подписите на страните, без по делото да е проведено доказване и да е установено, че нотариалната заверка на договора е неавтентична и/или неистинска и същият не е подписан от лицето, което се твърди, че го е подписало?

3. Могат ли да се приемат за нищожни решения, взети по надлежния ред от лице, за което се твърди, че е едноличен собственик на капитала на ЕООД, в случай че предмет на делото е само оспорване на протоколите за взетите решения от лицето, но не и договора за прехвърляне на дружествени дялове, с който лицето е придобило качеството на едноличен собственик на капитала на ЕООД?

Касаторът излага и довод за недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по непредявен иск, а евентуално – по нередовна искова молба. Поддържа още, че обжалваното решение е очевидно неправилно, поради което следва да бъде допуснат касационен контрол на основание чл.280, ал.3, предл.3 ГПК.

Ответникът Фабриция Геррини, представлявана от адв. М. М., оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като не са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, които да са обусловили изхода на спора. Оспорва и доводите за недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение и излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна– подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че са предявени искове за установяване нищожността на решнията на едноличния собственик на капитала на „Нексре” ЕООД, обективирани в протокол с рег.№ 15696 от 10.03.2020г. и протокол с рег.№ 15700 от 10.03.2020г., с твърдения за неавтентичност на първия протокол, в който е обективирано решение на Общото събрание на дружеството за прехвърляне на дружествените дялове в полза на Р. М. и твърдения, че решенията по втория протокол, в който са инкорпорирани последващите решения за приемане нов учредителен акт, промяна на управител, промяна на името на дружество, промяна предмета на дейността на дружеството и промяна на седалището и адреса на управление на последното, са взети от лице, което не притежава качеството едноличен собственик на капитала, доколкото договорът за прехвърляне на дружествени дялове от 10.03.2020г. в полза на Р. М. е нищожен и не поражда правни последици.

Посочил е, че по делото е представен договор за продажба на дружествени дялове от 10.03.2020г., съгласно който Фабриция Геррини в качеството й на едноличен собственик на капитала на „Нексре“ ЕООД се съгласява да продаде на Р. Б. М. - С. два дружествени дяла от капитала на дружеството, с номинална стойнст от 1 лев, или общо в размер на 2 лева; че видно от протокол от Общо събрание на „Нексре“ ЕООД, Фабриция Геррини е дала съгласието си по молбата на Р. Б. М. - С. да закупи всички дружествени дялове от капитала на дружеството; че в протокол от 10.03.2020г. са инкорпорирани взети решения от новия едноличен собственик на капитала на дружеството, а именно: приемането на нов учредителен договор, промяна на управлението, представителството, името, предмета на дейността, както и седалището и адреса на управление на дружеството.

Въззивният съд е приел, че съгласно заключението на вещото лице по изготвената и неоспорена по делото съдебнографическа експертиза подписът, положен в протокола от 10.03.2020г., в който е обективирано решението за прехвърляне на држествените дялове в полза на Р. Б. М. - С., не принадлежи на Фабриция Геррини, както и е невтентичен и подписът за продавач, положен в договора за прехвърляне на дружествени дялове от 10.03.2020г. в полза на Р. Б. М. - С.. Във връзка с направеното едва във въззивната жалба оплакване за напълнота на заключението на вещото лице с оглед ползвания сравнителен материал е отбелязал, че според поясненията на вещото лице в о.с.з от 23.03.2022г. образците от подписа на Фабриция Геррини са положени в официални документи, които са с нотариална заверка на подписите, а именно: пълномощно от 21.09.2017г., заверено от консулска служба на Република България в [населено място]; пълномощно с нотариални заверки рег.№ 967/13.04.2017г., също и документи от ТР- декларация със спесимен от подпис с нотариална заверка рег.№ 10160/19.12.2016г., учредителен акт на „Нексре“ ЕООД от 19.12.2016г. Поради това е намерил, че е изследван достатъчен сравнителен материал в годините, от който да се обоснове извод, че лицето устойчиво възпроизвежда характерните особености на изградения писменодвигателен навик и няма съществени изменения в структурата на подписите. Взел е предвид, че вещото лице е мотивирало извода си за невтентичност на подписа със съображения, че са налице съществени различия в транскрипция, степента на обработеност и свързаност, относителния размер, формата на движението на изписване на началния елемент на буквата “G”, графичната форма на елементите след същата, вида на свързване при използване на елементите в първата част на подписа, графичната форма на елементите във втората част на подписа, както и продължителността на движението при изписване на завършващия елемент. Намерил е за неоснователно и твърдението на въззивника, че в процеса не е оборена доказателствената сила на официални нотариални удостоверявания. Изтъкнал е, че в случая е безспорно установено, че ищецът не е подписал саморъчно процесния договор за прехвърляне на дружествени дялове, както и последващия протокол, в който е обективирано решение на общото събрание за прехвърляне на дружествените дялове в полза на Р. М.. Поради това е достигнал до извод, че не е налице годно удостоверяване на това кое е лицето, извършило волеизявлението, респ. че именно лицето, посочено като автор, е това, чието волеизявление е обективирано, и доказателства в обратен смисъл не са събрани по делото.

Във връзка с възражението на въззивника, че исковите претенции са предявени при липса на активна процесуална легитимация, доколкото след прехвърляне на дружествените дялове ищецът не притежава качеството едноличен собственик на капитала, въззивният съд е посочил, че действително ищецът е предявил в условията на евентуалност искове с правно основание чл.74 ТЗ, но първоинстанционният съд е приел, че не е обвързан от дадената от самия ищец квалификация на претенцията и е определил приложимата правна норма с оглед изложените в исковата молба обстоятелства като основание на предявения иск. Посочил е, че първоинстанционният съд е разгледал само основателността на искове по чл.124, ал.1, пр.2 ГПК, като е приел, че не може да направи извод, че е сезиран с евентаулни искове по чл.74 ТЗ, доколкото не са наведени отделни фактически твърдения, а са подведени под хипотезиса на тази разпоредба първоначално заявените такива. Съобразил е, че в Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС се приема, че нищожно е и липсващото (невзето) решение на ОС, което обаче е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в търговския регистър. Посочил е, че протоколът всъщност представлява междинна форма за действителност на волеизявлението на юридическото лице, която обективира формираната от компетентния за вземането на съответното решение орган воля на юридическото лице. Поради това е приел, че след като протоколът за прехвърляне на дружествените дялове в полза на Р. М. не е подписан саморъчно от лицето Фабриция Геррини, е опровергана формалната доказателствена сила на документа и същия се явява неистински, в частност неавтентичен. Приел е, че с оглед доказаната по делото неавтентичност на договора за продажба на дружествени дялове от 10.03.2020г., който не е породил транслативен ефект и не е прехвърлил правото на собственост върху дружествените дялове от „Нексре“ ЕООД в полза на Р. М., решенията на общото събрание за промяна на управител, промяната на индивидуализиращите белези на дружеството и др., обективирани в протокол от 10.03.2020г., се явяват нищожни като взети от лице, което не притежава качеството едноличен собственик на капитала.

По изложените съображения въззивният съд е приел, че оспорените протоколи не са годни доказателства за установяване на фактите, че на 10.03.2020г. са взети съответните решения от едноличния собственик на капитала, и неистинността на тези документи обосновава нищожността на всички решения, обективирани в процесните протоколи, в хипотезата на липсващо /невзето/ решение.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Не е налице твърдяното от касатора основание по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение поради произнасяне от въззивния съд по непредявен иск, респ. по нередовна искова молба. Настоящият състав, като съобразява изложените в исковата молба и в молбата-уточнение твърдения и искания, намира, че съдът е бил сезиран с установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК за нищожност на решенията, обективирани в посочените протоколи от 10.03.2020г., тъй като решението по първия протокол е невзето, а решенията по втория протокол са взети от лице, което не е едноличният собственик на капитала. Поради това се явява неоснователен доводът на касатора, че съдът е бил сезиран с иск по чл.74 ТЗ и решението е постановено по непредявен иск. Действително в молбата – уточнение ищцата е посочила, че наред с установителните искове предявява и евентуален иск за отмяна на решенията по двата протокола, но при липса на изложени твърдения, относими към този петитум, съдът правилно е квалифицирал предявените искове единствено като такива по чл.124, ал.1 ГПК.

Поставените от касатора в т.1 въпроси са свързани с оспорването на верността на официален удостоверителен документ. Първият от тези въпроси е формулиран общо и не осъществява основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е допуснал поисканата от ищеца експертиза във връзка с направеното оспорване на документа и не е приел, че е недопустимо събирането на други доказателства за това, а изводът му за доказаност на оспорването е обусловен от обсъждане на категоричното заключение на назначената съдебнографическа експертиза. Не е налице и соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са изложени твърдения за неправилна /създадена поради неточно тълкуване/ съдебна практика, която да се нуждае от промяна, нито са посочени настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съдебната практика, както и не е обоснована непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, пораждащи необходимост от създаването на съдебна практика. Следва да се посочи още, че относимата правна норма - чл.194 ГПК, не е непълна, неясна или противоречива и ясно предвижда, че при оспорване на документ съдът извършва проверка чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. В този случай преценката е винаги конкретна и е обусловена от конкретните факти по делото, в това число от събраните доказателства. По приложението на посочената разпоредба е формирана постоянна практика, от която въззивният съд не се е отклонил

Останалите два въпроса по начина, по който са формулирани, са неясни и не съответстват на фактите по делото. Във въпросите се съдържат твърдения, че не е проведено доказване, че договорът за прехвърляне на дружествени дялове не е подписан от лицето, сочено за продавач, и че оспорването на този договор не е включено в предмета на делото. В действителност в исковата молба и в допълнителната искова молба са изложени твърдения, че ищцата Фабриция Геррини не е вземала решение за продажба на дружествените си дялове и не е подписала протокола, в който е обективирано такова решение, както и не е сключила представения договор за прехвърляне на дружествени дялове, с оглед на което е оспорена автентичността на тези два документа. Същевременно, според приетото по делото заключение на съдебнографическата експертиза подписът за „продавач” в договора за продажба на дружествени дялове от 10.03.2020г. не е положен от ищцата Фабриция Геррини. Поради това поставените въпроси не се явяват обуславящи изхода на делото, с оглед на което не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационен контрол.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение