Определение № 481 от 02.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2177/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Пристанище Бургас” ЕАД - [населено място], срещу определение № 1742 от 05.08.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 2560/2020 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 2543 от 02.06.2020 г. по т. д. № 2738/2020 г. на Софийски градски съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на висящото пред ВКС, І т. о., т. д. № 1703/2019 г. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК като е спрял производството по делото при нередовна искова молба, чиито недостатъци не са отстранени до изтичане на предоставения за това срок по чл.129, ал.2 ГПК. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулирани са въпроси, за които се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС - т.7, и с практиката на ВКС в определение № 935/22.10.2012 г. по ч. т. д. № 529/2012 г. на ІІ т. о., а именно: „Дължи ли съдът произнасяне по искане на страната за спиране на производството при нередовност на исковата молба и конкретно изразяваща се в незаплатена държавна такса на основание чл.229, ал.1, т.1 ГПК; При нередовност на исковата молба - незаплатена държавна такса, по какви искания на страната (страните) може съда да се произнася на основание чл.229, ал.1, т.1 ГПК; Нередовната искова молба съставлява ли процесуална пречка за движение на делото, поради което до отстраняване на недостатъците съдът обвързан ли е със задължение за се произнася по искане на страните за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.1 ГПК”. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е подаден отговор от ответника по жалбата „Метал Р” ЕООД - [населено място]. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Производството по т. д. № 2738/2019 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по искова молба на „Метал Р” ЕООД, с която е предявен осъдителен иск срещу „Пристанище Бургас” ЕАД за заплащане на сумата 810 517 щ. д. с левова равностойност 1 440 337.34 лв., претендирана като част от дължимо обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор за пристанищни услуги № 81/21.02.2014 г. с общ размер 1 000 000 щ. д. С исковата молба ищецът е направил искане производството по делото да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на образуваното пред ВКС, І т. о., т. д. № 1703/2019 г. с предмет друга част от вземането за обезщетение по договор № 81/21.02.2014 г. Искането за спиране е аргументирано с разрешението в т.3 от Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, според което последващ частичен иск между същите страни на същото основание и за същото вземане е допустим, ако се отнася до различна част от вземането, но в този случай последващото производство по частичния иск следва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК или двете дела да бъдат съединени за общо разглеждане. С разпореждане от 10.01.2020 г. първоинстанционният съд е указал на дружеството - ищец в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 57 613.49 лв. В срока за внасяне на таксата ищецът е депозирал молба, с която е поискал срокът да бъде продължен и едновременно с това - производството по делото да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по т. д. № 1703/2019 г. на ВКС, І т. о. Първоинстанционният съд се е произнесъл по молбата с определение от 02.06.2020 г., с което е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на висящото пред ВКС т. д. № 1703/2019 г. В мотивите към определението съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.63 ГПК за продължаване на срока за внасяне на държавна такса, но тъй като спирането на делото спира и течението на срока по чл.129, ал.2 ГПК, няма пречка таксата да бъде внесена след отпадане на пречките за движение на делото. Сезиран с частна жалба от ответника „Пристанище Бургас” ЕАД, Софийски апелативен съд е постановил обжалваното с частната касационна жалба определение, с което е потвърдил определението на първоинстанционния съд за спиране на делото. Въззивният съд е преценил, че редовността на исковата молба не е от значение за спирането на делото, предпоставено от наличие на правопрепятстващите факти по чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Изложил е съображения, че като последица от спирането на производството е спряно и течението на срока за внасяне на държавна такса, който не е бил изтекъл към момента на подаване на молбата с искането по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, и поради това няма пречка таксата да бъде внесена след отпадане на основанието за спиране. Мотивирал е и извод за законосъобразност на определението за спиране с оглед предмета на двете дела, образувани по искове за различни части от едно и също спорно вземане, и постановките на приетото от ОСГТК на ВКС тълкувателно решение № 3/2016 г. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно определение. Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК - да са от значение за изхода по конкретното дело. Въпросите касаят правомощието на въззивния съд да се произнесе по искане за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.1 ГПК - по общо съгласие на страните, преди да бъде отстранена нередовността на исковата молба във връзка с дължимата държавна такса. Изразяването на съгласие за спиране на делото от страна на ответника е възможно след връчване на препис от исковата молба, което предполага констатация на съда, че към момента на произнасяне по искането за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.1 ГПК исковата молба е редовна, респ. че всички нередовности на молбата са отстранени от ищеца в предоставения за това срок. В обжалваното определение въззивният съд е обсъждал дали отстраняването на нередовността на исковата молба във връзка с държавната такса е предпоставка за спиране на делото на друго основание - чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради което произнасянето в определението не е обусловено от разрешаване на поставените от частния жалбоподател въпроси, относими към хипотезата на чл.229, ал.1, т.1 ГПК. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване на въззивното определение (т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Самостоятелен аргумент за недопускане на касационното обжалване е недоказаността на поддържаната от частния жалбоподател допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Цитираното в изложението определение по ч. т. д. № 529/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., не е източник на практика на ВКС и не доказва релевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК противоречие, тъй като с него не е допуснато касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК. С т.7 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е уеднаквена практиката на съдилищата по противоречиво разрешавания правен въпрос дължи ли се държавна такса за подадена въззивна жалба от особен представител на ответника по чл.47, ал.6 ГПК. Повдигнатият пред ОСГТК на ВКС въпрос няма връзка с предмета на процесуалния спор, по който се е произнесъл въззивният съд с обжалваното определение, от което следва, че не е налице твърдяното противоречие на определението със задължителната практика на ВКС, формирана с посоченото тълкувателно решение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,