Определение № 3247 от 04.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1364/2024 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Д. –Д“ ООД срещу решение №417 от 20.12.2023г. по в.т.д.№357/2023г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №304/18.04.2023г., постановено по гр.д. №5045/2022г. по описа на Старозагорски районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Д. –Д“ ООД против „Тео Инвест 08“ ЕООД иск по реда на чл.422 от ГПК за признаване за установено, че „Тео Инвест 08“ ЕООД дължи на „Д. – Д“ ООД сума от 20 154 лв., представляваща липсващи части от скеле, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр.д.№3922/2022г. на Старозагорски районен съд. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалния закон и е необосновано. Касаторът прави оплакване, че въззивният съд не е обсъдил в тяхната съвкупност твърденията на страните и събраните по делото доказателства, както и че неправилно е разместил доказателствената тежест относно това кои елементи от отдаденото под наем скеле не са били върнати от наемателя. Също твърди,че въззивният съд неправилно е приел за недоказана стойността на липсващите елементи от скелето, пропускайки, че освен представената оферта по делото има и приета съдебно – техническа експертиза, която е определила стойността на процесните елементи по пазарни цени. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като предявеният иск бъде уважен Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, обуславящи изхода на спора: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и доводите на страните? 2. За кого е тежестта да докаже, че наетата вещ е върната, на наемодателя или наемателя? Твърди, че по първия въпрос въззивният съд е допуснал противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение №745/09.11.2010г. по гр.д.№891/2009г. на ВКС, ГК, I г.о., решение №411/27.10.2011г. по гр.д. №1857/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №445/02.11.2011г. по гр.д. №1733/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №316/14.12.2011г. по гр.д. №771/2010г. на ВКС, ГК, I г.о., а по втория с решение №214/23.01.2017г. по т.д. №1642/2015г. на ВКС, ТК, IІ т.о. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение. Ответникът по касация „Тео Инвест 08“ ЕООД, [населено място], поддържа, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението. Поддържа, че касационната жалба е неоснователна, като подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че по силата на договор за наем на рамково скеле от 10.03.2021г. „Д. –Д“ ООД е предоставило на „Тео Инвест 08“ ЕООД скеле, чиито елементи са подробно описани в чл.1.1 от договора. Скелето е предоставено за ползване за срок от 50 календарни дни, с посочен в договора краен срок за връщане - 30.04.2021г., като по силата на чл.3.3 от договора наемателят се задължил при липси да възстанови или закупи /липсващите части/ в срок до 15 работни дни. Съгласно чл.3 от договора страните са се задължили да подпишат приемо - предавателен протокол при връщането на описаното в т.1.1 рамково скеле. От показанията на св. Ц. въззивният съд е приел за установено, че „Тео Инвест 08“ ЕООД е започнало да връща скелето на части през м. Октомври 2021г., като според свидетеля не са били върнати грубо около 50 рамки, 200 пътеки и други дребни неща от скелето. За безспорно е прието обстоятелството, че страните не са съставили в съответствие с уговореното в договора приемо – предавателни протоколи за връщане на процесното скеле. При тези данни въззивният съд е приел, че ищецът „Д. –Д“ ООД, чиято е доказателствената тежест, не е установил каква част от процесното скеле не е върнато от „Тео Инвест 08“ ЕООД и съответно каква е неговата стойност. Също е изтъкнал, че представената по делото оферта от „Строй Транс 2020“ ЕООД до „Д. –Д“ ООД, в която е посочено, че цената на употребяваното италианско рамково скеле е 20154 лв., не може да послужи като доказателство за стойността на липсващите елементи. С оглед изложеното въззивният съд е отхвърлил предявения от „Д. –Д“ ООД против „Тео Инвест 08“ ЕООД, иск за признаване на установено, че „Тео Инвест 08“ ЕООД му дължи сума от 20 154 лв., представляваща липсващи части от скеле, като неоснователен. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване Поставеният в изложението въпрос за това чия е тежестта за доказване на връщането на наетата вещ е обуславящ за изхода на спора, тъй като въззивният съд, е приел, че доказателствената тежест за установяване на това кои елементи от отдаденото под наем скеле не са били върнати, е за наемодателя. Поради това е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос: Чия е тежестта за доказване на връщането на наетата вещ? По този въпрос е налице практика, формирана по реда на чл.290 от ГПК, с решение №214/23.01.2017г. по т.д. №1642/2015г. на ВКС, ТК, IІ т.о., както и с цитираните в него решение №477 от 20.07.2010г. по гр.д. № 1091/2009г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 169 от 11.06.2012г. по гр.д. № 84/2011г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 73 от 08.04.2016г. по гр.д. № 5376/2015г. на ВКС, ГК, IV т.о. С оглед на това касационното обжалване следва да се допусне по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по поставения материалноправен въпрос. Другият поставен в изложението процесуалноправен въпрос също е относим към спора, тъй като касае преценката на съда за липса на доказателства за стойността на липсващите елементи от скелето. Този аргумент обаче е допълнителен, доколкото въззивният съд е изтъкнал като основен довод за неоснователност на иска това, че наемодателят не е доказал кои точно елементи от скелето не са му били върнати от ответното дружество – наемател след прекратяването на наемното правоотношение. С оглед на това отговорът на поставения въпрос не може да обуслови различен изход на производството, поради което не следва да бъде допускано касационно обжалване по същия. При извод за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, не следва да се обсъжда и соченото от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 403,08 лева. Воден от горното, състав на Върховния касационен съд, Първо търговско отделение