Определение № 12520 от 05.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11332/2025 г.

Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Първоначалното дело е образувано от Административен съд – Велико Търново по жалба на В. М. П., гр. Благоевград, подадена срещу отказ за обявяване съществуването на трудово правоотношение, обективиран в писмо с изх. № 25085436/21.08.2025 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Велико Търново С Определение № 3088/30.09.2025 г. по адм. дело № 775/2025 г., Административен съд – В. Търново е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – Благоевград. Изложил е съображения, че местната подсъдност следва да се определи съгласно общото правило на чл. 133, ал. 1 от АПК и установеното по делото, че жалбоподателят П., като адресат на оспорвания отказ, е с постоянен адрес в гр. Благоевград. С Определение № 5027/10.11.2025 г., постановено по адм. дело № 2109/2025 г., Административен съд – Благоевград на основание чл. 135, ал. 6 от АПК във връзка с чл. 405а, ал. 7 от Кодекс на труда (КТ), е прекратил производството и е изпратил делото на Върховен административен съд за определяне на местната подсъдност. В мотивите към определението си съдът е приел, че според изричната специална подсъдност по КТ, работодателят може да обжалва постановлението по ал. 2 по реда на АПК пред административния съд по своето седалище или постоянен адрес в 14- дневен срок от връчването му. Посочил е, че независимо от това дали се отказва на дадено физическо лице административна защита чрез налагане на ПАМ по реда на чл. 405а, ал. 1 от КТ спрямо даден работодател или се предоставя такава защита чрез налагане на ПАМ спрямо този работодател, то адресати, респ. заинтересовани страни спрямо произнасянето на контролния орган на инспекция по труда винаги ще бъдат както този, на когото не е признато качеството на работник/служител, така и работодателят. Счел е, че доколкото адресатите на процесния отказ са жалбоподателят В. П. с адрес в гр. Благоевград, за когото актът е неблагоприятен, и „Планекс инфраструктура“ ЕООД, за което дружество актът е благоприятен, но е със седалище в гр. Велико Търново, то на основание чл. 133, ал. 2 от АПК спорът е местно подсъден на Административен съд – В. Търново, в чийто район е седалището на директора на ДИТ – В. Търново. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, взе предвид следното: Съдебното производство е образувано по жалба против отказ за издаване на постановление по реда на чл. 405а от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателя и „Планекс инфраструктура“ ЕООД, обективиран в писмо с изх. № 25085436/21.08.2025 г. на ДИТ - В. Търново. Разпоредбата на чл. 405а, ал. 7 от КТ действително предвижда специална подсъдност, но за постановленията по ал. 2 от същия член, който касае издаване на постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение при смърт на работника или служителя, т.е. само в тази хипотеза. Процесният случай не е такъв, с оглед на което, по отношение постановленията по чл. 405а, ал. 1 от КТ, съответно отказът да бъдат издадени, са приложими общите правила на АПК, регламентиращи местната подсъдност. Оспорения отказ касае издаване на постановление по реда на чл. 405а от КТ, което по същество има двама адресати – физическото лице жалбоподател и дружеството „Планекс инфраструктура“ ЕООД. Юридическото лице е със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, а физическото лице е с постоянен адрес в гр. Благоевград. Предвид изложеното следва да намери приложение разпоредбата на чл. 133, ал. 2 от АПК и производството подлежи на разглеждане от административния съд в района на териториалната структура на администрацията на органа, издал акта, т.е. Административен съд – Велико Търново. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,