Определение № 5829 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1326/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на УМБАЛ „Света Марина Плевен“ ООД, гр. Плевен, и на С. Е. Н. от [населено място] срещу въззивно решение № 117 от 22.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 62/2023 г. на Великотърновския апелативен съд, в частта по иска с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260014 от 21.11.2022 г. по гр. д. № 862/2020 г. на Плевенския окръжен съд, УМБАЛ „Света Марина Плевен“ ООД е осъдена на основание чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД да заплати на С. Е. Н. сумата 7500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на допусната лекарска грешка при следоперативно наблюдение след интервенция, извършена на 19.07.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 02.11.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 757,56 лв. - мораторна лихва върху присъденото обезщетение за периода 02.11.2017 г. до датата на исковата молба, с изключение на периода от 12.03.2020 г. до 09.04.2020 г., като искът е отхвърлен за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 50 000 лв. По делото е установено, че при извършен преглед на 06.07.2017 г. на ищцата в първоинстанционното производство С. Н. е открита киста на десен яйчник и завишени нива на туморния маркер. На 18.07.2017 г. ищцата е постъпила в УМБАЛ „Света Марина Плевен“ за оперативно лечение по повод персистираща киста на десния яйчник, като на 19.07.2017 г. е извършена операция, при която е извършен лапароскопски оглед на коремната кухина, установен е десен уголемен яйчник за сметка на киста с диаметър 7 см, дясна маточна тръба – с нормална дължина и запазен фимбриален апарат. Извършена е кистектомия на десния яйчник, като кистозната формация е дадена за изследване. Тези действия са описани в изготвената епикриза, като е посочено, че при изписването пациентката е без субективни оплаквания, в добро общо състояние. На 18.08.2017 г. е извършен контролен преглед от проф. д-р Г. Г., при който не са установени отклонения в здравословното й състояние. На 20.08.2017 г. са започнали болки ниско в корема, като след обаждане по телефона в УМБАЛ „Света Марина Плевен“ е записан час за преглед на 06.09.2017 г. От извършената проверка на ИА „Медицински одит“ е установено, че на 28.08.2017 г. ищцата е посетила консултативния АГО кабинет на МБАЛ „Д-р Н. Василиев“, гр. Кюстендил, но е отказала преглед и трансвагинална ехография. На 05.09.2017 г. тя е постъпила по спешност в МБАЛ „Д-р Н. Василиев“ по повод на остри болки ниско в корема, започнали внезапно, и припадане. Констатирано е увредено общо състояние и при ултразвуково изследване е посочено, че се вижда ясно оформен плоден сак и жив ембрион с размери 18 мм /11-12 г. с./. Извършена е операция по спешност, при която е установен вътрешен кръвоизлив, в областта на дясната тръба до матката е намерена формация с големината на мъжки юмрук, обхващаща част от задната маточна стена и кавум Дугласи, както и остатъчната част от десния яйчник. Забелязани са некротични остатъци в десния яйчник, космени структури и поради кървене от яйчниковата тъкан е решено да се премахне остатъчната яйчникова структура. Извършена е проверка и при УМБАЛ „Света Марина Плевен.“, в резултат на която е съставен акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление № НП 27-461 от 07.08.2018 г. на д-р Т. Т., който е провел ултразвуковото изследване на ищцата при приемането й, като при прегледа не е установил наличието на бременност и не е провел допълнителни изследвания за установяването на такава, с което не е спазил принципа на достатъчност, тъй като не е диагностицирал наличната ектопична бременност в 6 г. [населено място] е акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление № НП 27-461-1 от 07.08.2018 г. на д-р А. Л., извършил оперативната дейност, който в качеството на ръководител на оперативния екип не е спазил принципа на достатъчност и своевременност, тъй като не е диагностицирал наличната ектопична бременност на ищцата, бременна в 6 г. [населено място] е и акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление № 27-461-2 от 07.08.2018 г. на проф. д-р Г. Г., извършил контролния преглед на 18.08.2017 г., доколкото при прегледа не са установени отклонения в здравословното състояние на пациентката, а и не е извършил ултразвуково изследване, с което би могло да се установи наличната ектопична бременност, която към този момент е била 7 – 8 г. с. От показанията на свидетелите А. Л., който е операторът, извършил лапароскопската интервенция, В. Г. - изписващия лекар, и Т. Т. - началник отделение и втори лекуващ лекар, е установено, че при операцията се прави оглед на целия корем с камерата, като особено внимание се взема върху гениталната система, тъй като това е специалността на лекарите, но доколкото в оперативния протокол и впоследствие в епикризата е посочено, че маточните тръби са нормални, не са възникнали съмнения за извънматочна бременност, независимо от закъснението на менструацията, доколкото и при пациенти с кисти на яйчниците често се случва разстройство в менструалната функция. От показанията на свидетелите К. К., Д. Д. и С. З. (съответно приятелка, брат и майка на ищцата), е установено, че след операцията в [населено място] до контролния преглед състоянието на ищцата се влошавало, като е имала пристъпи на болки. След контролния преглед през м. август 2017 г. й е било позволено да отиде на море, но там тя получила силни болки и отпадналост. След втората операция ищцата била много зле физически и психически, без самочувствие, тревожела се дали ще стане майка, станала нервна и избухлива. От показанията на свидетеля Й. Н. (неин бивш съпруг) е установено, че след изписването при първата операция тя започнала да се оплаква от болки в корема. При контролния преглед, на който той я придружил, съобщили на лекаря за наличието на тези болки, но той ги уверил, че всичко е наред. След като отишли на море, ищцата постоянно имала болки в корема и свидетелят няколко пъти звънял на доктора, за да му съобщи за наличието на тези болки, но той отговорил, че това е нормално и ще отмине. От заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза е установено, че между първата операция за отстраняване на киста и втората операция по повод тубарна руптура няма връзка, тъй като тубарната бременност е била в много ранна фаза на 18.07.2017 г. и не е можело да бъде установена чрез лапароскопия /единствения метод за диагноза на тубарен аборт/. Втората операция е била неизбежна, независимо от първата, но се е забавила, което е наложило нейното извършване в условия на спешност и остра кръвозагуба. Независимо дали втората операция е по повод тубарен аборт или тубарна руптура, дясната маточна тръба е щяла да бъде отстранена, като според вещото лице десният яйчник не е трябвало да бъде отстраняван. Наличието на един яйчник и тръба не биха попречили на пациентката да забременее. Обстоятелството, че не е направен тест за бременност при приемането й за планова операция за отстраняване на киста на десния яйчник не съставлява пропуск. Дори да се направи такъв, той не дава информация за това дали бременността е извънматочна или вътрематочна, дали е разстроена или не е разстроена. В конкретния случай е било налице рядко съвпадение на дермоидна киста – доброкачествена, на основание за операция, и извънматочна бременност. От медицинските документи на болницата в [населено място] е установено, че към 05.09.2017 г. е описан ембрионален сак, 12 г. с., с оглед на което вещото лице е посочило, че към 19.07.2017 г. бременността е била около 5-6 г. [населено място] няма симптоматика, няма как да се постави тази диагноза, или ако се постави, се прави при съмнения. Дори менструацията да е била съмнителна, се разчита на лапароскопията. В конкретния случай, с оглед местонахождението на извънматочната бременност, за да се види отвън, лапароскопски, трябва ембрионалният сак да е 7-8 г. с. По тази причина според вещото лице бременността не се е визуализирала, а не може при липса на доказателства, да се отстрани тръбата. Вещото лице е посочило, че основният симптом на извънматочната бременност е кървене, каквото никъде не е отразено. По-скоро болката е непостоянен симптом – може да я има, може да я няма, може да е спазматична, може да е епизодична, не е остра, не е травматична. Когато ги има и двата симптома - кървене и болка, следва да бъдат извършени множество изследвания, за да се установи наличието на извънматочна бременност. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че извършеното оперативно лечение от служители на ответното лечебно заведение по повод установена дермоидна киста 7 см, която е отстранена по време на лапароскопската интервенция със запазване на яйчника, представлява сложна интервенция, направена в интерес на ищцата. По време и непосредствено след операцията не са настъпили усложнения, като тя е изписана без субективни оплаквания и в добро общо състояние. Извършени са всички необходими изследвания и консултации за операцията. С оглед на това, по повод на проведеното лечение във връзка с установената дермоидна киста липсват данни за допуснати пропуски и нарушения в качеството на медицинските услуги, като констатираната по-късно извънматочна бременност не може да бъде определена като усложнение от проведената интервенция, а представлява напълно самостоятелно и независимо страдание. По делото не са установени пропуски в диагностично-лечебния процес по време на хоспитализацията на ищцата в УМБАЛ „Света Марина Плевен“, като не е установено наличие на извънматочна бременност. При приемането й в ответното лечебно заведение преди извършването на оперативната интервенция не е направен ЧХГ хормонален тест за бременност, но според експертното заключение на базата на този тест не може да се вземе решение за диагноза и лечение на извънматочна бременност, тъй като той не дава достатъчно надеждна и сигурна информация. При съмнителни случаи, с малко симптоми, се ползва диагностична лапароскопия, който метод за установяване на извънматочна бременност е най-точен. В случая, на пациентката е предстояла лапароскопия и е извършен лапароскопски оглед на коремна кухина, като при него не е констатирана извънматочна бременност. Дори и при положителен тест за бременност, при липса на лапароскопско потвърждение за наличие на извънматочна бременност, не би се пристъпило към отстраняване на маточна тръба. С оглед на това, неизвършването на тест за бременност, който метод не е точен и не дава категоричен отговор за наличието на извънматочна бременност, както и самото място на бременността, при предстояща лапароскопия, не съставлява нарушение на медицинските правила и добрите лекарски практики. Посочването на дата на последната менструация от ищцата в анамнезата и констатираната аменорея не променя този извод, тъй като според заключението на вещото лице менструацията се влияе от много фактори, включително и при наличие на киста, какъвто е случаят на ищцата, и дори да е подозрителна менструацията, се разчита на лапароскопията. Към момента на извършване на оперативната интервенция е бил направен ехографски преглед, както и лапароскопски оглед на коремната кухина, при които изследвания не е установена извънматочна бременност, като това се дължи на етапа на бременността – 5 г. с., максимум 6 г. с. С оглед на местоположението на ембрионалния сак в маточната тръба, за да се визуализира лапароскопски извънматочната бременност, тя следва да е 7 – 8 г. [населено място] и етапът на развитие на извънматочната бременност са допринесли същата да не може да бъде установена с приложените методи на изследване, както и за по-късното проявяване на симптоматика, която да насочи вниманието на лекарите за наличие на подобна диагноза. Между двете операции няма връзка, а същите са направени на различни и самостоятелни основания, респ. извънматочната бременност не е усложнение от лапароскопската интервенция за отстраняване на киста от яйчника. Съдът е кредитирал и показанията на свидетеля А. Л., че не е открита бременност у ищцата, доколкото той е извършилият операцията лекар и пряко и непосредствено е възприел състоянието на ищцата при извършения лапароскопски оглед, а също така налице са и обективни данни извънматочната бременност да не може да бъде визуализирана към този момент. В случая съдът е приел, че е налице допуснато противоправно бездействие от страна на наблюдаващия лекар в постоперативния 30-дневен период за наблюдение на пациентката. В резултат на това противоправно действие се е повишил медицинският риск и за ищцата са настъпили увреждания. Съдът се е позовал и на показанията на свидетеля Й. Н., който има преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищцата, според които след операцията и преди извършения контролен преглед на 18.08.2017 г. тя се е оплаквала от болки и лично свидетелят е уведомил за това по телефона наблюдаващия лекар два пъти. По време на контролния преглед свидетелят лично е разговарял с проф. Г. Г. и му казал отново, че ищцата има болки в корема. Същевременно, в съставения документ за контролен преглед от 18.08.2017 г. липсва описание на снета анамнеза, конкретни дейности по извършването на прегледа и изводите, направени въз основа на тях. По делото няма данни при наличните оплаквания, за които лекуващият лекар е бил уведомен, същият да е предприел необходимите медицински действия във връзка с постоперативното наблюдение – пълен и всеобхватен контролен преглед (гинекологичен преглед, подробен ехографски преглед и изследвания), за да изключи потенциални усложнения или да установи причината за описаната болка. Съгласно заключението на вещото лице към 20.08.2017 г., т. е. два дни след контролния преглед извънматочната бременност е можела да се диагностицира и тубарната бременност да се оперира. С оглед на това, съдът е приел, че при внимателен и детайлен преглед от страна на наблюдаващия лекар, и при назначаване на съответните изследвания, същият би могъл да открие наличието на извънматочна бременност у ищцата, още повече, че това състояние е в кръга на специалността на лекаря. При извършения контролен преглед лекуващия лекар е следвало да проследи не само състоянието на ищцата, пряко свързано с извършената операция, но при наличието на оплаквания да насочи вниманието си към диагностициране и изследвания и на други патологични състояния. Като е неглижирал и подценил оплакванията на ищцата за болка един месец след извършената лапароскопска операция, д-р Г. Г. не е положил дължимата медицинска грижа и внимание в постоперативния период, което ако е било сторено, би могла да се идентифицира своевременно причината за тези оплаквания и да се открие наличната извънматочна бременност, за да се предприеме адекватно лечение. С това свое бездействие той е нарушил принципите на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, при зачитане правата на пациента. По тази причина неговото поведение следва да се квалифицира като противоправно, която противоправност е част от фактическия състав на твърдяния деликт. Налице е недоглеждане и недооценяване на състоянието на пациента, имащо пряко отношение към наложилата се впоследствие животоспасяваща операция. Посоченото бездействие на служител на ответното лечебно заведение е противоправно, тъй като не е отговаряло на дължимото, съобразно утвърдените медицински стандарти, включително на извършване на необходимите детайлни прегледи и изследвания, като са нарушени правилата за добрата медицинска практика съгласно Медицинските стандарти по акушерство и гинекология, приети с Наредба № 12/2014 г. и действащи към момента, с което не са създадени условия за избягване на потенциалния риск и свеждане до минимум на вероятността за преминаване на извънматочната бременност на ищцата в тубарна руптура, представляваща животозастрашаващо състояние. От това противоправно поведение е настъпила вреда, тъй като неустановената извънматочна бременност е довела до разкъсване на маточната тръба и силен вътрекоремен кръвоизлив, което представлява животозаст-рашаващо състояние, и това е наложило предприемане на спешна последваща оперативна интервенция за отстраняване на маточната тръба, евакуиране на съсиреците и измиване на корема. Всичко това е свързано с негативни субективни изживявания за ищцата – болки, страдания, страх за живота и здравето, в пряка причинно – следствена връзка с осъщественото противоправно деяние. Вредата, изразяваща се в загуба на органи – маточна тръба и яйчник, не е в пряка връзка с несвоевременното диагностициране на извънматочната бременност. Единственото лечение на тубарната бременност е отстраняване на маточната тръба, а отстраняването на яйчника според вещото лице не е било необходимо. С оглед на това загубата на маточната тръба и яйчника се дължи на причинно-следствени процеси, които нямат пряко отношение към несвоевременната диагностика на извънматочната бременност. Отчитайки конкретната специфика на случая и настъпилата конкретната вреда, изразяваща се в създаването на животозастрашаващо състояние, която е отстранена за кратък период от време – извършена е операция по спешност, след която това състояние е преодоляно, както и фактът, че ищцата по повод оплаквания е посетила гинекологичен кабинет, но е отказала преглед и трансвагинална ехография, при които извънматочната й бременност е можела да бъде установена, съдът е приел сумата от 7500 лв. за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на УМБАЛ „Света Марина Плевен“ ООД се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. Трябва ли въззивният съд при произнасяне по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение да формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти след съвкупна преценка на събраните по предвидения в ГПК ред доказателства в двете съдебни инстанции; 2. Следва ли съдът да извърши съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, за да формира извод за наличие на противоправно поведение и причинна връзка при предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД; 3. Длъжен ли е съдът да се произнася само по въведените от страните твърдения и възражения с оглед принципа на диспозитивното начало, уреден в чл. 6, ал. 2 ГПК, и допустимо ли е съдът да се произнася по твърдения, които въобще не са били наведени от страните или не са били наведени в предвидените от ГПК преклузивни срокове; 4. Следва ли да се прилагат разпоредбите от медицински стандарт, които регулират събирането, обработката и съхранението на статистически данни за работата на лечебното заведение към медицинската дейност по прием, диагностициране и провеждане на лечение на пациенти; 5. Задължен ли е лекарят при извършване на контролен преглед за установяване на етапа на възстановяването от операция да търси други прояви или състояния (в случая бременност), каквито не са били открити при прегледа преди извършване на оперативната интервенция, и които предвид естеството на операцията (в случая за отстраняване на киста на яйчника) няма медицински основания да се породят през периода от операцията до контролния преглед, и които не са свързани с качеството на извършената оперативна дейност; 6. Лекарят проявил ли е бездействие, като форма на вина, ако при извършване на контролен преглед за проверка на етапа на постоперативното възстановяване е ограничил прегледа до това, тъй като не е имал задължението да търси други прояви или състояния (в случая бременност), каквито не са били открити при прегледа преди извършване на операцията, и които предвид естеството на операцията (в случая за отстраняване на киста на яйчника) в медицински аспект не биха могли да се породят през периода от операцията до контролния преглед, и които не са свързани с качеството на оперативната дейност; 7. Извършил ли е противоправно поведение лекарят, ако при извършване на контролен преглед за установяване на етапа на постоперативното възстановяване е ограничил прегледа до това, тъй като не е имал задължението да търси други прояви или състояния (в случая бременност), за чието съществуване не е имало медицински данни при прегледа преди извършване на оперативната интервенция, и които предвид естеството на операцията (в случая за отстраняване на киста на яйчника) в медицински аспект не биха могли да се породят през периода от операцията до контролния преглед, и които не са свързани с качеството на оперативната дейност. Поддържа се, че първите три въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС, а останалите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответната страна по тази жалба С. Е. Н. е представила писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК С. Е. Н. сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Каква е спецификата на подлежащите на установяване факти и връзки между факти при иск с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45 ЗЗД от ищец - пациент, с оглед необходимостта от медицински познания, ангажирани чрез експертиза, и останалите доказателства и доказателствени средства по делото; 2. Какво е значението на резултата от проверка, извършена от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) - правоприемник на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ (ИАМО), като специализиран орган за проверки за спазването на правата на пациентите в лечебните заведения, проверки по оказаната им медицинска помощ, за спазването на утвърдените медицински стандарти в лечебните заведения, както и контрол върху качеството на оказаната медицинска помощ в съответствие с утвърдените медицински стандарти, и която проверка констатира нарушение, особено при противоречие на констатациите от проверката със заключението изцяло или от части на съдебно - медицинската експертиза по делото; 3. В какво съотношение съдът, спазвайки основното си процесуално задължение да основе решението си на обстоятелствата по делото, следва да отграничи онази категория връзки между фактите, за които са му нужни специални знания, от други, за които следва да изгради извод съобразно опитните правила и логиката, предвид установените по делото факти, а именно: свидетелства на очевидци относно състоянието на пациента и оказаната медицинска грижа, констатации в официален документ на специализиран проверяващ орган и влезли в законна сила наказателни постановления от проверка на ИАМО (ИАМН), и от друга страна заключение на медицинска експертиза; 4. Следва ли съдът сам, въз основа на всички доказателства и обстоятелства по делото, да направи извод за причинно-следствената връзка между оказана медицинска помощ/лечение, особено в случай на нарушение/неизпълнение на съответния стандарт, в случая по Акушерство и гинекология, и последвалите усложнения при пациента, както и за това дали констатираното при последващата операция състояние се дължи на поведението на екипа на предходното лечебно заведение, за което е установено нарушение при специализираната проверка и с влезли в законна сила наказателни постановления; 5. Неосигуряването на необходимия обем от изследвания и неосигуряването на качествена, навременна и пълна медицинска помощ и съгласно изискванията на съответния медицински стандарт и утвърдените диагностично-терапевтични алгоритми, представлява ли противоправно поведение на лекаря като предпоставка за отговорност по чл. 49 ЗЗД на лечебното заведение, в което той работи, за вреди от извършен деликт, включително за завишаване на отговорността с оглед последващо констатирано животозастрашаващо състояние; 6. Следва ли ищецът - пациент по иск с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45 ЗЗД сам да преценява необходимостта от прегледи, изследвания и диагностично-терапевтични методи и алгоритми преди оперативна интервенция, или това е задължение на лекуващия лекар/екип; 7. Следва ли ищецът - пациент по иск с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45 ЗЗД сам да преценява необходимостта от тест за бременност преди гинекологична операция, след като вече е приет в лечебното заведение; 8. Следва ли ищецът - пациент по иск с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45 ЗЗД сам да преценява необходимостта от последващи прегледи и наблюдение след извършена оперативна интервенция или това е задължение на лекуващия лекар/екип; 9. Следва ли ищецът - пациент по иск с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45 ЗЗД да изброи изчерпателно всички негативни изменения на здравословното си състояние, за да получи обезщетение за тях или ако те са установени по делото, същите следва да бъдат обезщетени като част от общата претенция за вреди от твърдяното влошено здравословно състояние; 10. Какви са обективните критерии при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и съгласно разрешенията, дадени в ППВС № 4/1968 г. по въпроса за преценката на всички съотносими обстоятелства при определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди в конкретния случай; 11. Следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да се вземат предвид възрастта и пола на ищеца при гинекологична интервенция, за която са констатирани при проверка от ИАМО (ИАМН) нарушения, и последвалата загуба на един яйчник; 12. Следва ли при определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът да отчете продължителността на вредата във времето, дали тя е поправима или не, възстановимо ли е състоянието или не, както и степента на засягане на здравето и наличието или не на опасност за живота на пациента при пропуски в диагностиката и лечението; 13. Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства; 14. Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор; 15. Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, и в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респективно неоснователни; 16. С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения във въззивната жалба и в отговора на въззивна жалба, то следва ли въззивният съд да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи; 17. Наличието на роднинска връзка между свидетел и страна по делото обуславя ли непременно основание за заинтересованост на показанията на този свидетел; Следва ли съдът да изложи конкретни мотиви, намиращи опора в материалите по делото, обосноваващи довод за заинтересованост на този свидетел; 18. Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди и служебно да прецени свидетелски показания с оглед на заинтересованост на свидетеля и да обсъди показанията му ведно с всички други доказателства по делото; 19. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо приема или не приема показанията на свидетел, както с оглед на заинтересоваността на свидетеля, така и с оглед достоверността на показанията и съответствието им с останалите доказателства по делото. Бланкетно се релевират и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът по жалбата УМБАЛ „Света Марина Плевен“ ООД е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставена от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес посоченият от касатора правен въпрос определя обективните рамки, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1./ Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Първите три поставени от касатора УМБАЛ „Света Марина Плевен“ ООД и въпроси с №№ 13 до 19 вкл., поставени от жалбоподателката С. Е. Н., които са свързани с по-общия въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички събрани по делото доказателства, включително гласните, доводите и възраженията на страните, са решени в съответствие с практиката на ВКС. Според нея при постановяване на решението си въззивният съд следва да обсъди и вземе предвид всички относими за спора доказателства, да обсъди становищата и доводите на страните, да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК. Както е прието и в решение № 409 от 28.02.2013 г. по гр. д. № 59/2011 г. на ВКС, I г. о., съдът преценява доказателствата по делото по свое вътрешно убеждение, но тази преценка е подчинена на определени изисквания на процесуалния закон. Съгласно чл. 12 и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка. В случая въззивната инстанция е съобразила тези правни разрешения. Обсъдени са в съвкупност релевантните за спора доказателства, включително свидетелските показания, като съдът се е позовал на тези, които са подкрепени и от останалите събрани по делото доказателства. С това съдът е изпълнил процесуалните си задължения във връзка с преценката на достоверността на гласните доказателства (чл. 172 ГПК). Доводите на касаторите за неправилност на формираните изводи на въззивния съд не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство по чл. 288 ГПК. Следващите четири поставени от УМБАЛ „Света Марина Плевен“ ООД въпроси са по съществото на спора и не предполагат даването на принципни отговори, поради което не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. Те представляват доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което не е предмет на проверка в настоящото производство по селектиране на касационната жалба. Освен това касаторът не е изложил релевантни доводи и за наличието на посочените в т. 4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки относно релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което не е налице. Първите девет поставени от касаторката С. И. въпроси са общо и неясно формулирани и по съществото си представляват оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, които не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по селектиране на касационната жалба. Поставените от нея свързани въпроси относно критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД не са разрешени в противоречие с посочената от нея съдебна практика - ППВС № 4/1968 г. Съгласно т. 11 от това постановление при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Практиката на ВКС е константна в смисъл, че при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетено и икономическото положение в страната и размерът на определените от съда обезщетения следва да бъде съобразен с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл. 52 ЗЗД. Справедливо по смисъла на тази разпоредба обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на моралните болки и страдания на увреденото лице, които включват и всички онези емоционални неудобства и психически сътресения, съпътстващи живота му. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата. С оглед паричния характер на обезщетението за обезвреда, определящ общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, следва да бъдат съобразени и икономическите условия в страната към датата на непозволеното увреждане. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите, като справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези. В този смисъл са решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г., II т. о.; решение № 28 от 9.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., II т. о.; решение № 158 от 11.11.2016 г. по т. д. № 2369/2015 г. II т. о.; решение № 50 от 18.05.2017 г. по т. д. № 598/2016 г., II т. о., решение № 232 от 22.01.2018 г. по гр. д. № 60404/2016 г., IV г. о. и др. В случая в съответствие с цитираната практика, вкл. указанията по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в ППВС № 4/1968 г., въззивният съд е отчел релевантните за определяне размера на обезщетението факти в пълния им обем и въз основа на тях е определил справедлив размер на обезщетението. Значението на всички обстоятелства, които според трайно установената практика на ВКС, вкл. и посочената от касаторката, са от значение при определяне на този размер, е обсъдено и съобразено от съда. Разрешаването на обуславящите изхода на спора правни въпроси в съответствие с практиката на ВКС, която не се налага да бъде променяна, изключва приложното поле на релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Сочените от жалбоподателката евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС, тъй като от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъщест-вуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Разноски за адвокатски възнаграждения на страните за подадените отговори на касационните жалби не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени /в договора за правна защита и съдействие на касаторката от 24.11.2023 г. е посочено, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., но по делото липсват данни то да е било заплатено/. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,