Определение № 1993 от 05.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2568/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена от „Български пощи“ ЕАД, действащо чрез адв. С., частна касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от СГС, ІІ- г състав определение № 264898/14.07.2022 г. по гр.д. № 2148/21г., с което е потвърдено определение № от 15.10.2020г. на СРС, 123 състав по гр.д. № 31083/2015г., с което е оставена без уважение молбата на „Български пощи“ ЕАД за изменение на съдебното решение от 02.04.20г. в частта на разноските. В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на въззивното определение и присъждане в пълен размер на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция съобразно представения списък по чл.80 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е въвел като основание за достъп до касационно обжалване основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Дали при произнасянето си по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът следва да извърши преценка на съотношението на цената на адвокатската услуга и фактическата и правна сложност на делото, която произтича от конкретната преценка на фактическите обстоятелства?. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустими – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да потвърди първоинстанционното определение, СГС, ІІ- г състав е приел, че не са налице основания за отмяна на определението и изменение на съдебното решение в частта на разноските, тъй като при определяне размера на дължимото адв. възнаграждение първоинстанционният съд е съобразил установените минимални размери на адв. възнаграждение по чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ, при преценка на процесуалното поведение на адвоката, както и фактическата и правна сложност на спора. По основанията за допускане на касационно обжалване: Настоящият съдебен състав счита, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставения въпрос, който е обусловил правните изводи на съда, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно дадените разяснения в т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато съдът е сезиран с искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се установи несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. От това следва, че правната и фактическа сложност на делото не са поставени в пряка зависимост от броя на фактически извършените процесуални действия. В случая въззивният съд, отчитайки фактите, по които е налице спор между страните по предявения на осн. чл.200 КТ иск - наличие на съпричиняване и вид и интензитет на получените увреждания, правните изводи, които те предполагат и обема на събрания доказателствен материал- изслушване на съдебно- медицинска експертиза и на свидетел, правилно е приел, че спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, която да обуславя присъждане на адв. възнаграждение в първоинстанцинното производство в размер по- висок от минимално определения в Наредба №1/2004 г. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 264898/14.07.2022 г. на СГС, ІІ- г състав, постановено по гр.д. № 2148/21г., с което е потвърдено определение № от 15.10.2020г. на СРС, 123 състав по гр.д. № 31083/2015г., с което е оставена без уважение молбата на „Български пощи“ ЕАД за изменение на съдебното решение от 02.04.20г. в частта на разноските. По делото липсва направено от ответниците по касационната жалба искане за присъждане на разноски. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.,