Определение № 5413 от 25.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 320/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 946 от 14.08.2023г. по гр.д. № 583/2023г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260039 от 17.10.2022г. постановено по гр.д.№ 953/2020г. на Районен съд-Несебър. С последното е отхвърлен предявеният от И. Г. З. против Ю. Г. В. и Национална Агенция за приходите иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.23, ал.1 СК за признаване за установено, че ищецът е изключителен собственик, вследствие на пълна трансформация на негово лично имущество, на недвижим имот: сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: [населено място], общ.Н., Ваканционно селище „Е.“, която сграда е със застроена площ 43 кв.м., с разгърната застроена площ от 88,79 кв.м., на два етажа, заедно с припадащите й се 137,03 кв.м. ид.ч. от поземления имот, целият с площ от 5532 кв.м., който представлява УПИ *-*,* от кв.5 по ПУП на [населено място], заедно и с паркомясто за една кола, при посочени граници и с принадлежащите му 2,41 % ид.ч. от отредените за общо ползване алеи. Касационната жалба е подадена от ищеца И. Г. З. чрез адв. Г.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1/ при доказан от ищеца личен и извънсемеен произход на средствата (от вземане за дивидент от дялово участие в ООД) вложени при покупката на недвижим имот, чия е доказателствената тежест за доказване на фактите по наведените от ответника твърдения за принос; може ли ответникът да се позовава единствено на законовата презумпция, касаеща придобитите в режим на СИО права или дължи пълно и пряко доказване на възраженията и твърденията си за принос; по този въпрос се изтъква противоречие с т.1 и т.3 на Тълкувателно решение № 2/2001г. на ОСГК и с решение по гр.д. № 268/2009г. на ІІ г.о.; 2/ за да се приеме, че е оборена презумпцията на чл. 21, ал.3 СК достатъчно ли е ищецът да докаже извънбрачния характер на средствата, вложени за придобиване на правото на собственост върху недвижим имот; тук се сочи противоречие с решение по гр.д. №1840/2017г. и с решение по гр.д. № 1872/2016г. и двете на І г.о.; 3/ при решаване на спор за произход на средствата, с които е придобит недвижим имот при иск по чл. 23, ал.2 СК следва ли съдът да обсъди всички събрани доказателства, съдържащи данни за произхода на средствата, вложени за придобиване на имота и да направи извод за наличие или липса на преобразуване на лично имущество след пълно изследване на произхода на вложените парични средства и обсъждане на всички обстоятелства, релевантни за преценката дали имотът е придобит в СИО или е лично имущество; визира се противоречие с горепосочените две решения; 4/ длъжен ли е решаващият съд при преценката на гласните доказателства да изложи свои собствени мотиви и съображения защо не дава вяра на свидетелите. По този въпрос се поддържа противоречие с множество решения на Върховния касационен съд. Ответницата по касационната жалба Ю. Г. В. чрез пълномощника си адв. Й. заявява становище за недопускане на касационно обжалване. Ответникът НАП не е представил писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск по чл.23 СК на И. Г. З. против Ю. Г. В. и НАП-София за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е изключителен собственик, вследствие на пълна трансформация на лично имущество, на недвижим имот, придобит по време на брака му с ответницата В.. Ищецът И. З. и ответницата Ю. В. са бивши съпрузи - бракът им е сключен на 07.11.1971г. и е прекратен с развод с решение от 24.02.2020г. Интересът от насочване на иска и срещу ответника НАП произтича от образувано изпълнително дело срещу Ю. В. за нейни задължения към държавата и наложена обезпечителна мярка възбрана върху 1/2 ид.ч. от имота. От страна на ответницата Ю. В. не е представен отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. По-късно е постъпило писмено становище, в което оспорва иска с твърдения, че към момента на сделката се е грижила за домакинството, жилището и внуците. Ответникът НАП-София оспорва иска. Безспорно е установено, че ищецът е съдружник в „Изамет 1991“ ООД и притежава 60 % от капитала на дружеството. На 04.04.2017г. е проведено общо събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ ООД, на което е взето решение да се продадат на ищеца притежаваните от дружеството три недвижими имоти, един от които процесния в [населено място]. На това общо събрание на съдружниците е взето и решение за разпределяне под формата на дивидент към съдружника И. З. на част от неразпределената печалба на „Изамет 1991“ ООД за минали години в размер на 940 857,17 лв., както и решение на основание чл.103 ЗЗД за прихващане до размера на по-малкото на дивидента към съдружника И. З. след приспадане на дължимия данък на 893 814.31 лв., срещу дължимата се от него като физическо лице на „Изамет 1991“ ООД продажна цена в общ размер на 457 000 евро за придобиване на недвижимите имоти. На 07.04.2017г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижимия имот в [населено място], обективиран в нотариален акт, в който изрично е уговорено, че цената на имота в размер на 67 000 евро се прихваща от изискуемото задължение на продавача към купувача, произтичащо от разпределен и подлежащ на изплащане дивидент от минали години. С обжалваното решение въззивният съд напълно е споделил решаващите правни изводи на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск по чл.23, ал.1 СК и е препратил към мотивите му на основание чл.272 ГПК. В отговор на оплакванията в жалбата съдът е посочил и допълнителни съображения. Изтъкнал е, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че имотът е придобит изцяло с негови лични средства и при липса на съвместен принос в придобиването от страна на съпругата. От писмените доказателства безспорно се установява произходът на средствата, с които е закупен процесния имот, а именно получен от ищеца дивидент от участието му в търговско дружество, което изрично е посочено и в нотариалния акт за покупката на имота. Дивидентът като вид възнаграждение, което се изплаща на съдружниците за тяхната инвестиция в собствения капитал на дружеството, има характер на лично имущество, т.е. по делото е установен личният характер на паричните средства. Придобитото имущество с тези средства обаче не е станало негова лична собственост. По този въпрос съдът се е позовал на практиката на Върховния касационен съд - Решение № 126/31.01.2020 г. по гр.д.№ 352/2019 г. и Решение № 39/27.04.2021г. по гр.д.№ 2571/2020 г., двете на II г.о. Според нея вземането за дивидент съставлява лично на съпруга, но правото на собственост, придобито с тези средства, не представлява лична собственост на съпруга. Трансформацията на лично имущество по чл.23 СК е приложима за личното имущество, посочено в чл.22 СК (придобито преди брака, по дарение, по наследство и при останалите хипотези, посочени в нормата). В случая трансформация не може да има, тъй като вземането за дивидент е вид възнаграждение /лична собственост/, но при влагането му за закупуване придобитото е съпружеска имуществена общност. В тази хипотеза намира приложение презумпцията на чл.21, ал.3 СК за съвместен принос. Именно на придобитите по време на брака вещни права законодателят създава статут на съпружеска имуществена общност, считайки презумптивно, че са резултат на съвместен принос. С оглед на тази практика въззивният съд, признавайки личния характер на парични средства под формата на дивидент от неразпределена печалба на търговското дружество, е отрекъл извършването на трансформация при придобиване на недвижимия имот с тези средства. Съдът е намерил за неоснователни твърденията, съдържащи се във въззивната жалба, че ищецът и ответницата били във фактическа раздяла още от 1997 г., което означава липсата на принос от нейна страна. От показанията на свидетеля Я. З. (син на бившите съпрузи), преценени от съда по реда на чл.172 ГПК, се установява, че родителите му са живели заедно до началото на 2017 г. и до тогава майка му се е грижила за дома и семейството, като е помагала и при отглеждането на неговото дете. Съдът е кредитирал показанията на този свидетел, въпреки близката му родствена връзка със страните, тъй като именно той познава най-добре отношенията вътре в семейството. Тези показания кореспондират и със събраните писмени доказателства (установените обстоятелства с решението по брачното дело) и не се опровергават от други доказателства по делото. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Т., тъй като той не изнася данни за семейните взаимоотношения между съпрузите; той не познава съпругата на ищеца и говори за негово поведение като необвързан семейно. Предвид изложеното съдът е счел, че ищецът не е опровергал презумпцията за съвместен принос и не може да се приеме, че е изключителен собственик на закупения от него по време на брака процесен недвижим имот. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о., приема следното: Първите два правни въпроса, макар и по-широко формулирани, касаят основния решаващ за изхода на спора проблем: дали представлява лично имущество недвижим имот, придобит по време на брака, със средства от дивидент на единия съпруг от дялово участие в търговско дружество и дали доказването, че имотът е придобит с такива средства е достатъчно за уважаване на иска за признаване на лична собственост. Подобен въпрос е поставен за разрешаване пред Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело №2/2022г., а именно: „Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог?“ Сред противоречивата практика, послужила за образуване на тълкувателното дело е едното от решенията на Върховния касационен съд, на което се е позовал въззивния съд, а именно това по гр.д. № 352/2019г., което е постановено от настоящия състав на ІІ г.о. При тези обстоятелства, тъй като поставеният за разрешаване тълкувателен въпрос ще има значение за изхода на настоящето производство, то следва да бъде спряно до приключване на тълкувателната процедура. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.