Определение № 371 от 08.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 87/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на В. Б. Р. и Б. В. Р., чрез пълномощника им адвокат В. В., и на Ю. В. Р., чрез пълномощника му адвокат К. Л., срещу въззивно решение №285/30.07.2019г., по гр.д.№543/2018г. на Софийски окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба на В. Р. и Б. Р. се сочи, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и обжалването следва да се допусне по следните въпроси: 1. Какъв е способът, който следва да се приложи за определяне дела на всеки съделител при уважен в първата фаза на делбата исдк по чл.76 ЗН. Не е ли единственият справедлив способ теглене на жребий и „как се тълкува разпоредбата на чл.76 ЗН досежно смисловото тълкуване на глагола „падат“ - делът се пада чрез жребий“Допустимо ли е делът да се падне чрез разпределение по чл.353 ГПК; 2. Когато е възможно уравняването на делбените имоти в равни дялове с имоти, еднакви по вид и количество за всеки съделител, тегленето на жребий не е ли задължително; 3.При поискване на част от съделителите за разпределянето на имоти в общ дял по коляно, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, не следва ли съдът да зачете волята им. Твърди се противоречие с практиката на ВКС и ВС, вкл.ППВС №7/1973г. като се представят и решения. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба на Ю. Р. се сочи наличие основанията по чл.280,ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и ал.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Поставят се следните въпроси: 1.Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и да изложи мотиви по възраженията на страните.; 2. Следва ли съдът да мотивира избора си на способ за извършване на делбата; 3.Следва ли съдът да разпореди извършване на нова оценителна експертиза след като от последната са изминали две години и има промяна в в пазарните цени; 4. Какъв способ следва да избере съдът при наличие на достатъчно имоти за разпределяне между съсобствениците; 5.Следва ли съдът да възложи имотите на съсобствениците, които са се разпожредили с идеалните си части преди извършване на делбата и представлява ли това заобикаляне на чл.76 ЗН; 6. Следва ли съдът да разпредели имотите между съсобствениците при наличие на достатъчно имоти на различна стойност по начин, че някои от съсобствениците да имат уреждане на сметки с пъти, надвишаващи стойността на дела.Сочат се решения на ВКС. Твърди се и очевидна неправилност на въззивното решение при прилагане разпоредбата на чл.76 ЗН. Ответникът по касационната жалба Г. А. Г., оспорва касационните жалби в становище по чл.287 ГПК. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 132/2007г. по гр.д.№236/2017г. на Районен съд – Елин Пелин, с което делбените имоти са разпределени между съделителите на основание чл.292 ГПК /отм/. Въззивният съд е съобразил влязлото в сила решение по допускане на делбата.По спорния въпрос относно приложимия способ за извършването и е приел следното: Основен принцип при делбеното производство е получаване на реален дял, който е максимално близък по стойност до дела от наследството, припадащ се на съответния съделител. Съсобствеността може да бъде прекратена чрез теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 292 от ГПК (отм.), чрез възлагане по реда на чл. 288, ал. 2 и 3 от ГПК (отм.) или чрез изнасяне на имота/имотите на публична продан. Основен критерий за избор на някой от горните способи е съотношението между броя на реалните дялове и броя на съделителите, във връзка със съотношението между стойностите на реалните дялове и стойностите на квотите на съделителите. Освен това, от значение е и възможността за обособяване на повече реални дялове от един или повече от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите за начина на нейното извършване (напр. за разпределение на имотите по колена). Съгласно т. 5, буква „б” от ППВС № 7 от 28.XI.1973 г. невъзможност за теглене на жребий по смисъла на чл. 292 ГПК е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни.” В случая е налице такава хипотеза, тъй като до делба са допуснати девет различни по площ и стойност имота, а съгласно влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата квотите на съсобствениците в съсобствеността са различни. Въззивниците Радеви претендират да се извърши делба по колена, в който случай квотите на всички колена биха били равни. Тегленето на жребий е винаги невъзможно, когато не съществува възможност, всеки отделен съделител да получи реален дял. Недопустимо е, по този ред група съделители (вкл. такива от едно коляно) да получат общ дял, тъй като законът не установява процедурни правила за начина, по който се тегли жребий от група лица. Налице са предпоставките за прилагане на чл. 292 от ГПК (отм.), доколкото в делбената маса има достатъчно имоти, от които всеки съделител (респ. група съделители, пожелали общ дял) да получи дял в натура, а същевременно квотите на съделителите са различни. В такъв случай няма основание за изнасяне на имотите на публична продан, дори те да са различни по вид и стойност. Разпределението на имотите има приоритет пред другите способи за извършване на делбата. Искането на настоящите касатори /въззивници/ да се извърши разпределение по колена, въззивният съд е приел за неоснователно, поради това, че влязлото в сила решение по първа фаза на делбата е определило кръга на съделителите, както и техните квоти- поотделно за всеки съделител, а не по колена. При така определените съделители и квоти разпределението по колена е приложимо, само ако делбените имоти са по- малко на брой от съделителите, но съответствата на броя на колената. Така, с известно отстъпление от принципа на чл. 69, ал. 2 от ЗН /не всеки отделен съделител ще получи самостоятелен реален дял/ ще се стигне до получаване на такъв от наследниците във всяко коляно. В случая, обаче, не е налице хипотеза, която да налага извършване на делбата по колена, тъй като в делбената маса има достатъчно имоти, от които всеки отделен съделител според решението по допускане на делбата (респ. доброволно групирали се съделители), да получи реален дял. Въззивният съд е приел за неоснователни доводите на настоящите касатори за приоритет на извършването на делбата по колена след като има възможност за разпределяне на делбените имоти в реални дялове на всеки съделител. В тази връзка е посочил, че съдебната практика утвърждава приоритета само на извършването на делбата чрез разпределението по колена пред изнасянето на делбените имоти на публична продан, но не и пред възможността за получаване на реален дял от всеки отделен съделител. В случая броят на имотите е достатъчен за получаване на дял в натура не само от всяко коляно, а и от всеки отделен съделител. При този начин на извършване на делбата изискването на чл. 69, ал. 2 от ЗН се изпълнява още по- точно, поради което той следва да бъде предпочетен пред възможността за извършване на делбата по колена – противно на твърдяното от жалбоподателите. Въззивният съд е обосновал избрания за разпределение на имотите вариант, измежду четирите възможни, със съотношението между стойността на имотите и стойността на дяловете, което не е решаващо и се преценява наред с установения начин на ползване на имотите, извършените в тях подобрения, близост до други притежавани от съделителите имоти, вида, характера и предназначението на имотите /решение № 300 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2010 г., I г./; между съделителите да се създава най-малко неудобство, предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения. Всички съделители получават достатъчно съответстващи на квотите им имоти, а сумите за уравняване на дяловете не се различават съществено от предвидените в останалите варианти. При това, най- малко последващи усложнения, затруднения и неудобства в отношенията между съделителите биха възникнали, ако подобреният имот се постави в дял на подобрителя, респ. ако еднолично ползваният имот се постави в дял на фактически ползващия го съделител, респ. ако имотите – предмет на разпоредителни сделки преди делбата – се поставят в дял на разпоредилите се с тях съделители. Удовлетворяване на стойностния критерий (макар и не в максимална степен) и на критерия за избягване на последващи неудобства от делбата следва да бъде предпочетено пред крайното спазване на стойностния критерий и преследването на абсолютния минимум на сумите за уравняване на стойностите на дяловете при пренебрегване на всички останали фактори за извършване на делбата. Не е нарушение на чл.76 ЗН и не е недопустимо поставянето в дял на имоти на разпоредилите се с тях съделители. Последиците на недействителността е поставено в зависимост от условието „ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата“, което означава, че законодателят допуска и обратната възможност, т.е. предметът на разпореждане да се падне в дял на разпоредилия се с него съделител. Правните последици от уважаването на иска по чл.76 ЗН се изчерпват с незачитане на разпоредителните сделки в отношенията с останалите съделители, без да обвързват извършването на делбата с очакван резултат. Липсва забрана за разпределяне на тези два имота в дял на разпоредилите се в тях сънаследници. За неоснователно е прието искането да се състави разделителен протокол, независимо дали делбата ще се извършва чрез теглене не жребий или чрез разпределение на имотите, тъй като съгласно ППВС № 7 от 28.XI.1973 г. разделителен протокол се съставя само в случаите, когато ще се пристъпи към теглене на жребий. Оплакването във въззивната жалба, че заключението на СТЕ е прието от първоинстанционния съд в отсъствие на жалбоподателите, въззивният съд е приел за неоснователно, тъй като те са били редовно призовани за съдебното заседание и приемането на заключението в тяхно отсъствие не съставлява процесуално нарушение. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Поставените процесуалноправни въпроси относно задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата и доводите на страните, както и да мотивира своето решение, не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение в сочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, защото не са решени в противоречие с практиката на ВКС. В съответствие с ТР№1/2013г., ОСГТК и установената практика на ВКС по прилагане процесуалните правила за въззивното производство /вкл. посочените от касаторите решения/, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да прецени събраните в процеса доказателства с оглед спорните факти, твърденията и доводите на страните, въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства като е посочил кои факти приема за установени и кои не. Произнесъл се е по всички твърдения, доводи и възражения на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. Обсъдил е относимите и допустими доказателства, въз основа на които намира релевантните за спора факти за установени, или за неосъществили се. Изложил е собствени мотиви като е обсъдил и релевираните от жалбоподателите доводи, в т.ч. относно възприетия способ за извършване на делбата и избрания вариант за разпределение на дяловете. Въпросите относно способа за извършване на делбата, когато в първата фаза е уважена претенция по чл.76 ЗН и „тълкуването на глагола „падне“, не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение. В съответствие с практиката на ВКС, в т.ч. посочената от касаторите, въззивният съд е обсъдил критериите, обосноваващи прилагане на избрания законов способ за извършване на делбата – разпределение по чл.292 ГПК /отм., сега чл.353 ГПК/ и невъзможността за прилагане на способа теглене на жребий, вкл. по колена, съобразявайки принципа за получаване от всеки съделител на дял в натура, съответстващ на квотата му в съсобствеността. Посочил е основната пречка за теглене на жребий – установените с влязло в сила съдебно решение различни квоти на отделните съделители, с което е съобразил и константната съдебната практика относно критериите по прилагане на този способ. Уваженият иск по чл.76 ЗН в първата фаза на делбата е неотносим към способа за извършването и във втората фаза. Получаването на реален дял от делбената маса, независимо от приложения способ за извършване на делба, няма връзка с претенцията по чл.76 ЗН, тъй като последиците от прилагането на тази разпоредба са свързани с това дали съответният дял се пада на разпоредилия се със своята част наследник или не. В останалата си част въпросите, свързани с тегленето на жребий като приложим в случая способ за извършване на делбата, не могат да се приемат за релевантни. Това е така защото се поставят при фактическа обстановка, каквато не е установяна от въззивния съд – равни дялове с имоти, еднакви по вид и количество и цена, за всеки съделител. Касаторите се позовават на решение №100/2015г. по гр.д.№6463/2014г., І г.о., решение №60/2010г. по гр.д.№534/2009г., Іг.о.решение №904/2009г. по гр.д.№3873/2008г., Іг.о., ППВС №7/73г. и др. относно приложимостта на способите, жребий, разпределение на дялове по колена и публична продан на делбените имоти. В тази практика последователно се приема, че публичната продан е допустим способ само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем.Стойността на отделните дялове, както и квотите на съделителите са от значение за избиране на способа за извършване на делбата - разпределение или жребий. Тегленето на жребий е обусловен от наличието на равни дялове на съделителите. Принципът за реален дял е водещ в делбата и не може да бъде игнориран по съображение, че имотите са с различна стойност, защото неравенството в дяловете може да се изравни в пари. Когато в делбата участват наследници от различни колена и имотът не може да се подели на толкова дяла, колкото са съделителите, но дяловете са достатъчни за наследствените колена, е допустимо делбата да се извърши по колена. Даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с тази практика. Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпросите дали следва съдът да възложи имотите на съсобствениците, които са се разпоредили с идеалните си части преди извършване на делбата и представлява ли това заобикаляне на чл.76 ЗН,поставени в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.Те са конкретни и липсват релевантно развити съображения за приложимост на посоченото основание. Както бе посочено вече, при така възприетия в случая способ за извършване на делбата и вариант за разпределение на имотите по реда на чл.292 ГПК /отм./ въззивният съд е обосновал в съответствие с константната съдебна практика приложимостта им като е посочил,че липсва законова забрана дяловете да се разпределят по този начин. При съобразяване на установените в закона и задължителната съдебна практика критерии за формиране на дяловете и липса на забрана конкретни съделители да получат така формиран реален дял, въпросите не могат да се приемат като релевантни. Въпросът за процесуалните действия на въззивния съд по отношение назначаването на нова експертиза за оценка на имотите, също не може да предпостави допускане касационно обжалавне на решението. Това е така, защото той не е включен в предмета на спора пред въззивния съд с оглед актуализация оценката на имотите поради данни за промяна в пазарните условия.Искането и въпросите, които са разгледани от въззивния съд, са за назначаване на нова техническа експертиза относно оценка и формиране на дяловете,както и за съставяне на разделителен протокол, поради това, че в първоинстанционното производство такава е приета, но в отсъствие на жалбоподателите. Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение - значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Липсват и съмнения обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, което да обуславя служебното му допускане до касационен контрол.Не може да се направи преценка в настоящото производство по чл.288 ГПК за наличие на такъв особено тежък порок на решението, при който неправилността е проявена по начин, налагащ извод за наличие на несъвместим или противоположен на закона резултат. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК, на ответника по касация не следва да се присъждат разноски поради липса на данни, че такива са направени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.