Определение № 267 от 21.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3415/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /Комисията/ срещу решение № 45 от 18.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 3 по описа за 2025 г. на Варненския апелативен съд, I състав, с което е потвърдено решение № 141 от 15.07.2024 г. по гр. д. № 210 по описа за 2021 г. на Разградския окръжен съд за отхвърляне на предявените срещу А. Ш. К. и С. Я. К. искове с правно основание чл.153 от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно посоченото в решението имущество на обща стойност 75 600 лева. С обжалваното решение е потвърдено и определение № 567 от 01.11.2024 г. по гр. д. № 210 по описа за 2021 г. на Разградския окръжен съд в частта му, с която е оставена без уважение молбата на Комисията за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Касаторът твърди, че решението на Варненския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност, както и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следния въпрос: Следва ли липсата на имущество над 150 000 лв. да възпрепятства изследване на елементите, определящи несъответствието по смисъла на специалния закон за гражданската конфискация и формирането на обосновано предположение за произхода на имуществото? Oтветниците по касационната жалба А. Ш. К. и С. Я. К. застъпват становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, като оспорват касационната жалба и по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е предявила искане за отнемане на незаконно придобито от А. Ш. К. и съпругата му С. Я. К. имущество на стойност 75 600 лв. Срещу А. Ш. К. е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.1 от НК и за престъпление по чл.244, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, които попадат в обхвата на чл.108, ал.1, т.17 и т.23 от ЗОНПИ, поради което е образувана проверка на имуществото на ответниците за периода от 24.10.2009 г. до 24.10.2019 г., установила значително несъответствие между имущество и нетен доход в размер на 202 809,76 лв. Разградският окръжен съд е счел, че общата стойност на възмездно придобитото през проверявания период и налично в края му имущество на ответниците възлиза на 67 100 лв., което е под 150 000 лв., затова не е необходимо да се изследват въпросите дали ответниците имат установен положителен нетен доход. След като не е налице значително несъответствие по смисъла на параграф 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, то не може да се направи позитивен извод за наличие на незаконно придобито имущество, съответно наличие предпоставките, предвидени в ЗОНПИ. Варненският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Приел е, че основната предпоставка за отнемане на незаконно придобито имущество е установяване дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на изследвания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото (с дефиниция в §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ) в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. Въззивният съд е възприел изцяло извода на първоинстанционния съд, че няма значително несъответствие между имуществото и нетния доход, защото общата стойност на възмездно придобитото през проверявания период и налично в края му имущество на ответниците е 67 100 лв. и тя е под релевантния размер от 150 000 лв. Това налага извода, че не е налице увеличение на имуществото на проверяваните в процесния период над 150 000 лв. и липсва предпоставка за провеждане на изследване дали това имущество е със законен източник. От изложеното дотук съставът на ВКС достигна до следните правни изводи: Поставеното от касатора питане е от значение за изхода на спора и се включва в общия въпрос какви са задължителните материалноправни предпоставки за реализиране на потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. По този въпрос с разпореждане от 15 януари 2026 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 1 по описа за 2026 г. на ОСГК на ВКС. Ето защо производството по делото трябва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във връзка с чл. 292 от ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 1 по описа за 2026 г. на ОСГК на ВКС. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,