Определение № 139 от 16.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 858/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. П. и А. П. Б., чрез процесуален пълномощник, против решение № 116/02.02.2024 г. по в. гр. д. № 1076/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 10-ти състав, с което е потвърдено решение № 783 от 17.02.2023 г. по гр. д. № 10231/2021 г. по описа на Софийския градски съд, І гражданско отделение, 3-ти състав. С последното е отхвърлен искът на касаторите, предявен срещу ЕОС МАТРИКС ЕООД, за да се приеме за установено по отношение на ответника, че Д. Г. П. и А. П. Б. не дължат на ЕОС МАТРИКС ЕООД сумата от 31 095.97 лв., представляваща дължима главница по Договор от 25.06.2007 г. и Анекс към него от 13.05.2010 г., сключен с ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД, както и сумата от 4 573.96 лв., представляваща част от лихва, по издадения на 12.07.2012 г. изпълнителен лист по ч. гр. д. № 32061/2012 г. от Софийския районен съд, 33-ти състав, поради изтекла погасителна давност. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно на всички основания, посочени в чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорват се изводите на въззивния съд относно действията на взискателя, годни да прекъснат давността, както и че настъпилата перемпция в изпълнителния процес е без значение за течението, спирането и прекъсването на давността. По подробно изложени съображения, включително изведени от указанията, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, се моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което искът по чл. 439 ГПК да бъде уважен, с присъждане на сторените по делото разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси, като разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС: 1. Прекъсва ли започналата да тече в полза на длъжника погасителна давност искането на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ до съдебния изпълнител, подадено по прекратено по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнително производство?; 2. Обезсилват ли се по право и противопоставими ли са на длъжника изпълнителните действия, предприети по прекратено (поради перемпция) изпълнително производство?. В подкрепа на заявеното основание за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се цитира и прилага практика по чл. 290 ГПК (решения, постановени през 2015 г. и 2016 г.) – по първия въпрос, и Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – по втория. В срока по чл. 287 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по касация, чрез процесуален пълномощник, с подробни съображения за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, поради наличие на практика на ВКС в обратен смисъл, съответно посочена, както и за неоснователност на касационната жалба по същество. Претендират се разноски (юрисконсултско възнаграждение). Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид становищата на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК и материалите по делото, намери следното: Касационната жалба е подадена от легитимирани лица, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на предявения иск са, че при изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ; искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение; описът на непотребими движими вещи (поискан с молбата на цесионера ЕОС МАТРИКС ЕООД за конституирането му като нов взискател от 05.12.2019 г.) е елемент от фактическия състав на запора, което действие за принудително изпълнение прекъсва давността – чл. 116, б. „б“ ЗЗД; с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС; след горната дата и преди изтичането на давността взискателят е поискал извършването на действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността; съответно считано от 05.12.2019 г. е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност за събиране на вземанията по изпълнителния лист. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол. Наличието на противоречива практика във връзка с формулираните от касаторите правни въпроси е дало основание за образуване на тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, завършило с Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г., чиито задължителни указания са, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В съобразителната част на цитирания акт на нормативно тълкуване е разяснено следното: След като е предприето изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната; При перемпция съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните способи, които са били осъществени преди тя да настъпи, не се засягат от прекратяването на делото - те са приключени като отделни процеси; В т. 10 на ТР № 2 от 26.03.2015 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че прекратяването на изпълнителното производство при настъпване на условието в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК става по право и също така по право се обезсилват и вече предприетите по делото изпълнителни действия, но това не се отнася до действията, с които законът свързва един вече настъпил материалноправен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност по чл. 116, б. „в” ЗЗД; Прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективната невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника - чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК; Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение; От характера на погасителната давност като материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права следва, че като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства, респ. неговата активност, при спазване на условията за редовност на сезирането, е достатъчна за прекъсването на давността. Доколкото обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика, намерила израз в постановеното след образуването на делото Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, не е налице поддържаното от касаторите допълнително селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, респ. искането им за допускане на касационно обжалване е неоснователно. При този краен резултат в производството по чл. 288 ГПК, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в размер на 200 лв. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение