Определение № 788 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 381/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. К. чрез адв. Б. А. против Решение от 02.11.2010 год. по гр.д. № 11130/2010 год. на СГС, АО, ІІІ в. с-в, с което след като е отменено първоинстанционното решение, постановено по гр.д. № 49737/2009 год. на СРС, ІІ ГО, 55 състав е постановено ново решение, с което са отхвърлени предявените от Н. Д. К. срещу Столична община – район „М.” обективно съединени искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 КТ и чл. 225,ал.1 КТ за обезщетение в размер на 520 лв. за периода от 01.01.2009 год. до 05.11.2009 год. като неоснователни.Присъдени са разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Касаторът моли същото бъде отменено и се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация Столична община –Район М. не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и относно основателността на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. В представеното към касационната жалба изложение липсва формулиран правен въпрос.Посочените в изложението доводи имат характер на касационни оплаквания, които могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК, но не и в настоящото производство. Формулирането на правен въпрос е основното и общо условие за допустимост на касационното обжалване. Неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. С оглед на това не се налага обсъждане на посочените от касатора допълнителни критерии за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1, 2 и 3 ГПК, както и представените копия от съдебни актове. По изложените съображения, касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.