Определение № 1419 от 24.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3210/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. М. Ч. срещу въззивно решение на Кърджалийски окръжен съд № 65 от 16.05.2024 г. по гр.д.№ 42/ 2024 г., с което е потвърдено решение на Крумовградски районен съд по гр.д.№ 172/ 2023 г. и по този начин упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д. И. А. е предоставено на бащата И. А. Г., определено е местоживеенето на детето при бащата, определен е режим на лични контакти и отношения между детето и майката П. М. Ч. и майката е осъдена да заплаща на детето си Д. И. А., чрез неговия баща и законен представител И. А. Г., ежемесечна издръжка в размер на 195 лева месечно, считано от 18.08.2023 г. – датата на подаване на исковата молба. В изложението на жалбоподателката по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е посочено, че „… Касационното обжалване на атакуваното Решение е допустимо, тъй като с атакувания съдебен акт въззивният съд се е произнесъл по няколко материалноправни и процесуалноправни въпроса, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК/. В същото време всеки един от тези въпроси, по които се е произнесъл второинстанционният съд, е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, като е оказал главна роля за изхода на конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда…“. Конкретни въпроси обаче не са формулирани, а изложението съдържа единствено преповтаряне на доводите от касационната жалба за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Ответната страна И. Г. оспорва жалбата като поддържа, че касаторът не е посочил правен въпрос за допускане на обжалването, което е самостоятелно основание за недопускане на същото. Излага и доводи по същество за неоснователност на подадената жалба. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да постанови акта си, въззивният съд приел за безспорно, че страните по делото са родители на детето Д. И. А., родено на *. Те заживели на съпружески начала през 2016 г. в дома на родителите на ищеца в [населено място], общ.К.. По време на съвместното им съжителство се раждат две деца, но само детето Д. било припознато от ищеца. Впоследствие П. М. Ч. напуснала дома в [населено място] и заедно с двете деца се установила да живее в дома на родителите си в [населено място], общ.К.. Половин година след раздялата ответницата П. М. Ч. се запознала със сегашния си съжител, от когото към настоящия момент има родено дете и заживяла при него на семейни начала в [населено място], общ.К., а децата останали да живеят в [населено място], общ.К. при тяхната баба по майчина линия. Основните грижи за детето Д. се полагали от неговата баба по майчина линия, то посещавало подготвителна детска градина в [населено място]. Бащата И. Г. живеел заедно с родителите си в [населено място], общ.К. в къща на два етажа, собственост на родителите му, като на всеки етаж има по три стаи и широк коридор, жилището било електрифицирано и водоснабдено, поддържала се добра хигиена. Майката живеела със съжителя си в [населено място] в жилище, представляващо къща на един етаж с две стаи – кухня и спалня. Бащата И. Г. работел в сферата на строителството с месечно трудово възнаграждение 2 500 лева, като през летните месеци семейството му се занимавало с отглеждането и производството на тютюн. Заедно с родителите си отглеждали голямо количество овце, както и едър рогат добитък. Майката не работела, отглеждала най-малкото си дете. При така установената по делото фактическа обстановка, съдът извел от правна страна, че родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси, да отглежда детето и да го надзирава постоянно. В конкретния случай майката не работела, заживяла с друг мъж в друго населено място, като за повече от година е оставила детето Д., както и другото й дете, да живеят при нейната майка в [населено място]. За разлика от нея бащата работел и имал доходи, жилището, в което живеел заедно с родителите си, било в добро състояние и детето Д. живяло в него до напускането на дома от майката. Жилището, в което понастоящем живеела майката, не било подходящо за отглеждане на деца. Предвид изразеното от бащата желание и готовност да полага непосредствени грижи за детето, да го отглежда и възпитава, обстоятелството, че същият работи и има доходи и жилище, в което да живее детето, в интерес на същото било родителските права по отношение на него да бъдат предоставени на бащата, при когото да се определи и неговото местоживеене, като на майката се определи режим на лични отношения с детето и същата да бъде осъдена да заплаща издръжка на детето. Не съществува вероятност така мотивираното въззивно решение да е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно, а касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, по който касационното обжалване да бъде допуснато. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, поставянето на такъв въпрос е ангажимент на касатора. Върховният касационен съд не може служебно да повдига правен въпрос в случаите по чл.280 ал.1 ГПК, по който обжалването да бъде допуснато, тъй като това би било в нарушение на принципа на диспозитивното начало и би довело до недопустимо подпомагане от съда на една от страните в процеса. В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК няма формулирано питане, по което обжалването да бъде допуснато, преповторени са единствено доводите в касационната жалба за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, които в производството по чл.288 ГПК не подлежат на обсъждане. По такива доводи касационен контрол не може да бъде допуснат. По изложените съображения Върховният касационен съд