Определение № 485 от 01.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1260/2010 г.

В. К. Б. и С. К. Г., двамата от[населено място], са подали касационна жалба против решение на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 329/2010 г. и приложили изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът К. С. П. от[населено място] счита, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. След проверка, касационният съд установи следното: Пловдивският районен съд, с решение по гр. д. № 3737/2008 г. е отхвърлил исковете на двамата жалбоподатели, ищци по делото, за присъждане на конкретно посочени суми като обезщетения за неимуществени и имуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21. 12. 2005 г. в[населено място]. Решението е потвърдено от Пловдивският окръжен съд с въззивно решение от 21. 4. 2010 г. по гр. д. № 329/2010 г.. Въззивният съд е приел, че причина за удара между двата автомобила – лек автомобил „Д. рейсер”, собственост на Г. и управляван от Б. и джип „Л. Роувър”, управляван от П., е противоправното действие на Б., която при движение по улица със знак „С.” е излязла на път с предимство, по който се е движил автомобила, управляван от П.. Искането за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – произнасянето на въззивния съд по материалноправния въпрос за отговорността за настъпване на произшествието, е в противоречие с разрешенията, дадени от други съдилища, а така също е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Искането по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е основателно. От приложените решения на други съдилища е видно, че въпросът за причиняване на непозволено увреждане вследствие на транспортно произшествие се разрешава след преценка на действията и на двамата водачи на автомобили и връзката между техните действия и настъпването на инцидента. В случая съдът се е отклонил от така установената съдебна практика, като е преценявал само действията на единия водач на МПС – ищцата Б., но не и правомерността на действията на другия водач – ответникът П.. Съдът се е позовал само на факта, че Б., с управлявания от нея автомобил, е излязла от второстепенна улица на главен път и отнела предимството на автомобила, шофиран от ответника. Съдът, обаче, е следвало да съобрази, че ответникът се е движил в лентата за насрещно движение, каквато забрана предвижда чл. 16, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, вместо да се движи в дясната половина на пътя по посока на движението си, както предвижда чл. 8, ал. 1 от същия закон. Навлизането в лентата за насрещно движение е допустимо при изпреварване, каквато маневра е предприел П., според данните по делото, но в този случай са приложими задълженията по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДП и чл. 42, ал. 2 ЗДП. В приложените съдебни решения изрично е обсъждан въпросът за спазване на задълженията по чл. 20 ЗДП и връзката между неспазване на тези изисквания и настъпилия вредоносен резултат. При тази неизчерпателна /липсваща/ преценка на действията на двамата водачи на автомобили и причинната връзка между техните действия и деликта, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на другите съдилища, което е основание за допускане на касация. Върховният касационен съд