Определение № 870 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 155/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по обща касационна жалба на [фирма] и М. А. Б., представлявани от адв. Г.В. от САК, както и по касационна жалба на ищеца по делото [фирма] срещу решение №142 от 24.10.2011г по гр.дело № 373/2011г. на Варненски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 91 от 17.03.2010г по гр.д № 1024/2009г на Добрички окръжен съд, като произнесено по непредявени искове. В приложеното към жалбата на касаторите [фирма] и М. А. Б. изложение по допускане на касационно обжалване, се сочи основанието на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, по въпросите какъв е обхватът на проверката и какво следва да бъде съдържанието на мотивите на въззивното решение при прогласяване недопустимост на първоинстанционното решение; кое решение е недопустимо ,респ. всяко ли разминаване между дадената от съда правна квалификация и действително разгледаните факти и обстоятелства обуславя обезсилване. Приложени са постановления от задължителната тълкувателна практика, както и решение №45/2010г по гр.д. 516/2009г ІІ Т.о на ВКС постановено в отговор на същия въпрос ,по реда на чл. 290 ГПК Изложението по жалбата на [фирма] сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, привързано към въпросите: може ли различната правна квалификация ,която дава съдът на спорното право в доклада по чл. 146 ГПК и тази в окончателния съдебен акт по спора ,респ. противоречивите мотиви, да обусловят недопустимост на решението; определяща ли е за предмета на делото правната квалификация на иска ,дадена в доклада по чл. 146 ГПК и обвързан ли е съдът с нея ,може ли да я промени и възприеме друга ,в хода на производството, или в окончателния акт. Според касатора, даденият с решението на Варненски апелативен съд положителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос, са неправилни. След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на [фирма] и М. А. Б. при предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, както обосновано е посочено от двамата касатори. Въпросът им, кое решение е недопустимо и какъв е обхватът на проверката, респ. всяко ли разминаване между дадената от съда правна квалификация и действително разгледаните факти и обстоятелства обуславя обезсилване ,е разрешен от Варненски апелативен съд в противоречие с изведени в задължителната практика на ВС на РБ и ВКС указания, все по въпроси от служебна компетентност, свързани с преценката кога решението е произнесено по непредявен иск (т.1 и т.9 от ППВС №1 от 10.11.1985г.), съответно задължението на въззивния съд при обосновката си да съобразява (ППВС №1/1953г ) разликата между: неправилност и недопустимост на съдебното решение; обстоятелство по основанието на иска и квалификация на спорното право; заявено и незаявено с иска обстоятелство, а по отношение съдържанието на въззивното решение, да съобразява разликата между компетентността си на проверяващ съд и на съд, длъжен да разгледа спора по същество (ТР №1/04.01.2001г ОСГК на ВКС ). Налице е противоречие в разрешенията по изведения правен въпрос между обжалваното решение и приложената от касаторите практика. Докато в решение №45/2010г по гр.д. 516/2009г ІІ г.о на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК се подчертава ,че за определяне на действителното основание на спорното материално право ,съответно за преценката дали то е разгледано, се изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и заявеното искане, в обжалваното решение се приема, че разминаването между дадената от първостепенния съд формална правна квалификация и разгледаните в решението факти, които са „извън хипотезиса на нормите по квалификацията на исковете”,така както последната е формално дадена, е достатъчна за състава на чл.270 ал.3 изр. трето ГПК, т.е без значение е дали квалификацията е правилната, а обсъжданите факти - наведени от ищеца по основанието на иска му. Така въззивният съд е игнорирал решаващо указанието да прецени произнесени ли са фактите по действителното, въведено от ищеца с исковата молба основание на иска. Ето защо Върховен касационен съд ІІІ г.о приема довода за относимост на случая и към основанието на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК - основание, изтъкнато по жалбата на ответниците и същата следва да се разгледа по същество. Изложението към касационната жалба на [фирма] сочи като основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, обобщено привързано към въпроса за изменение на дадената в доклада правна квалификация със самото решение, отклонението в приетата квалификация обективира ли порок, свързан с допустимостта. По поставения въпрос ,доводите и съображенията на страната нямат връзка с необходимо съдържание по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Позоваването на тази норма,ако се поддържа връзка с „точно прилагане на закона”, изисква да се обоснове необходимост от промяна на създадена поради неточно тълкуване практика ,или необходимостта от осъвременяване на това тълкуване ,а при изтъквана липса на съдебна практика основанието ,свързано с „развитие на правото”, изисква обосновано посочване на непълнота ,неяснота или противоречивост в правната уредба по конкретен, приложим в случая източник на правото. В този смисъл са разясненията в ТР №1/2009 от 19.02.2010г ОСГТК на ВКС. Освен това ,на въпроси относно значението на квалификацията за порока недопустимост на решението, е даден недвусмислен отговор в практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК включително, предвид реш. №439/2010г по гр.д. № 476/2009 ІV г.о., реш.№226/11 по гр.д № 1470/2010г ІІІ г.о, реш. №124 от 24.03.2011г по гр.д. № 882/2010г ІV г.о, реш.398/2010г по гр.д. № 738/2009г на ІV г.о ,реш. № 249 от 23.07.2010г по гр.д. № 92 /2009г на ІV г.о. Съгласно цитираната задължителна практика, решението е недопустимо като произнесено по непредявен иск, когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца; когато в нарушение на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. Каквото и да е приел първостепенния съд по отношение на правната квалификация, решението не е недопустимо по тази причина – заради формално дадената квалификация то може да е неправилно - поради нарушение на материалния закон, когато съдът не е определил регулиращата спорното правоотношение правна норма, или да е постановено при процесуално нарушение, ако се е стигнало до необсъждане на обстоятелства и доводи по спора, нарушено правото на защита и пр. При обжалване на постановено обезсилване с връщане на делото в първа инстанция, друг въпрос освен този за процесуалната законосъобразност на въззивния съдебен акт, не се поставя при касационната проверка по същество ,предметът на която проверка в случая е един и същ, независимо коя от двете касационни жалби ще отговори на изискването за допускане по чл. 280 ал.1 ГПК и следва да се разгледа. Същото се отнася и до необходимостта Върховен касационен съд служебно да провери предпоставките за допустимост на процеса и в настоящия случай .За тази проверка също е без значение чия касационна жалба е допусната. Поради това Върховен касационен съд, ІІІ г.о. няма и да обсъжда като самостоятелно основание по критерия на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК изведеният в изложението на касаторите [фирма] и М. А. Б. въпрос, свързан със служебното задължение на съда,който довод е подкрепен с пример за констатация (прил. Реш.№432/2000 гр.д№1358/99г ВКС) как същото е изпълнено, или не е изпълнено, по друго конкретно дело. Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІг.о.