Определение № 38 от 28.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4862/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от „Напоителни системи”ЕАД – клон Г. Т., С. З. срещу решение № 275 от 1.10.18г.по в.гр.дело № 1230/18г.на Старозагорския окръжен съд.С него е потвърдено решение № 276 от 20.03.18г.по гр.дело № 6151/17г.на Старозагорския районен съд,с което са уважени исковете, предявени от Д. Т. Б. за заплащане на брутно трудово възнаграждение за периода от м.октомври 2014г.до м.август 2017 г.в общ размер от 4358.90 лв,както и за обезщетение по чл.25 ал.1 вр.с чл.222 ал.3 КТ в размер на 402.88 лв,ведно със законната лихва върху сумите,считано от 1.11.17г.до окончателното изплащане,както и за обезщетение за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД за периода от 1.12.14г.до 31.10.17г.в общ размер от 569.30 лв. Като взе предвид данните по делото настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното: Касационната жалба е недопустима. Предявени са обективно съединени искове за неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.октомври 2014г.до м.август 2017г.в общ размер на 4385.90лв, за обезщетение за забавено плащане в размер на 569.30 лв,както и за обезщетение по чл.25 ал.1 К. във вр.с чл.222 ал.3 КТ в размер на 728.19 лв. Съгласно чл.280 ал.3 т.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове,с изключение на решенията по исковете по чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лв.В случая всеки от предявените обективно съединени искове за заплащане на трудово възнаграждение и за обезщетение по чл.25 ал.1 К. вр.с чл.222 ал.3 КТ е с цена под 5000 лв,поради което намира приложение ограничителната разпоредба на чл.280 ал.3 т.3 ГПК - въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения настоящата инстанция приема,че касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.