Определение № 815 от 24.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4234/2022 г.

доказателства. Съобразено е, че по делото обяснения е дал и ответникът И. С., който в хронологичен ред излага фактите и обстоятелствата относно разделянето на тримата братя (А., Г. и Х.), оземляването им от техния баща Съло, построяването на къщите от братята, продажбата на частта, отредена за А., построяването и ползването на процесната къща от кв.м. Прието е, че тези обяснения кореспондират с писмените и гласни доказателства, поради което няма основание съдът да не се позове на тях. Споделени са крайните фактически и правни изводи на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК е извършено препращане към мотивите на първоинстанционното решение, с което предявените искове са приети за неоснователни. Споделени са съображенията на първоинстанционния съд, че за да се признае на едно лице правото на собственост по отношение на един чужд недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години (недобросъвестно владение) или 5 години (добросъвестно владение) фактическата власт по отношение на конкретната вещ, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирано по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Прието е, че в конкретния случай не се установява по делото ищците да са упражнявали спокойно и необезпокоявано фактическа власт върху процесния имот, както и да са демонстрирали по отношение на невладеещите собственици-ответниците и техните праводатели, поведение, което да сочи, че упражняват собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. За безспорно е прието, че ищците са ползвали процесната сграда, но 9 Актът е постановен на 24.04.2023 като държатели, със съгласието на действителните собственици-техни роднини, до влошаване на отношенията помежду им, когато ищецът Ч. С. е започнал да демонстрира по отношение на собствениците-ответници и техните праводатели, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си-от 1998г., когато е декларирал имота на свое име до 2011г., когато е изведен от същия. Съобразено е, че именно в този период собствениците на имота са се противопоставили на това владение и са инициирали множество съдебни производства-наказателни и граждански, за да защитят собствеността си. За неоснователни са приети доводите, че гр.д.№369/2007г. на РСКозлодуй не касае процесната сграда. Посочено е, че според мотивите към решението по това дело спорът касае и процесната сграда, до който извод е стигнал и ДСИ при осъществяване на въвода във владение. Съобразено е, че е водено и наказателно производство против Ч. С. във връзка със самоуправство от негова страна, засягащо спорния имот, както и че са представени множество сигнали и жалби, подавани от ответниците, засягащи спорни имот, от които също се установява, че действителните собственици през периода, през който ищците претендират, че са придобили имота по давност, са оспорвали фактическата власт и са искали връщане на същия. Изложени са съображения, че за да владее за себе си е необходимо на първо място третото лице да манифестира това свое намерение, като намерението следва да достигне до знанието на собственика, респ. собствениците, чиито права отрича и собственикът в продължение на 10 годишен давностен срок да не е оспорил това владение, като знае намерението на третото лице за своене. Посочено е при това, че основание за придобИ.е на правото на собственост по чл. 79, ал. 1 ЗС е самото владение на имота от дадено лице, което владее имота като свой собствен такъв, каквито данни по делото не са събрани за ищците. Прието е, че в конкретния случай от представените по делото писмени доказателства се установява, че собствениците на имота (ответници по делото) са се противопоставили на владението на процесния имот от ищците в претендирания период от 1998г. до 2011г., като в този смисъл са гласните доказателства по делото. Изложени са съображения, че декларирането на имота и плащането на данъци не е достатъчно за осъществяване на института на придобивната давност при наличие на противопоставяне от страна на действителния собственик, както е 10 Актът е постановен на 24.04.2023 в конкретния случай. По тези съображения е прието, че предпоставките за изтекла давност в полза на ищците не са налице. При така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса кои обстоятелства квалифицират владението като спокойно и необезпокоявано и предявяването на извънсъдебни претенции смущава ли владението и води ли до прекъсване на придобивната давност. При произнасяне по съществото на подадената касационна жалба следва да се извърши преценка дали изводите на въззивния съд, че воденето на гр.д. №369/2007г. на РС-Козлодуй, воденото наказателно производство против Ч. С. във връзка със самоуправство, засягащо процесния имот, подаването на множество сигнали и жалби от ответниците смущават владението, установено от Ч. С. и Т. С. и имат за последица прекъсване на давността, съответстват на трайно установената практика на ВКС, съдържаща се в посочените в изложението решение №115 от 07.11.2018г. по гр.д.№3954/2017г. на I г.о. на ВКС; решение №130 от 18.11.2019г. по гр.д.№1017/2019г. на II г.о. на ВКС; решение №83 от 09.10.2020г. по гр.д.№3878/2019г. на I г.о. на ВКС и решение №116 от 24.11.2014г. по гр.д.№2592/2014г. на II г.о. на ВКС. При извършването на тази преценка следва да бъде съобразено и обстоятелството, че срещу Т. С. сигнали не са били подавани, нито са били предявявани претенции за имота по исков ред, както и да се извърши анализ на предмета на спора по гр.д.№369/2007г. на РС-Козлдоуй. Така поставеният въпрос според настоящия състав е основният правен въпрос по делото. На останалите въпроси, които касаторите поставят в изложението, отговор следва да бъде даден при извършването на преценка по правилността на обжалваното решение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение